Александър Везенков изигра добър сезон в гръцкото първенство и продължава да е в центъра на вниманието на куп европейски отбори и на скаути от НБА. Той получи наградата на името на Рачо Колев за Най-добър млад баскетболист у нас. Той сподели плановете си за бъдещето и разказа малко за живота на едно момче, което преследва мечтата си в интервю за "7 дни спорт".
- Продължаваш да получаваш награди. Как оценяваш развитието си?
- Благодарен съм, въпреки че имаше и други момчета, които заслужаваха. Успехът обаче не е в наградите, а в прогреса, който правиш всяка година. Смятам, че тази година е най-успешната в моята кариера.
- Този сезон бе първият ти изцяло в мъжкия баскетбол. Как те приемат в Гърция?
- Арис е моето семейство. Всички ме обичат и се чувствам прекрасно там, което ми дава спокойствието да тренирам и да играя баскетбол. През тази година се борих с мъже, и то играчи като тези в Панатинайкос и Олимпиакос, което оказва влияние на моето развитие. Тази година ми служи като навигатор за следващата, която трябва да е още по-успешна.
- Влияе ли ти целият този шум около теб, след като се заговори и за мениджърски интерес от НБА?
- Знам, че няколко мениджъри са идвали да ме гледат в Гърция, но те нямат право да контактуват с мен. Без значение дали има мениджъри аз се опитвам да покажа най-доброто от себе си във всеки мач. Предполагам, че имат виждане за моята игра и когато стане въпрос за НБА след година-две, ще видим какво ще стане. Баща ми ме учи да живея в моя си свят да тренирам и да се трудя. С моето представяне аз съм предизвикал този интерес и шума около мен и всичко това ме мотивира да стигна още по-далеч.
-Трудна ли ще е раздялата с този дом, която изглежда неизбежна?
- Не е неизбежна, но ако трябва да се случи, ще ми бъде тежко. Хората в Арис ми помогнаха много и още можем да сме си полезни. Каквото и да стане през лятото, аз искам да играя и да се развивам. Сега за мен големите отбори и големите пари не са приоритет.
- Станаха ли трудни разходките из Солун и разпознават ли те по улицата?
- Понякога ме спират, но аз не се влияя от такива неща. Аз съм си обикновено момче на 19 години и правя нещата, които правят всички на моята възраст. Просто играя баскетбол в Арис, защото ми харесва. Всички ще се радват аз да остана, както и аз. Ще има дълги преговори и ще видим какво ще стане.
- Съжаляваш ли, че не отиде в колеж в САЩ миналото лято? Там освен баскетбол щеше да има и много учене.
- Няма място за съжаление, защото това може да ме стопи психически. Радвам се, че останах в Гърция. Сега нямам време за друго - тренирам по два пъти на ден и гоня целта си да стана голям баскетболист. Ученето съм го оставил настрана. Това не е много хубаво, но няма как. В малкото си свободно време излизаме с приятели да хапнем, но гледам повече да си почивам.
- Държат ли на своите момчета в Гърция и гледат ли на теб с друго око, защото си българин?
- Лично мен ме приемат като грък, защото живея вече 4 години там. Иначе тази криза им помогна да дадат повече шанс на младите момчета.
- А как виждаш ситуацията в България?
- Мисля, че от тази гледна точка през този сезон има прогрес и се даде шанс на някои млади играчи като Павлин Иванов и Николай Стоянов. Това е пътят, защото няма как да има развитие с осем чужденци на терена във финален мач.
- Това е голям проблем за националния ни отбор. Какви са ни шансовете в европейските квалификации?
- Много ще е тежко. Израел има европейски шампион (б.а. Макаби Тел Авив), а Черна гора разполага с играчи в НБА. Ние обаче ще се борим да направим, каквото можем. Миналата година бях с Георги Младенов в юношеския национален отбор. Надявам се да вляза в 12-е на мъжете, а от него ще зависи каква ще е моята роля.
- Като гледаш какво става в българския баскетбол, радваш ли се, че нямаш нищо общо с него?
- Нещата, които се случват извън терена, не са хубави. Случките от Купата на България и това в Самоков преди няколко дни ни показват в лоша светлина в цяла Европа, сигурно навсякъде са чули за това. Всички трябва да идват в залата да гледат хубав баскетбол. Сигурно хората с власт трябва да спрат да търпят и да вземат мерки. Навсякъде има скандали, но за баскетболни теми, а тук не е така.
- Докъде стигат мечтите ти?
- От малък моята мечта е да стигна до НБА. Не знам сега кой път е правилният - да отида сега в голям отбор или да остана в Арис. Готов съм на всички жертви, за да стигна дотам.
- Коя е последната книга, която прочете?
- Трябва да призная, че не чета много книги. Чета новини в интернет и гледам телевизия.
- Какво правиш, когато си идваш в България?
- Идвам си най-вече около мачовете на Лукойл и гледам да съм близо до отбора. Иначе използвам времето да се видя с близки и приятели.
Александър Везенков: Аз съм обикновено момче, просто играя баскетбол
От малък моята мечта е да стигна до НБА
