Велиян Парушев е бивш български футболист. Роден е на 20 март 1968 г. в Сливен. Играл е като защитник и дефанзивен полузащитник за отборите на Сливен, ЦСКА и Нефтохимик. Шампион на България през 1992 г. с отбора на ЦСКА (през сезон 1991/92 играе в 15 мача и вкарва 1 гол), вицешампион през 1997 г. с Нефтохимик и финалист за купата на страната през 2000 г. Носител на купата на страната през 1990 със Сливен и на Купата на ПФЛ през 1996 и 1997 г. с Нефтохимик. Автор на решителния гол, с който ЦСКА отстранява Парма в турнира за Купата на УЕФА през 1992 г. (0:0 и 1:1). В първия сезон на бургаския тим в Европа отбелязва цели 12 гола. В "A" група за Нефтохимик е изиграл 139 мача и е вкарал 31 гола. За купата на УЕФА има 10 мача и 2 гола (4 мача с 1 гол за ЦСКА и 6 мача с 1 гол за Нефтохимик). Има 5 мача за националния отбор. В момента легендата на Нафтата работи като треньор в школата на Черноморец Бургас, като под негово ръководство се подготвят деца родени през 2000-2001 година. Цялото интервю можете да прочетете и чуете само на страниците на Novsport.com.
- Г-н Парушев, отдавна не сме чували как сте. Може ли да ни споделите как се чувствате в момента и с какво конкретно се занимавате?
- Занимавам се с деца, в школата на Черноморец, от 2001 г. От 2006 г. съм в клуба. Това е засега.
- Нещо по-конкретно да ни кажете. Има ли талант сред подрастващото поколение, какво може да очакваме занапред?
- Има доста деца. Около стотина деца, 120 деца са при мен. Така че от 120 деца, все ще излязат 20-30 добри футболисти.
- Черноморец е подражание в това отношение за детско-юношеския футбол. Вие лично как се чувствате като част от този мащабен проект на Черноморец-Бургас?
- Дано да продължава и занапред така, както беше досега и да излизат качествени и добри футболисти занапред от клуба, да стане едно гнездо на качествени футболисти в Бургас. Ако не може да се намери място тук в Бургас, да играят за други отбори.
- Г-н Парушев, не е тайна за никого, че вие сте една светла личност в историята на Нефтохимик от 90-те години, капитан на отбора, въобще един блестящ футболист. Мъчно ли ви е какво се случва с този велик клуб за своето време, при положение че вие бяхте неизменима част от целия успех на този отбор?
- Мъчно ми е, но времето лекува. Бургас не заслужава само Черноморец в „А” група. Нефтохимик също може. Пожелавам живот и здраве на всички футболисти, треньори, на мои приятели, с които заедно играхме, час по-скоро Нефтохимик да се завърне в „А” група, където му е мястото. Защото има най-различни отбори, влизат, излизат, докато Нефтохимик мисля, че ако влезе в „А” група, пак ще си бъде една запазена марка за „А” група.
- Говорил съм с мнозина ваши колеги от славното време и длъжен съм и вас да попитам – за какво съжалявате с отбора на Нефтохимик – че не станахте шампиони може би, когато заслужавахте това или че не взехте Купата на България?- Съжалявам, че не станахме шампиони, пък Купата на България ни беше на 8 минути разстояние, обаче съдията тогава не видя чист гол на Станимир Димитров още рано-рано в 15-ата минута мисля, че беше. Топката беше около метър вътре във вратата, но съдията не видя и ни лишиха може би от купата, може би щяхме да вземем тогава. Но въпреки всичко аз имам Купа на България, така че щеше да стане още една – две купи щяха да станат, но това – не ни пуснаха просто съдиите.
- Говорим за вездесъщия Ичко Лозев. Може би тогава Нефтохимик играеше и честно в първенството и затова не станахте и шампиони.
- Дори мисля, че и победите вече бяха доста над Левски и по някакъв начин трябваше да се прекъсне тази серия. От 94-а март месец до 2000 г. Левски нито са ни били, биехме ги и в София, и в Бургас, и равни мачове в София.
- Като стана въпрос за Левски, г-н Парушев, в края на седмицата предстои и мегадербито на българския шампионат на „Герена” между Левски и ЦСКА. Знаем, че вие сте наказвали и двата отбора, знаем също така, че играехте и в ЦСКА. Именно в такъв мач срещу Левски, мисля, че Левски тогава би с 2:1 с голове на Сираков и Илиан Илиев, ви набедиха, че вие сте главният виновник за тази загуба на ЦСКА. Но това са минали работи, както и да е. Какво ви е мнението за този мач и кой ще бъде краен победител от съботното дерби?
- В тези мачове не е важно… Може единият отбор да е на последно място, другият - на първо, там зарядът е корено различен и всеки излиза мобилизиран до краен предел, и вече каквото стане на терена. А пък за мача, когато аз играх срещу Левски, тя моята работа беше още от рано-рано, още от Парма ми спомена Паро Никодимов. Спомням си много добре неговите думи като свърши мача: ‘Добре че вкара тоя гол, че не знам какво щеше да става с тебе’, но това са 20 години и назад. Помня. Това ми е лошото на мен, че всички лоши работи ги помня и трудно ги забравям.
- Аз затова и ви споделям това, тъй като наистина в медиите се изписа, че едва ли не вие сте провалил ЦСКА в този мач и именно след този мач ви е била посочена вратата да напуснете „Армията”.
- Нали ти казвам, това беше от страна на Никодимов и като свърши последният съдийски сигнал, каза: ‘Добре че вкара този гол, че иначе не знам какво щеше да стане с теб’. Цитирам ти конкретно едно към едно думите му.
- А, за мача 1:1 с Парма там.
- Да, така че още тогава ми беше ясно, но това е минало, ама не съм го забравил де. Както и изгонването тук от Нефтохимик по най-долния начин, така че просто при мен времето не лекува.
- Вие като футболист бяхте доста твърд и тежък като характер, което беше в полза на отбора. Вие лично в този мач Левски – ЦСКА в събота имате ли симпатии към някой от отборите? Ще подкрепяте ли някой от отборите или вече е без значение?
- Нямам никакви симпатии – нито към Левски, нито към ЦСКА. Който е по-добър, той да победи.
- Сегашният бургаски отбор в „А” група – Черноморец, се намира на трето място. Знаем, че му предстои във втория кръг мач с ЦСКА. Въобще, има ли Черноморец място в тройката и въобще ще успее ли да зарадва Черноморец-Бургас, както навремето Нефтохимик радваше бургазлии?
- Мисля, че има място в тройката, но с повече мобилизация, с повече раздаване, с повече желание за победа мисля, че може да са в тройката, така че всичко зависи от футболистите. Защото той треньорът казва – ти тука, ти там, но не влиза да играе вместо тях, така че…
- Като човек, който е в клубната кухня, така да се каже, смяната на Краси Балъков с Антон Велков ще изиграе ли някаква роля, била тя положителна или отрицателна? Как мислите?
- Не знам, може би времето ще покаже. Нищо не мога да ти кажа сега на този етап. Не знам. Може би ще повлияе нещо, може би няма – не знам – и да, и не.
- Г-н Парушев, и последно да ви попитам – какво е вашето бъдеще? Как се виждате след 2-3 години? Знам, че карате треньорски курсове, също така в кръга на шегата появиха се информации, че карате клубния автобус. Въобще след 3-4 години къде може да видим г-н Парушев – на автомобилното поприще или да продължава да се занимава с треньорство?
- Карам всичко. Просто имам всичките категории за шофьор – от B, C + E + D, тирове, всичко мога да карам, така че срамна работа няма. След като ме изгониха от Нефтохимик, би трябвало нещо да върша – имам семейство, искат да ядат, така че няма нищо срамно, ама времето ще покаже, не знам – сега съм във футбола, знам ли. Каквото се получи.
- Г-н Парушев, пожелаваме ви да си изкарвате хляба, както намерите за добре.
- Еми, това е засега, каквото е, живи и здрави да сме.
- Благодаря ви и на вас успех в близко бъдеще!
- Благодаря!
Интервю на Кирил Евтимов
