Атмосферата на „Армията" в четвъртък по време на сбора за новия сезон показа, че в ЦСКА отново има живот. Усмивките по лицата на всеки един в клуба и на феновете се върнаха. При червените вече се работи малко по-професионално и с мисъл, а бъдещето изглежда оптимистично. Като че ли червените наистина се превърнаха в едно голямо семейство. Всеки гледа да помогне на другия, вместо да пречи.
До момента в ЦСКА показват, че най-после се учат от грешките си и не ги повтарят. Поне така изглежда до момента. Ръководството на клуба взе пет неадекватни решения преди около година, които в последствие повлияха на представянето на тима през първенството и не позволиха на ЦСКА да спечели титлата. Сега всички тези грешки бяха поправени. И това дава едно добро начало и създава предпоставка клубът отново да стъпи на първото място в България.
Първата и основна грешка преди година бе начинът, по който бе направена лятната селекция на отбора. Тогава един куп мениджъри предлагаха футболисти на ЦСКА от чужбина. Треньорът Дочев пък приемаше всеки, когото му доведат шефовете, доверяваше се и си мълчеше. Той просто нямаше думата, което не отива на немски възпитаник.
Взимаха се чужденци, гледани най-вече по видеозаписи. Нещо недопустимо за голям клуб като ЦСКА. Ясно е какво стана с дошлите при червените -всички с изключение на Нелсьн и Акуаро се провалиха с гръм и трясък. Армейците не разполагаха с алтернативи на всички постове, а отделно се губеха големи средства за плащането на високи заплати на футболисти, които търкат резервната скамейка.
Сега всеки един от новите е наблюдаван от доста време - от Радуканов, неговите помощници и скаута Методи Деянов. Единствено бразилецът Жуниор Мораес дойде инцидентно, по предложение на Джовани Бекали, но Милен даде съгласието си за трансфера. Именно това е позитивното - самият треньор прави селекцията, както трябва да бъде. Той го призна на брифинга в четвъртък и е време да се сложи край не непрестанните твърдения как е безгласна буква и собствениците му водят играчи през главата. Сега той получи всички, които сам пожела. Този път шефовете не се месиха и само помагаха. Друго доказателство за това е отказът на Радуканов да вземе Дан Алекса, който безспорно също е добър играч, но Милен просто реши, че няма нужда от футболист на неговия пост. И румънецът не дойде.
Втората грешка, която не бе допусната отново, също е свързана със селекцията, по-точно с нейната продължителност. През миналия шампионат тя се влачеше дълго време. Бяха привличани играчи дори в средата на първия полусезон. Новите нямаха време да се сработят с отбора и да се адаптират, особено чужденците. Сега селекцията бе затворена още преди сбора. А това е друг голям плюс, който оказва голямо влияние. Привлечените футболисти ще тренират с тима още от първото занимание, ще има време да играят в контролите да свикнат със стила на игра, налаган от Радуканов.
Друга грешка отпреди година, която на .Армията" не повториха, са високите цени на билетите. Сега стойността на входните пропуски е повече от нормална - 5 лева за сектор Г, 8 за В и 10 за А. Така шефовете показаха отношението си към фено-вете и със сигурност това на привържениците към тях няма да е същото отпреди година, когато наблюдавахме протест след протест и празни трибуни. И недоволството не бе само от играта на червените, но в голяма степен именно заради завишените цени на билетите и бягството от „Армията". Сега ЦСКА поне в мачовете за първенство ще играе на своя стадион. А това е още едно предимство.
Четвъртото нещо, което прави добро впечатление, е трансферната политика по отношение на напускащите футболисти. Най-важното е, че собствениците Димитър Борисов и Иво Иванов показват с действията си, че мислят само за отбора, а не за печелене на пари. Затова и не приемат първата оферта за водещите футболисти. Преди година Елиот Гронден веднага пое към Блекпул за 500 000 евро. Да, все пак е отбор от Висшата лига, но можеше да го задържат, защото французинът още не бе дал почти нищо на ЦСКА. И парите също не бяха нещо особено за такъв футболист. А сега шефовете отказаха оферта за Спас Делев от Газиантепспор, и то двойно по-висока - 1 100 000 евро.
В същото време се работи добре и по отношение на футболистите, които не са нужни на треньора. Прекратяват се техните договори, вместо да продължават да ги дават под наем наляво и надясно и другия трансферен прозорец пак да се чудят какво да ги правят.
Петото нещо е свързано с финансите. На „Армията" заплатите се бавеха с месеци и това влияеше негативно на отбора, намирайки проекция в представянето му. Ясно е, че днешните футболисти не играят само за името на клуба и емблемата. В най-комерсиалния спорт парите са водещи и това е нормално. Вече забавянията на заплати в ЦСКА са далеч по-малки като срок. Казано накратко - ако преди заплатите са се бавили в порядъка на 70-80 дни, сега са двойно по-малко. Играчите си взимат всички суми, спокойни са и мислят само за представянето си на тренировките и в мачовете.
Димитър Борисов и Иво Иванов този път наистина си взеха поука от грешките и заслужават поздравления за всички тези пет неща, които промениха в ЦСКА през това лято. Похвалите обаче сега са едно, а в края на май съвсем друго нещо. На този етап клубът е създал само предпоставки за успешен сезон и нищо повече. Работата е свършена някъде на около 40 %. Остават останалите 60, които трябва да се реализират в хода на сезона. Лошо е, че към ЦСКА се пораждат свръхочаквания. Еуфорията и положителната нагласа са хубаво нещо, но... често след това има болезнено приземяване. Затова за всички във и около .Армията" не е полезно да летят в облаците, защото едно са предпоставките, а съвсем друго шампионската титла и големите мачове в Европа. ЦСКА не се нуждае от фанфари и прибързани хвалебствия, а от разум и добре разчетена стратегия.