В последните години се превърна в практика директор, треньори и футболисти да се разделят с Левски по неособено цивилизован начин, присъщ за един нормален европейски отбор. В миналото винаги е имало буйни характери и остри езици, но ще се спрем само на последните години.
Клюкарницата и говорилнята се отприщиха с уволнението на Вили Вуцов, който опразни шкафчето от треньорската стая на Терена" само след... 4 официални мача начело на сините. За да бъдем точни, с основен "принос" за освобождаването на Джуниър беше не кой да е, а настоящият мениджър на Левски Георги Иванов. Може би си спомняте, че Гонзо пропусна две дузпи в рамките на една седмица в мачовете срещу Вихрен и БАТЕ Борисов, което коства загуби на Левски с по 0:1. И докато поражението срещу тима от Сандански не изигра съществена роля, то това срещу беларусите сложи края на треньорските мечти на Вуцов в Левски. И тези на отбора за ново участие в групите на Шампионската лига. Нека признаем все пак, че тогава рязането на глава стана в ситуация, която наподобяваше сюжет от филм на римската империя.
Стадионът искаше главата на треньора. Батков се вживя в ролята на гладиатор и само дето не изкара жертвата от треньорската стая обратно на терена и да му връчи заповедта за уволнение пред всички.
После Велислав започна да рони крокодилски сълзи пред медиите, постоянно тръбеше как освобождаването му било незакономерно, как не му бил даден достатъчно шанс и т.н. Кой знае, човекът сам за себе си имаше претенции и право да защити каузата си. Няма спор. Вили дойде на "Герена" с много плам и максимум заредени батерии. А за да стане накрая картинката пълна, в хора на оплаквачите се включи и бащата Иван Вуцов.
В същото време Емил Велев получи вот на доверие от Батков, независимо че в един момент на адвоката му се искаше на горещия треньорски стол на „Герена" да седне Краси Балъков. По една или друга причина обаче последният отказа да води „сините” или по-скоро Батков се отметна, поради което Велев изкара сезона, за да направи Левски шампион. Спечелената титла обаче не трогна собственика, който без колебание и в най-неочаквания момент, уволни тандема Боримиров-Велев, за да сложи на тяхно място Георги Иванов и Ратко Достанич.
На Борето и go ден днешен му е криво от този факт. Действително не е приятно, когато твой доскорошен приятел (Гонзо) се настани на мястото ти, без да очакваш. Медийната война между Боримиров и Гонзо все още продължава, макар в момента да има леко затишие, което е нормално на фона на разменените, меко казано, остри реплики по време на зимната пауза (Боримиров нарече Иванов "комплексар с два грама мозък", а Гонзо му отвърна с "глупак").
Сръбската лисица Ратко Достанич пък се опитваше да се хареса на всички, но не и на собствените си футболисти. Публична тайна е, че голяма част от тях го недолюбваха заради по-взискателните му методи на работа. Затова и Достанич бързо си събра багажа от "Герена". Да, Ратко не си позволи директно да нападне никого, но започна да се оправдава за слабите си резултати с предишното ръководство.
И така стигаме до Ясен Петров. Пловдивският Джанини е може би най-критикуваният треньор на Левски в последните 10 години. Къде основателно, къде не, негативните мнения към специалиста преобладаваха, за което до голяма степен си е виновен самият той. Да, треньорът на Левски трябва да респектира, а това Ясен не го умееше, а може и да не го е разбрал изобщо поради това, че не е изпитал необходимост да излиза извън собствената си кожа. Петров заложи на дипломатичния тон, не влизаше в публични полемики само и само Батков и Гонзо да са доволни и мир да има на Земята.
На "Герена" обаче няма място за отстъпление и дипломатичност (особено при това ръководство), а и въобще, когато говорим за треньорския пост, е нужна авторитетна фигура. Такава, каквато Ясен явно не беше.
Монетата обаче има две страни, поради което е редно за Петров да бъдат казани и добри думи. Човекът ги заслужава заради поведението, което демонстрира след последния шампионатен мач с Монтана. Едва ли има две мнения - начинът, по който Левски се раздели с Ясен, беше доста унизителен и обиден за него. Това вече го обсъдихме наскоро с категоричното становище, че сините не изиграха картите си както трябва. Публиката също малко или много искаше да отдаде заслуженото на Джанини, да му хвърлят шалче на пистата, да му скандират името и т.н.
И въпреки това Петров отново запази добрия тон, не нападна никого от ръководството, дори напротив.
"Винаги ще стискам палци за Левски, за мен бе чест да работя в този клуб", изрече джентълменски Петров. А можеше да се включи в общия хор на сините оплаквачи. Явно обаче всичко опира до възпитание и интелект, каквито при Ясен има достатъчно, като това не може да се каже за някои от предшествениците му.
Как си представяте Вили Вуцов или Емил Велев да изглеждат така смирено в напечена ситуация, да пазят самообладание, да владеят емоциите си и в крайна сметка да задържат негативните емоции за себе си. Те са първосигнални, на моменти груби и дори брутални, а Ясен Петров показа друг модел на поведение. Тръгна си от Левски, без да търси вината извън себе си. Даже не счете за нужно да ни уведоми дали е имал дългосрочен план за синия тим, какви корекции е смятал да внесе, отрязани ли са му пръстите, стъпкана ли е детската му мечта. Сви си знамената и си тръгна достойно.
Дори в последните седмици, когато всички очаквахме, дори и самият той, да станем свидетели на отдавна влязлата му в сила присъда, той ни вадеше познатия файл със следния аудиозапис: Каквото има да се случва, ще се случи след мача с Монтана.
Е, случи се, каквото се случи. Ясен Петров бе освободен. Но и да е имал нещо против, той го запази за себе си. Което е много добра "препоръка" за следващите му работодатели, които ще имат предвид едно наум - че Ясен Петров е коректен и възпитан човек, който бяга от интригите. А 8 днешните футболни времена това е от голяма полза. Защото специалисти и "специалисти" колкото искаш, но истински честните хора останаха малко.