Най-после станаха известни думите на сър Алекс Фъргюсън, касаещи Димитър Бербатов, в автобиографията на бившия мениджър на Манчестър Юнайтед.
Минути преди затварянето на трансферния прозорец през месец септември 2008 г. Бербатов преминава в Манчестър Юнайтед за сумата от 30,75 млн. паунда (38,850 млн. евро), като по този начин става най-скъпият играч, купуван от Алекс Фъргюсън дотогава.
Сър Алекс успя да накърни самочувствието на Бербатов, като го остави извън групата за финала в Шампионската лига с Барселона през 2011 г. на "Уембли" и три години по-късно станаха известни причините, продиктували решението на шотландеца.
Първите новини от тази вечер бяха, че съм оставил Димитър Бербатов извън групата за мача. Вместо това Майкъл Оуен седна на резервната скамейка. Бербатов очевидно го прие тежко и аз също се почувствах отвратително. "Уембли" има хубава и изолирана стая за треньорите, където обясних причините за моето решение. Димитър беше изпуснал парата напоследък и невинаги беше идеалната смяна. Казах му: „Ако търсим гол в последната минута, в наказателното поле, то Майкъл Оуен е доста свеж". Може би не беше честно, но аз трябваше да вземам тези решения и да ги оправдавам. Привлякох Бербатов през лятото на 2008 г., защото притежаваше чудесен баланс и хладнокръвие в зоната на атаката. Мислех, че така ще балансирам другите играчи в отбора, но по този начин поставих Тевес в задънена улица и той не беше доволен. Ту беше резерва, ту играеше, ту пак беше резерва. За да отдадем дължимото на Тевес, ще кажа, че той винаги имаше въздействие върху мача. Гореше в играта. Въпреки че определено се получи блокиране, което даде основания на неговия лагер да преговарят с други отбори.
Бербатов изненадващо страдаше от липса на самоувереност. Той никога не е притежавал горделивостта на Кантона или Анди Коул, нито пък увереността на Теди Шерингам. Ернандес също имаше голяма самоувереност: той беше ярък и свеж. На Бербатов не му липсваше вяра в собствените му способности, но те бяха подчинени на неговия начин на игра. Тъй като ние работехме на една висока скорост, той не можеше да се пригоди към нея. Не беше от играчите с бързи рефлекси. Бербатов иска играта да тече бавно и да си пробие път в наказателното поле, когато той си реши. Или да направи нещо извън пеналта и след това да се включи.
Предимствата му бяха значителни. Макар да имахме няколко запитвания за него през лятото на 2011 г., не бях готов да го пусна да си отиде на този етап. Бяхме платили трийсет милиона паунда и не ми се искаше да го отпиша само защото е пропуснал няколко важни мача през предишния сезон. Можехме и да го задържим и да го използваме. На тренировки се упражняваше да се движи към топката по-бързо. Но когато играта се накъсаше, той започваше да ходи.
Не може да правиш това при нас. Трябваше да се прегрупираме незабавно или щяхме да се открием прекалено, да останем с твърде много играчи напред. Нуждаехме се от хора, които да реагират мигновено, когато загубим топката, така че противникът да бъде поставен под напрежение бързо. Но Бербатов можеше и да създава велики моменти. Освен това имаше огромен апетит, сравним само с този на Ники Бът. Тичаше към столовата, като станеше време за ядене, а понякога си вземаше и за вкъщи. Бербатов нямаше да играе в мача на "Уембли", дори ако беше на пейката.
Петдесет книги от „Моята автобиография“ на легендарния треньор Сър Алекс Фъргюсън ще бъдат подписани лично от него за българските фенове. Книгите ще бъдат продадени благотворително от издателство „Сиела“, а парите от продажбите ще бъдат дарени за спортни прояви на деца, лишени от родителски грижи, съобщиха от пресцентъра на издателството.
Минути преди затварянето на трансферния прозорец през месец септември 2008 г. Бербатов преминава в Манчестър Юнайтед за сумата от 30,75 млн. паунда (38,850 млн. евро), като по този начин става най-скъпият играч, купуван от Алекс Фъргюсън дотогава.
Сър Алекс успя да накърни самочувствието на Бербатов, като го остави извън групата за финала в Шампионската лига с Барселона през 2011 г. на "Уембли" и три години по-късно станаха известни причините, продиктували решението на шотландеца.
Първите новини от тази вечер бяха, че съм оставил Димитър Бербатов извън групата за мача. Вместо това Майкъл Оуен седна на резервната скамейка. Бербатов очевидно го прие тежко и аз също се почувствах отвратително. "Уембли" има хубава и изолирана стая за треньорите, където обясних причините за моето решение. Димитър беше изпуснал парата напоследък и невинаги беше идеалната смяна. Казах му: „Ако търсим гол в последната минута, в наказателното поле, то Майкъл Оуен е доста свеж". Може би не беше честно, но аз трябваше да вземам тези решения и да ги оправдавам. Привлякох Бербатов през лятото на 2008 г., защото притежаваше чудесен баланс и хладнокръвие в зоната на атаката. Мислех, че така ще балансирам другите играчи в отбора, но по този начин поставих Тевес в задънена улица и той не беше доволен. Ту беше резерва, ту играеше, ту пак беше резерва. За да отдадем дължимото на Тевес, ще кажа, че той винаги имаше въздействие върху мача. Гореше в играта. Въпреки че определено се получи блокиране, което даде основания на неговия лагер да преговарят с други отбори.
Бербатов изненадващо страдаше от липса на самоувереност. Той никога не е притежавал горделивостта на Кантона или Анди Коул, нито пък увереността на Теди Шерингам. Ернандес също имаше голяма самоувереност: той беше ярък и свеж. На Бербатов не му липсваше вяра в собствените му способности, но те бяха подчинени на неговия начин на игра. Тъй като ние работехме на една висока скорост, той не можеше да се пригоди към нея. Не беше от играчите с бързи рефлекси. Бербатов иска играта да тече бавно и да си пробие път в наказателното поле, когато той си реши. Или да направи нещо извън пеналта и след това да се включи.
Предимствата му бяха значителни. Макар да имахме няколко запитвания за него през лятото на 2011 г., не бях готов да го пусна да си отиде на този етап. Бяхме платили трийсет милиона паунда и не ми се искаше да го отпиша само защото е пропуснал няколко важни мача през предишния сезон. Можехме и да го задържим и да го използваме. На тренировки се упражняваше да се движи към топката по-бързо. Но когато играта се накъсаше, той започваше да ходи.
Не може да правиш това при нас. Трябваше да се прегрупираме незабавно или щяхме да се открием прекалено, да останем с твърде много играчи напред. Нуждаехме се от хора, които да реагират мигновено, когато загубим топката, така че противникът да бъде поставен под напрежение бързо. Но Бербатов можеше и да създава велики моменти. Освен това имаше огромен апетит, сравним само с този на Ники Бът. Тичаше към столовата, като станеше време за ядене, а понякога си вземаше и за вкъщи. Бербатов нямаше да играе в мача на "Уембли", дори ако беше на пейката.
Петдесет книги от „Моята автобиография“ на легендарния треньор Сър Алекс Фъргюсън ще бъдат подписани лично от него за българските фенове. Книгите ще бъдат продадени благотворително от издателство „Сиела“, а парите от продажбите ще бъдат дарени за спортни прояви на деца, лишени от родителски грижи, съобщиха от пресцентъра на издателството.
На 8 май в столицата книгата на легендарния шотландец, водил тима на Манчестър Юнайтед в продължение на 27 години, ще има своята официална премиера. Председателят на фенклуба на Юнайтед в България Емил Йорданов пък ще обяви петия юбилеен детски турнир „Юнайтед за деца, лишени от родителски грижи“.
„Моята автобиография“ е откровена, безкрайно забавна и най-вече вдъхновяваща книга. Сър Алекс Фъргюсън предизвиква читателя към размисъл, като представя своите знаменити съперничества с Ливърпул, Арсенал, Челси и по-късно с Манчестър Сити. Използвайки своя пиперлив хумор, той се спира и на състезателните взаимоотношения между него, Арсен Венгер и Жозе Моуриньо.
Както психологията на мениджърството, така и важните подробности от футболната стратегия на най-високо ниво могат да бъдат сложни теми, но никой не ги е разглеждал по по-интересен и достъпен за обикновения читател начин от сър Алекс в тази своя книга.
Той е изключително привързан към семейството си, като добавим и разкази за конни надбягвания, четене на книги и множество други външни интереси, сър Алекс може да се похвали с една прекрасна история.
