Ивайло Стоянов бе определен за най-добър футболен съдия на България за 2014 година. Той е роден на 28 март 1981 година в Петрич. От 6-годишна възраст се увлича по футболната топка. Негов първи треньор е основателят на петричката школа Георги Николов-Шмин. По-късно негови треньори са м.с. Никола Шаламанов, Любомир Личков, Георги Ръжданов и Воин Войнов. На 21 годишна възраст прекратява активна състезателна дейност и се отдава на съдийското поприще. Ръководил е до момента над 800 срещи на различни терени в страната и чужбина, от които 95 в А група, 50 в Б група, 30 международни, 20 мача за купата на България, от които 3 - 1/4 финални срещи и 2 финални срещи между отборите на ЦСКА и Славия и Лудогорец Разград и Ботев Пловдив. В навечерието на големия християнски празник Рождество Христово той даде обширно интервю пред БТА.
Честито! Ти си вече топ реферът на България за 2014 година и зарадва спортната общественост в Петрич. Какво ти струваше това голямо отличие във време на интриги и завист?
- Винаги съм се старал да не обръщам внимание на интригантите и хората, които завиждат, защото е ясно, че когато човек постига нещо в живота е нормално да има хора, които го харесват и подкрепят, както и такива които му завиждат. Опитвам се да правя това, което смятам, че е добре. Доколко се получава ще покаже времето.
Кога почувства че наистина призът ще стане твое притежание?
- Единствено след като го обявиха официално. Никога не съм смятал, че превъзхождам този или онзи. Естествено аз се боря и стремя да съм сред добрите, защото съм максималист и винаги искам когато правя нещо, да го правя по възможно най-добрия начин.
Кои срещи ти бяха най-тежки и отговорни, от които наистина зависеше спечелването на това голямо отличие?
- Всеки мач сам за себе си е много отговорен. Приемам всеки един наряд по еднакъв начин. Естествено голямото дерби е с по особен заряд, но всички мачове, особено между водещите отбори са еднакво важни.
Кой стоеше близо до теб и ти помага да вървиш уверено напред?
- Най-голяма заслуга за всичко, което постигам имат моята прекрасна съпруга Фотка и нашия още по-прекрасен син Иван. Те са смисълът на моя живот и им благодаря за търпението, което имат към мен. Също така моята сестра Даниела, баща ми Иван и моята майка Ани, са винаги до мен през цялото това време. Специално благодаря и на майката на моята съпруга Виолета, която не пропуска да ми пожелава успех преди всеки мач от далечна Германия, както и на моя тъст Евгени и шурей Любчо, които винаги ме подкрепят. От хората, коита са ми помагали в професионално отношение, винаги ще съм благодарен на Г-н Камишев. Той е човекът, който винаги е подкрепял всички съдии от Благоевградски регион и на когото всички ние дължим много. Благодаря и на всички бивши и настоящи председатели, и членове на съдийски комисии. На всеки един от тях дължа по нещо. Много от тях и до ден днешен ме подкрепят и критикуват след всеки мой мач, за което им благодаря. Няма да споменавам имена за да не давам възможност на много хора да спекулират с това.
Вярно ли е, че преди тръгване да ръководиш даден мач имаш определен ритуал?
- Да. Старая се винаги, когато имам възможност преди мач да минавам през храма на Баба Ванга "Св.Петка" в с.Рупите. Това място е специално и ме зарежда с положителна енергия. Непосредствено преди мач в съблекалнята преди да излеза на терена, винаги затварям за миг очи и си представям моя син. Така никога не забравям за кого се боря.
Кои са най-успешно ръководените от теб футболни срещи през 2014 година в чужбина, колко мачове ръководи, между кои отбори и в кои страни?
- Не мога да кажа, че съм ръководил кой знае колко успешни срещи в международно отношение. Може би достигането ми до финала на Европейското първенство за юноши до 17 години в Словакия, е най-значителното ми постижение до сега в международното ми съдийство. За съжаление българското съдийство е позагубило доверието в Европа и сега всички ние - международните съдии - трябва да доказваме, че не сме по-слаби съдии от нашите колеги. В тази връзка пожелавам успех и на всички български отбори/всички национални гарнитури и всички клубни отбори/, защото когато те постигат добри резултати в Европа, след това и на нас като съдии гледат с по-добро око. Ние сме тясно свързани и винаги трябва да се подкрепяме.
Би ли отличил колеги, които също можеха да бъдат на това призово място?
- И двамата номинирани Георги Йорданов, който показва постоянство през последните години, Никола Попов, който пък показва изключително израстване през последните години, най-перспективния Георги Кабаков, постоянната величина Станислав Тодоров, откритието Цветан Кръстев. Всеки един от тях заслужаваше да бъде на мое място. Но трябва да се отбележи, че всички добри резултати са и благодарение на цялата съдийска комисия в лицето на предстедателя Г-н Джугански и зам. председателят Г-н Петров, както и на целия инструкторски панел в лицето на г-н Баялцалиев, подпомагани винаги с професионално мнение от Г-н Орманджиев и Г-н Ичко Лозев.
Каква е рецептата да бъдеш винаги на върха в съдийството?
- Не мога да кажа, че съм винаги на върха в съдийството. Няма човек, който да е винаги на върха. Винаги ще има и спадове, което е нормално. В съдийството всеки мач ти е последен, защото никой не е застрахован от грешки и затова винаги се старая да се представям така, че да имам и следващ мач.
Как се справяш да носиш няколко дини под мишницата, след като работиш в известна счетоводна къща, където се гонят срокове за приключване. В същия момент трябва да бъдеш в добра физическа форма и да следиш новостите в съдийството. Не на последно място е и преподавателската ти дейност в ДФК "Мечетата". Остава ли ти малко време за малкия ти син Иван и прекрасната съпруга Фотка? Как се справяш с всичко това?
- Благодарение на хората до мен. В счетоводната къща разчитам много на сестра ми, баща ми и колежките в офиса. За ДФК "Мечетата", разчитам много на зет ми Ивайло Хаджигаев, на най-добрия ми асистент-съдия Емил Вангелов и на най-добрия ми приятел Васил Смилянов. Всички те знаят, че що се отнася до подготовката ми за съдийството, компромиси няма. Там съм сам и се готвя всеки ден. Съпругата и синът ми са най-ощетени от всичко това, но се старая да им отделям възможно най-много от своето време.
Вече си и в ръководството на съдийската колегия на Петрич заедно с Емил Вангелов. Да очакваме ли нов пробив на млади петрички съдии така както го направихте вие двамата с Вангелов?
- Това зависи единствено и само от момчетата и от момичетата /вече имаме и момиче в колегията/. Ние винаги ще правим каквото можем да им помагаме, но от тях до голяма степен си зависи как ще се отнесат към съдийството. За съжаление не е голям броят на младите хора в региона, които искат да се занимават със съдийство.
С кои асистенти се чувстваш най-спокоен по време на футболни срещи?
- Безспорно с асистентите от моя регион , в лицето на опитните Емил Вангелов, Крум Стоилов и Николай Марков, както и с по-младите Мирослав Максимов, Кирил Шумантов и Велислав Миленков.
Кои са твоите идоли в съдийската професия в България е света?
- Нямам идоли и не се старая да подражавам на никого. Уча се и примемам съвети от всеки, но се старая да имам свой стил.
Имало ли е опит за натиск върху теб от страна на външни фактори за предварително решаване изхода на дадена среща?
- Не, никога, за което съм благодарен на всички. Искам да кажа, че може да не съм кой знае колко добър съдия, но в отношение на честността съм безкомпромисен и това е качеството ми с което се гордея. Мога да гледам всички право в очите.
Мнението ти за черното тото.
- Като извънземните. Всички сме чували за тях, но никой не ги е виждал.
Беше един от талантите като футболист заедно с твоя приятел Иван Точев в ДЮШ на Беласица. Какви бяха причините да не навлезеш в големия футбол?
- Може би не съм имал достатъчно качества да играя на високо ниво. Не се сърдя на никого въпреки че шансовете ми за изява не бяха много.
Кой те забеляза и подтикна към съдийското поприще?
- Бившият председател на съдийската комисия на БФС Георги Камишев, в момента заместник председател на дисциплинарната комисия, е наблюдавал внимателно мое ръководство на мач от областната група и ми каза, че ме чака голямо бъдеще.
Към какво се стреми Ивайло Стоянов като футболен съдия за в бъдеще?
- Да запази добро ниво и да намалява грешките, защото сега отговорността е по-голяма.
Чувстваш ли сили да ръководиш срещи от ШЛ, ЕП и СП?
- Това не зависи само от мен. Трябва да получа шанс и тогава ще всички ще видят дали ставам или не за това ниво. Все още има някаква надежда за това и ще се надявам до последно.
Спомняш ли си първият ти мач, в който облече съдийския екип?
- Да, беше един селски мач в с.Струмяни и чувството беше невероятно.
Оценката ти за отиващата си 2014 година в личен и служебен аспект?
- В личен план съм доволен, всичко е ОК. Получих много добри новини от много близки до мен хора, за които се молех през цялата година и очаквам с нетърпение предстоящите сватби и кръщенки. Що се отнася до професионално мога да кажа, че в България съм доволен , а в чужбина не.
С какви надежди ще посрещнеш коледните и новогодишни празници?
- С надежда за много здраве, щастие и късмет за всички мои близки и всички българи.
