Лудогорец отбеляза хoд хиляда зрители посещаемост на домакински мач, а това не е защото синоптиците са прогнозирали цунами или зад стадиона има вулкан, който може всеки момент да се събуди. Разградската публика, като всяка друга в България, има футболна култура с основен мотив резултатите. Тоест, когато Лудогорец не е добре като позиция в класирането, феновете предпочитат да гледат мача по телевизията. Така е навсякъде в България, но на шефовете на клуба от Разград не им се вярваше, че публиката в региона толкова бързо ще изпадне в състояние на апатия. А можем да бъдем сигурни, че Лудогорец трудно ще повтори състоянието си от последните месеци, когато бе абсолютен доми-нант и зареди всички с еуфория около участието си в груповата фаза на Шампионската лига. Все пак останалите участници в А група няма да спят вечен сън и рано или късно ще се събудят, а Лудогорец изключително трудно ще поддържа сегашното си ниво.
На фона на всичко това строежът на нов стадион в града засега изглежда лишен от икономическа логика. Поетапното изграждане на нови трибуни може да се окаже социална инвестиция, която да си остане като луксозна придобивка за града, без да има реална нужда. Така наречената трибуна "Мо-ци" ще бъде нов дом на над 2 хиляди зрители, а откъдето и да го погледнем, това е максимум като потенциална посеща-емост за този сектор само ако гостуват Левски или ЦСКА и мачът е решаващ за титлата. При други варианти няма как зад южната врата да има 2 хиляди души и още толкова в останалите сектори.
Забравете някога "Лудогорец Арена" да събере примерно 8-10, да не говорим за 12 хиляди зрители, за мач от А група, когато цялостният проект за новия стадион бъде завършен. Това е добро пожелание само при групова фаза на Лига Европа, и то при положение че съперникът е топотбор. Дори мач Лудогорец - Базел няма да изпълни капацитета на новата арена.
От друга страна пък някак си изглежда нелепо тимът от Разград да разчита да приема съперници в групи на Шампионска лига, ако УЕФА изобщо прави подобни компромиси с категоризацията на стадионите и изискванията за летище и много-звездни хотели наблизо. А и феновете от региона няма как да плащат по 100 лева за билет и ценовият диапазон ще бъде с по-ниски стойности. Сметките за София са други - разпродаден стадион с 3 пакетни билета и 2-3 милиона лева свеж приход. Само че съгласете се, това в столицата е друга публика. На "Васил Левски" обаче ще се изсипят 40 хиляди, ако дори Локомотив Горна Оряховица приеме Реал Мадрид. Въпросът е какво става на местна почва. Защото 350 километра са си 350 километра. Математиката обаче е малко по-различна наука и не всички сметки излизат.
Четири години не са малък период от време, за да се види как първоначалната цел на проекта Лудогорец - да събуди, приобщи и консолидира спортната аудитория в Североизточна България, засега не се осъществява или поне не според плановете на инвеститорите. Може би е време за преосмисляне на приоритетите в развитието на клуба, защото има разминаване. От една страна са структурата, базата, играчите, цялостната модерна визия, а, от друга страна - спад в посещаемостта на домакинските мачове от А група. Вместо стадионът да отеснява, има обратен процес.
Къде е решението на проблема? За да има публика, не е необходимо просто Лудогорец да играе красиво. Публиката явно признава само първото място. Вторият фактор може би са цените на билетите, които явно трябва да бъдат занижени до символична степен. Може и да не е това причината, но трябва да се пробва. Защото в началото винаги говорим, че спортът е за публиката. Ами когато тя си тръгне, какво правим? И какво правим, ако на 21 ноември Лудогорец падне от ЦСКА в София? Първото място ще стане мираж, оттам и Шампионската лига догодина също.
Желю Станков, вестник "Тема спорт"
