Гришо: Уверен съм, че мога да бия най-добрите

Григор Димитров говори рядко извън пресконференции или кратките си публикации в социалните мрежи. Но преди последния турнир от Големия шлем - Откритото първенство на САЩ, световният №8 в тениса отдели време на английското списание FT.

"Дали съм късметлия? Понякога имаш нужда и от късмет. Но трябва да го търсиш", започва българинът. Григор обяснява, че не дава интервюта преди мачове, защото това носи лош късмет. От баща си Димитър го е научил. Много ежедневни навици неусетно е наследил от него. "Много сме близки, затова е така", обяснява Гришо.

А какво мисли таткото за успеха на своето момче?

"Преди 20 години не сме мислили за професионална кариера - разкрива Димитър Господинов. - Но виждах как всеки удар, който му покажа, Григор го повтаря съвсем естествено и лесно." Бекхендът с една ръка е любимият удар на баща му. Господинов структурира цялата му игра като негов треньор.

"Дори в най-горещите дни на лятото не спирахме да тренираме. Надъхвахме се един друг", казва таткото.

Не е лесно да стигнеш топ 10.

"Рано напуснах България, което бе сериозна жертва за един млад човек - спомня си Григор. - Бях сам. Мама и татко идваха да ме видят, но не често. Липсваха ми. Но трябваше да се справям. Бях готов на всичко, за да стана добър в тениса."

В академията за таланти в Барселона попада под крилото на треньора Емилио Санчес, който има олимпийско сребро.

"Невероятен талант - удивлява се и сега испанецът. - Бяхме шокирани от това момче. Всеки удар беше перфектен. Това, което трябваше да разбере, е, че само талант не стига. Трябва и работа."

След няколко фурора като тийнейджър се появяват сравненията с Роджър Федерер.
"В началото ми харесваше, беше готино да те сравняват с Федерер - усмихва се българинът. - Но после вече не бях въодушевен - това бе допълнителен натиск върху мен. А и исках да имам своя следа. Сега вече знам, че единственото важно нещо са резултатите. Просто е - те говорят по-силно от всяко сравнение."

Димитров вече не обича да чете какво се пише за него. То така или иначе е твърде много.

"Със социалните мрежи всеки знае всичко за всеки - шегува се Григор. - Знаят какво правя, какво трябва и какво не трябва да правя... Няма да чета какво мислят всички."

Темата с приятелката му Мария Шарапова е неизменно ръка за ръка с тази за успехите му на корта.

"Да ме питат за личния ми живот е инвазия в него - казва Димитров. - Аз съм застанал пред репортерите, защото съм спечелил или загубил мач по тенис, а не с това, което правя в личния си живот. Но е нормално, приемам го. Част от играта е. Ние сме щастливи, това е важното. Прекрасно е, има много взаимно уважение между нас."

Оказва се, че Шарапова, а не треньор, го вдъхновява с речта си преди мача му с Новак Джокович миналата година в Мадрид, с който Димитров изгря като истинска звезда в тениса (тогава сърбинът бе №1 и победата на Григор гръмна в световните новини - б.р.). "Няма да разкрия какво ми каза", смее се.

А какво му говори коравият тип Роджър Рашийд - неговият треньор. "Не ме плаши, въпреки че изглежда страшничък", смее се Григор. Работят много във фитнеса, здраво и концентрирано. "Изтичах повече километри с него, отколкото някога в живота си", казва Гришо.

Идва Откритото първенство на САЩ. Какво очаква?

"Да печеля! Вече дори срещу асовете от топ 4 изгарям от желание да ги бия. Идва време, когато разбираш, че и ти можеш да си топ играч. Уверен си, че можеш да победиш всеки. Нямам търпение да видя докъде мога да стигна."