Колумбиецът Браян Ангуло дойде със статут на звезда в Лудогорец през лятото, но досега не успява да си спечели титулярно място. Затова основна причина имат и непрестанните контузии, от които е преследван. До момента през сезона левият бек е записал само 8 мача във всички турнири, като не впечатли с играта си. 24-годишният футболист, дошъл от Гранада за сериозна сума, даде интервю пред в. "Ас", в което разкри повече подробности за развитието на кариерата си. Той разказа през какви трудности е преминал, за да стигне дотук.
Браян Ангуло, от какво семейство произхождате?
- Баща ми играеше футбол на аматьорско ниво. Работеше във фабрика за матраци в Колумбия. Семейството ми не е било бедно, но бяхме скромни и много работливи.
Как започна футболната ви кариера?
- С нас се свърза един мистериозен испанец, който обеща да ме трансферира в Европа. Имаше разговори с тогавашния ми клуб Америка де Кали. Испанската фирма откупи 85% от правата ми. Подписах за 5 години. След това ме пратиха да играя в португалския Боависта. Бях само на 16 години. За всеки е мечта да играе в Европа. Баща ми беше емигрирал да работи в Испания.
Колко време останахте в Боависта?
- Един сезон. Играх в почти всички мачове. После дойде оферта от Порто, който искаше да ме купи. Беше като сън. Но испанската фирма, която притежаваше правата ми, не прие предложението... Минаваха дни, месеци, затвори се трансферният прозорец. Така останах без отбор и не играх футбол 6 месеца
Защо не приеха офертата на Порто?
- Искаха повече пари. Даваха 2 милиона евро, но явно това не е било достатъчно.
Как се чувствахте тогава?
- Нямах право да взимам решения, защото правата ми се държаха от испанската фирма. Не можех да правя нищо. 6 месеца тренирах само с брат ми и баща ми. Щяха да ми съсипят кариерата. Загубих много пари. Ситуацията беше много сложна. Порто даваше 2 милиона евро, но предпочетоха да ме оставят без отбор.
След това подписахте с Ла Коруня...
- Бях с вързани ръце. Дори заплатата си не можех да договоря. Контузих се и загубих още б месеца, но бяха много доволни от мен. От клуба искаха да ме задържат за още една година под наем, но не успяха да се разберат с фирмата, която държеше правата ми. Така се озовах във втородивизионния Райо Валекано...
И какво стана там?
- Ситуацията беше много стресираща за мен. Вместо да прогресирам, потъвах все повече. С Райо спечелихме промоция. Принудиха ме да подпиша нов договор с испанската фирма, за да играя в Примера дивисион. Аз не се съгласих. Затова ме пратиха в третодивизионния Атлетико Балеарес. Трябваше с баща ми да изтърпим още една година. След това вече можехме да решаваме сами съдбата си.
Как виждате бъдещето си?
- Сега съм на 24 години. Вече нямам нищо общо с испанския фонд. Баща ми стана мой личен агент. Млад съм и се радвам, че съм в България. Подписах за 3 години с Лудогорец. Идеята ми е да изкарам няколко добри сезона и да направя скок към голям отбор. Минах през всичко в последните години. След като обиколих всички дивизии на Испания, за мен е най-важно да упражнявам професията си.
