Тони Велков: Така и не бях треньор на Черноморец

 

- Отпочивам си. Изчаках да отмине разочарованието. Анализирах много нещата, които се случиха. Постарах се да потърся вината основно в себе си. В крайна сметка това са ситуации, които ни променят като треньори. Убеден съм, че ако искам да вървя напред и да израствам в професията, трябва да премина и през такива моменти.

 

- В крайна сметка, каква беше причината да се разделите с Черноморец?

- Причината изобщо не е само една. Те са доста и са комплексни. Може би най-важната е, че за трите месеца, в които бях треньор на Черноморец, така и не стигнах до същността на треньорската ми работа. Постоянно трябваше да се оправяме с нефутболни проблеми. Психологическите проблеми много тежаха на играчите. Това, че се смени политиката и всеки щеше да прави сравнения между огромния проект, който беше Черноморец, и това, което ще се случва след промените, които се направиха, също даде отражение. Не можах до края да си отстоя някои от позициите. Имаше играчи като Цветомир Цонков и Костадин Дяков, които проведоха отлична зимна подготовка, но впоследствие разбрах, че няма да мога да разчитам на тях. Това е решение на клуба, с което аз трябваше да се съобразя. Взето е не само от един човек, а от няколко на събрание. В същото време непосредствено преди началото на сезона дойдоха футболисти, които нямаше как толкова бързо да се впишат и да заиграят. Аз бях дал постовете, на които исках да се подсилим, а селектирането им като имена се правеше от хора, които се занимаваха с трансферната политика. Аз лично нямах избор и трябваше да пускам в игра новите.

 

- От тези ви думи излиза, че не сте бил изцяло независим в работата си.

- Както вече казах, направил съм си изводите от престоя ми в Черноморец и при следващите клубове, които поемам, ще настоявам за повече гаранции, за правомощията ми при селекцията. Когато поемах отбора, знаех, че трябваше да се съобразявам с новата му линия на провеждане на политиката, но със сигурност не си представях нещата такива, каквито бяха.

 

- Какви точно бяха проблемите ви с Йохен Зайц и Енис Хайри?

- При Хайри проблемът бе неспазването на тактическата дисциплина. Казвах му какво да прави. А той в желанието си да изпъкне се нагърбваше с неща, които

не може да изпълни. По принцип той е човек, който обича положителните оценки и сигурно за това е вършел тези неща. Зайц го отстраних веднъж от съблекалнята. Провеждах разговор с отбора. Казах му първо да си уреди статута в клуба и тогава да присъства на разговорите, които водя с футболистите. Той настояваше да остане и каза нещо от типа, че тези неща не ги решавам аз, и тогава го изгоних от съблекалнята.

 

- Как ви се вижда сега Черноморец? Успокоени ли са вече психологически играчите и по-добре ли играят?

- Дори привличането на именит специалист като Георги Василев нямаше как да заобиколи реалностите. Видя се, че в този си вид, в който е в момента, отборът не може да изпълни поставените му цели, които са нереално високи. Аз лично имах един разговор с Георги Василев, когато все още бях в Бургас. Разговаряхме за отбора, за качествата на отделните футболисти. Беше много приятелски разговор и се надявам да съм му помогнал. Иначе според мен отборът се успокои след отпадането за купата. Дотогава поне в този турнир имаше надежда да се постигне нещо. След като и тази цел отпадна и вече няма какво да се губи, смятам, че играчите вече са успокоени. Очаквам да заиграят по-добре до края на сезона и най-вече резултатно. А проблема в атаката си го имаше още от есенния дял, когато отборът също вкарваше малко.

 

- Следите ли положението в Миньор?

- Разбира се. Много се радвам за впечатляващия полусезон, който правят. Смятам, че там през зимата взеха много правилни решения. Най-важното е, че се привлякоха футболисти, които искат да са в този отбор. Убедени са, че там им е мястото и дават всичко от себе си. Най-хубавото е, че това, което се гради в Миньор, е истинско и отборът не разчита на никакви протекции, а само на себе си.

 

- Вие сте локомотивец. Предполагам, че следите събитията и този клуб. Защо според вас не играят добре?

- Естествено, че съм локомотивец. Никога не съм го крил. Смятам, че раздялата през зимата с Цветан Генков и Дерек Асамоа страшно много се отрази на представянето. Според мен всеки от футболистите, които в момента са в отбора, трябва да играе за своето бъдеще. Целта „Европа" трябва да извира вътре в отбора, а не да бъде насила налагана. Усилията на играчите да дадат това, което могат, си личат, но по изказванията им се вижда, че има нещо, което им пречи да го дадат. Струва ми се, че миналата година, когато бе изпуснато участието в турнирите, ое преломна за отбора. Според мен психологическият им срив тръгна след равенството с Миньор 1:1, в което пропуснаха дузпа. Камбуров също се разколеба и това нямаше как да се отрази. До този мач отборът печелеше с голяма лекота.

 

- Как ви се вижда развитието на треньорите, които са пробили чрез Локомотив във футбола? И защо според вас на Павел Дочев не му потръгна дори след като напусна България и се върна в Германия?

- От Локомотив са излезли доста добри треньори. Всеки от тях е минал през трудни периоди. Смятам, че това се отнася за Дочев през този сезон. Има случаи, когато проблемите в даден клуб са по-тежки и не могат да се решат със знанията и уменията на треньорите. Понякога тяхното решаване се отлага във времето и се случва треньорите вече да ги няма, когато нещата се оправят. Според мен, когато пое ЦСКА, Милен Ра-дуканов добре бе видял проблемите, които имаше при предишните треньори, защото беше в клуба тогава. Той сложи точната диагноза. Радуканов се оказа лечителят на ЦСКА. Сега играчите играят, както могат и мислят само за футбол. А за Дочев мисля, че достатъчно красноречиво за уменията му говори това, че на два пъти вкара Падерборн във Втора Бундеслига. Това постижение може и някои хора да не го оценяват достатъчно високо, но мисля, че за клуб като Падерборн, който вече е стабилен във Втора Бундеслига, е нещо голямо.

 

- Убеден ли сте в титлата на Литекс и толкова ли са силни, че не губят никъде?