ФК Пирин излезе от "А" група и от близо месец хора, които през последните 2 години са имали вземане-даване с отбора, упражняват красноречието си, за да защитават себе си и да плюят всички останали. В тази словесна престрелка част от стрелите бяха насочени и към сдружение "Бъдеще за Пирин". Затова се чувствам длъжен да обясня на многобройните фенове на отбора какво всъщност се случи и каква е хронологията на тази предизвестена смърт.
Всичко започна в началото на 2009 г., когато главен акционер беше Николай Галчев с 92% от акциите, а миноритарните акционери бяха Захари Хаджийски, Евтим Евтимов, Валери Стоицов, Росен Христов и фенклуб "Пирин СС". Тогава започнаха агонията и интригите в един футболен клуб, който като по чудо бе успял да направи изключително прилични сезони в двете години съвместно управление на прегърналите се "футболни благодетели". През януари на длъжността изпълнителен директор на ПФК Пирин застана Христо Дундалов.
Принуден от акционерите от групировката Г-15, той подписа договор за заем от фирмата "Динатстрой", представлявана от Васил Миладинов. Това ни бе представено като юридическа хватка, за да се избегнат данъци, а уж тези пари били задължителните вноски, които акционерите трябваше да вкарват в клубната каса. Кой тогава да предположи, че всъщност същите тези хора искат да изперат някакви си 105 000 лева?
Всичко започна в началото на 2009 г., когато главен акционер беше Николай Галчев с 92% от акциите, а миноритарните акционери бяха Захари Хаджийски, Евтим Евтимов, Валери Стоицов, Росен Христов и фенклуб "Пирин СС". Тогава започнаха агонията и интригите в един футболен клуб, който като по чудо бе успял да направи изключително прилични сезони в двете години съвместно управление на прегърналите се "футболни благодетели". През януари на длъжността изпълнителен директор на ПФК Пирин застана Христо Дундалов.
Принуден от акционерите от групировката Г-15, той подписа договор за заем от фирмата "Динатстрой", представлявана от Васил Миладинов. Това ни бе представено като юридическа хватка, за да се избегнат данъци, а уж тези пари били задължителните вноски, които акционерите трябваше да вкарват в клубната каса. Кой тогава да предположи, че всъщност същите тези хора искат да изперат някакви си 105 000 лева?
Никога не трябва да се забравя случаят с договорите на Спас Делев и Борис Галчев. Делев бе даден под наем през първия сезон на ЦСКА за 150 000 лв., в договора имаше клауза за окончателната му покупка след тази 1 година и анекси, които намалиха дължимата на Пирин сума с доста хиляди левове. Този договор, който е тристранен - между ЦСКА, Пирин и Спас Делев, е пълен абсурд. Липсва въобще подписът на Делев, словом е упомената сумата 400 000 лв., а цифром пише 120 000 лв.
По договора в сметката на Пирин постъпиха 120 000 лв. през септември миналата година. Според правото, когато има разминаване в сумата цифром и словом, съдът е този, който трябва да определи справедливата цена. Под натиска на г-н Байкушев и г-н Емил Павлов това "разминаване" обаче бе прието като нещо нормално и само по този договор Пирин беше ощетен с минимум 200 000-300 000 лв.
По договора в сметката на Пирин постъпиха 120 000 лв. през септември миналата година. Според правото, когато има разминаване в сумата цифром и словом, съдът е този, който трябва да определи справедливата цена. Под натиска на г-н Байкушев и г-н Емил Павлов това "разминаване" обаче бе прието като нещо нормално и само по този договор Пирин беше ощетен с минимум 200 000-300 000 лв.
Може ли някой да се закълне, че цифровата разлика всъщност не е попаднала в джобовете на онези, които наричаха тези футболисти "мои" и "твои", но никога "наши"? И същите тези господа сега набеждават мен и сдружението, чийто председател съм, за краха на Пирин".
В същото това време се стигна дотам на футболистите умишлено да не се плащат заплати, за да може те да напуснат доброволно и да отидат в друг клуб. Да припомним случая Даниел Младенов, който отиде в "Левски" за 0 лв. и 0 ст. Даниел беше може би най-скъпоплатеният футболист на Пирин, но когато спряха да му дават заплатите, той разтрогна договора по вина на клуба и си замина. И отново: може ли някой да се закълне, че и за него не са взети пари "под масата"?
Връхната точка на абсурда бе през май 2010 г., когато "благодетелите" се събраха и решиха до утре всички да си вкарат вноските, защото клубът се разпада. В касата влязоха само 10 000 лева от Витан Витанов. 48 часа по-късно те свършиха, тъй като бяха последните реално вкарани вноски от акционер в клуба!
Тоталното разединение започна през лятната подготовка на 2010 г. Акционерите около Николай Галчев - Витанов, Хаджийски, Валери Стоицов и Георги Бижев, категорично отказаха сами да издържат клуба, докато колегите им от Г-15, макар и не всичките, чакат трансфери, за да си покриват задължителните вноски.
В така създалата се ситуация първата група афишира, че ще се откаже от управлението в полза на господата, които и до днес са акционери. Насрочи се общо събрание, провали се поради "липса на кворум", насрочи се следващо и ден преди второто общо събрание бъдещите мажоритарни собственици от Г-15 - Байкушев, Павлов, Урдев, Миладинов, Бояджиев, Наков и Николов, решиха, че е разумно да се продаде един футболист, който не беше "от техните".
Продадоха Драги Коцев на "Локомотив" /Пд/ за колосалната сума от 120 000 лв., от които 20 000 лв. отидоха за ДДС към държавата, а и все още Локомотив дължи на Пирин 60 000 лв. по този трансфер. На всичкото отгоре си позволиха в договора за продажбата да фалшифицират подписа на прокуриста на клуба Валери Стоицов.
В края на пролетния полусезон 2010 г. се получиха индикации от бившия мажоритарен собственик на ПФК Пирин Николай Галчев, че ще прекрати участието си в издържането на клуба. Това бе причината "Пирин СС" да влезе в преговори с него, още с кмета Костадин Паскалев и с акционерите от Г-15, за да търси най-добрия вариант за бъдещето на клуба. И до ден-днешен смятаме, че този вариант се нарича Общински футболен клуб Пирин.
Основната цел на това сдружение бе да придобие 100% от акциите на ПФК и да започне процедура по прехвърлянето им на община Благоевград. Че това ще стане лесно и безпроблемно, ни уверяваха както акционерите около Галчев, така и от Г-15.
Всички знаем какво се получи впоследствие. На 3.10.2010 г. мажоритарният пакет бе прехвърлен от Галчев на "Бъдеще за Пирин", но тъй като уставът на ПФК Пирин Благоевград АД не го позволява, клубът и сдружението бяха поставени в патова ситуация, защото най-тежките управленски решения, които се взимат чрез общи събрания, могат да бъдат реализирани най-малко с 2/3 от акциите.
Ясно бе, че без съгласието и отдаването на акциите от страна на Г-15 управлението на клуба де факто е невъзможно и прехвърлянето на акциите към община Благоевград - неизпълнимо. В крайна сметка "Бъдеще за Пирин" остана с 53,5 % от основния пакет акции, затова решихме да търсим външен инвеститор, който да бъде силен финансово.
Изготвихме цяла програма от условия, на които да отговаря този евентуален бъдещ нов собственик, а водеща идея бе инвестиция в ДЮШ на Пирин и дългосрочен план за развитие. За няколко месеца направихме серия от срещи с евентуални нови собственици - например Георги Георгиев /Жоро Москвата/ чрез неговия приближен, бившето орле Георги Бачев, триото Миро Митев, Петър Михтарски и Иво Андонов, Емил Наков, дори треньорът Костадин Ангелов изяви желание да придобие акциите на клуба.
В крайна сметка всички се отказаха да управляват клуб, който в така създалата се ситуация е юридически неуправляем. Така за "Бъдеще за Пирин" остана само един изход - джиросване на акциите на Г-15. В края на ноември бяха проведени срещи с представител на тази групировка - Емил Павлов. Бе му предложено моментално да поеме управлението на клуба по схема, удобна и посочена от него и бизнесмените в групировката, не му поставихме никакви условия и, естествено, срещнахме положителен отговор.
Без да сме търсили, на "Бъдеще за Пирин" бе предложено да запази 17% от акциите, 17% да бъдат разпределени в Г-15, а мажоритарният пакет да бъде даден на мистериозен кипърски консорциум, който бе изявил желание пред Г-15 да поеме ПФК Пирин. Естествено, това предложение бе категорично прието.
Въпреки готовността на "Бъдеще за Пирин" да джироса контролния пакет на групировката Г-15, това така и не се случи. Страшното стана между Коледа и Нова година, когато към клуба заваляха нотариални покани и покани за разтрогване на договори. След спешно събрание на "Бъдеще за Пирин" единодушно бе решено Кирил Ваклинов, в качеството му на заместник-председател на сдружението и председател на УС на ПФК Пирин, моментално да джироса акциите.
След още 2 събрания се стигна до избор, тъй като налегналата безизходица бе на път да доведе Пирин до тотално обезкървяване. Резултатът е известен - Наков получи 52,5% от акциите, ние и другият фенклуб имаме по 1%, останалите около 46% ги държи Г-15.
В същото това време се стигна дотам на футболистите умишлено да не се плащат заплати, за да може те да напуснат доброволно и да отидат в друг клуб. Да припомним случая Даниел Младенов, който отиде в "Левски" за 0 лв. и 0 ст. Даниел беше може би най-скъпоплатеният футболист на Пирин, но когато спряха да му дават заплатите, той разтрогна договора по вина на клуба и си замина. И отново: може ли някой да се закълне, че и за него не са взети пари "под масата"?
Връхната точка на абсурда бе през май 2010 г., когато "благодетелите" се събраха и решиха до утре всички да си вкарат вноските, защото клубът се разпада. В касата влязоха само 10 000 лева от Витан Витанов. 48 часа по-късно те свършиха, тъй като бяха последните реално вкарани вноски от акционер в клуба!
Тоталното разединение започна през лятната подготовка на 2010 г. Акционерите около Николай Галчев - Витанов, Хаджийски, Валери Стоицов и Георги Бижев, категорично отказаха сами да издържат клуба, докато колегите им от Г-15, макар и не всичките, чакат трансфери, за да си покриват задължителните вноски.
В така създалата се ситуация първата група афишира, че ще се откаже от управлението в полза на господата, които и до днес са акционери. Насрочи се общо събрание, провали се поради "липса на кворум", насрочи се следващо и ден преди второто общо събрание бъдещите мажоритарни собственици от Г-15 - Байкушев, Павлов, Урдев, Миладинов, Бояджиев, Наков и Николов, решиха, че е разумно да се продаде един футболист, който не беше "от техните".
Продадоха Драги Коцев на "Локомотив" /Пд/ за колосалната сума от 120 000 лв., от които 20 000 лв. отидоха за ДДС към държавата, а и все още Локомотив дължи на Пирин 60 000 лв. по този трансфер. На всичкото отгоре си позволиха в договора за продажбата да фалшифицират подписа на прокуриста на клуба Валери Стоицов.
В края на пролетния полусезон 2010 г. се получиха индикации от бившия мажоритарен собственик на ПФК Пирин Николай Галчев, че ще прекрати участието си в издържането на клуба. Това бе причината "Пирин СС" да влезе в преговори с него, още с кмета Костадин Паскалев и с акционерите от Г-15, за да търси най-добрия вариант за бъдещето на клуба. И до ден-днешен смятаме, че този вариант се нарича Общински футболен клуб Пирин.
Основната цел на това сдружение бе да придобие 100% от акциите на ПФК и да започне процедура по прехвърлянето им на община Благоевград. Че това ще стане лесно и безпроблемно, ни уверяваха както акционерите около Галчев, така и от Г-15.
Всички знаем какво се получи впоследствие. На 3.10.2010 г. мажоритарният пакет бе прехвърлен от Галчев на "Бъдеще за Пирин", но тъй като уставът на ПФК Пирин Благоевград АД не го позволява, клубът и сдружението бяха поставени в патова ситуация, защото най-тежките управленски решения, които се взимат чрез общи събрания, могат да бъдат реализирани най-малко с 2/3 от акциите.
Ясно бе, че без съгласието и отдаването на акциите от страна на Г-15 управлението на клуба де факто е невъзможно и прехвърлянето на акциите към община Благоевград - неизпълнимо. В крайна сметка "Бъдеще за Пирин" остана с 53,5 % от основния пакет акции, затова решихме да търсим външен инвеститор, който да бъде силен финансово.
Изготвихме цяла програма от условия, на които да отговаря този евентуален бъдещ нов собственик, а водеща идея бе инвестиция в ДЮШ на Пирин и дългосрочен план за развитие. За няколко месеца направихме серия от срещи с евентуални нови собственици - например Георги Георгиев /Жоро Москвата/ чрез неговия приближен, бившето орле Георги Бачев, триото Миро Митев, Петър Михтарски и Иво Андонов, Емил Наков, дори треньорът Костадин Ангелов изяви желание да придобие акциите на клуба.
В крайна сметка всички се отказаха да управляват клуб, който в така създалата се ситуация е юридически неуправляем. Така за "Бъдеще за Пирин" остана само един изход - джиросване на акциите на Г-15. В края на ноември бяха проведени срещи с представител на тази групировка - Емил Павлов. Бе му предложено моментално да поеме управлението на клуба по схема, удобна и посочена от него и бизнесмените в групировката, не му поставихме никакви условия и, естествено, срещнахме положителен отговор.
Без да сме търсили, на "Бъдеще за Пирин" бе предложено да запази 17% от акциите, 17% да бъдат разпределени в Г-15, а мажоритарният пакет да бъде даден на мистериозен кипърски консорциум, който бе изявил желание пред Г-15 да поеме ПФК Пирин. Естествено, това предложение бе категорично прието.
Въпреки готовността на "Бъдеще за Пирин" да джироса контролния пакет на групировката Г-15, това така и не се случи. Страшното стана между Коледа и Нова година, когато към клуба заваляха нотариални покани и покани за разтрогване на договори. След спешно събрание на "Бъдеще за Пирин" единодушно бе решено Кирил Ваклинов, в качеството му на заместник-председател на сдружението и председател на УС на ПФК Пирин, моментално да джироса акциите.
След още 2 събрания се стигна до избор, тъй като налегналата безизходица бе на път да доведе Пирин до тотално обезкървяване. Резултатът е известен - Наков получи 52,5% от акциите, ние и другият фенклуб имаме по 1%, останалите около 46% ги държи Г-15.
Известни са и последствията: обещанието бе Наков да прехвърли мажоритарния пакет от акции на община Благоевград при първия удобен момент. Този момент така и не дойде. Защо, може да отговори само и единствено Емил Огнянов Наков.
Благоевград трябва да знае в какво щеше да се забърка. Дълговете на Пирин далеч не се побират в тези толкова цитирани 200 000 лева. Точната цифра е 718 290 лв., като в нея не влизат дълговете към "кредитори", някои от които и към настоящия момент са акционери на ПФК Пирин. Освен представляваната от Васил Миладинов "Динатстрой" кредитори още са Н. Галчев /той поне не си иска парите/, хотел "Кристо" на Христо Ковачки, лизингови къщи, още няколко хотела, НАП и т.н.
И нека Благоевград знае. Това частно дружество си има собственици, които търсят вината във всичко друго, но не и в себе си. Всякакви други главоблъсканици и публично нападки са просто излишни.
Отборът бе изхвърлен от "А" група, когато собственици на клуба са Емил Огнянов Наков, подсъдимата фирма “Люко-К” ЕООД на Васил Николов, “Динатстрой” ООД, Емил Аспарухов Павлов, Петър Димитров Байкушев, "ЕТИКО-Наков и Сие" на Живко Наков, приближената на Г-15 "ИНЕКС Монтажи", Димитър Илиев Бояджиев и частното лице Димитър Урдев, който е един от най-мощните бизнесмени в града, но това не му попречи години наред да живее в жилище за социално слаби, което по-късно си купи за 18 000 лв.
Благоевград трябва да знае в какво щеше да се забърка. Дълговете на Пирин далеч не се побират в тези толкова цитирани 200 000 лева. Точната цифра е 718 290 лв., като в нея не влизат дълговете към "кредитори", някои от които и към настоящия момент са акционери на ПФК Пирин. Освен представляваната от Васил Миладинов "Динатстрой" кредитори още са Н. Галчев /той поне не си иска парите/, хотел "Кристо" на Христо Ковачки, лизингови къщи, още няколко хотела, НАП и т.н.
И нека Благоевград знае. Това частно дружество си има собственици, които търсят вината във всичко друго, но не и в себе си. Всякакви други главоблъсканици и публично нападки са просто излишни.
Отборът бе изхвърлен от "А" група, когато собственици на клуба са Емил Огнянов Наков, подсъдимата фирма “Люко-К” ЕООД на Васил Николов, “Динатстрой” ООД, Емил Аспарухов Павлов, Петър Димитров Байкушев, "ЕТИКО-Наков и Сие" на Живко Наков, приближената на Г-15 "ИНЕКС Монтажи", Димитър Илиев Бояджиев и частното лице Димитър Урдев, който е един от най-мощните бизнесмени в града, но това не му попречи години наред да живее в жилище за социално слаби, което по-късно си купи за 18 000 лв.
