Тенисът има проблем, наречен Роджър Федерер. Когато 16-кратният шампион от Големия шлем се откаже, феновете ще искат да дойде нов Федерер, а няма да е никак лесно да се намери такъв.
Получава се така, че по-скоро е тежест, отколкото чест, да бъдеш наречен "следващото голямо нещо". Григор Димитров, 20-годи-шен българин с елегантна игра, красив бекхендс една ръка и бързи крака, от известно време живее с това бреме.
През 2008 г., когато беше само на 17, той взе сет на Рафаел Надал. Испанецът беше толкова впечатлен, че след мача каза за Димитров: "Със сигурност се е запътил към Топ 10". Пътят се оказа бавен. Въпреки това витаеше усещането, че Димитров, който изключително много напомня за Федерер, не е много далеч от това да се научи да изглежда добре и да печели мачовете по начина, по който го прави неговият идол. Самият Григор е поласкан от сравненията, но не се смята достоен за тях.
"Страхотно е да чувам това. Мога да го слушам по цял ден, да си го сложа като мелодия на телефона, но това няма да ми спечели мачовете. Не можеш да сравняваш най-великия за всички времена с човек, който е № 64 в света", каза Димитров след победата си в първи кръг на "Уимбълдън".
Лесно е да се разбере защо Димитров привлича вниманието, въпреки че има доста малко победи за АТР. Физиката му не впечатлява -висок е 188 см, кльощав и носи шапка, обърната на обратно и изглеждаща прекалено голяма за главата му. Но след това виждате движението му по корта - бързина, изящност, винаги балансиран. Завършва точките на мрежата и може да изпълнява печеливши удари с леко движение на китката, и то от трудни ситуации.
Имаше един удар, ударът на "Уимбълдън" до този момент, който беше видян от може би едва 100 души. Във вторник около 21:20 ч местно време, при вече настъпващата тъмнина и температури, подходящи за носене на пуловери, а не за тенис шорти, на корт номер 10 Димитров играеше третия сет на мача си от първи кръг.
Седрик Марсел Щебе нанесе дълбок удар (висок, но по-нисък и по-мощен от лоб) над рамото на Димитров, който по това време беше на мрежата. Българинът се обърна назад и спринтира към десния далечен ъгъл. Това беше един от онези "Федерер моменти" - времето беше спряло, докато той се движеше. Топката, изглежда, го чакаше. Той се приплъзна и с гръб към мрежата изви ракетата си зад топката и я удари назад около тялото си. Бавно, перфектно и очевидно обречена да влезе в корта, топката се понесе над главата на Щебе и попадна в ъгъла.
Във втори кръг Димитров показа таланта си на много по-многобройната публика на корт номер 1. Той и Цонга, французин с експлозивна игра, направиха какви ли не уинъри, волета и минаващи удари през тези четири сета. На предпоследната точка на мача той направи грешка, която талантливите тенисисти често правят - заложи на стил вместо на ефективност. След красив лоб на Цонга Димитров се опита да направи удар между краката, въпреки че имаше време. Изпрати топката в мрежата, а след това нов бекхенд на Цонга на свой ред го изпрати да си опакова багажа. Това е грешка, която дори Федерер е правил.
Получава се така, че по-скоро е тежест, отколкото чест, да бъдеш наречен "следващото голямо нещо". Григор Димитров, 20-годи-шен българин с елегантна игра, красив бекхендс една ръка и бързи крака, от известно време живее с това бреме.
През 2008 г., когато беше само на 17, той взе сет на Рафаел Надал. Испанецът беше толкова впечатлен, че след мача каза за Димитров: "Със сигурност се е запътил към Топ 10". Пътят се оказа бавен. Въпреки това витаеше усещането, че Димитров, който изключително много напомня за Федерер, не е много далеч от това да се научи да изглежда добре и да печели мачовете по начина, по който го прави неговият идол. Самият Григор е поласкан от сравненията, но не се смята достоен за тях.
"Страхотно е да чувам това. Мога да го слушам по цял ден, да си го сложа като мелодия на телефона, но това няма да ми спечели мачовете. Не можеш да сравняваш най-великия за всички времена с човек, който е № 64 в света", каза Димитров след победата си в първи кръг на "Уимбълдън".
Лесно е да се разбере защо Димитров привлича вниманието, въпреки че има доста малко победи за АТР. Физиката му не впечатлява -висок е 188 см, кльощав и носи шапка, обърната на обратно и изглеждаща прекалено голяма за главата му. Но след това виждате движението му по корта - бързина, изящност, винаги балансиран. Завършва точките на мрежата и може да изпълнява печеливши удари с леко движение на китката, и то от трудни ситуации.
Имаше един удар, ударът на "Уимбълдън" до този момент, който беше видян от може би едва 100 души. Във вторник около 21:20 ч местно време, при вече настъпващата тъмнина и температури, подходящи за носене на пуловери, а не за тенис шорти, на корт номер 10 Димитров играеше третия сет на мача си от първи кръг.
Седрик Марсел Щебе нанесе дълбок удар (висок, но по-нисък и по-мощен от лоб) над рамото на Димитров, който по това време беше на мрежата. Българинът се обърна назад и спринтира към десния далечен ъгъл. Това беше един от онези "Федерер моменти" - времето беше спряло, докато той се движеше. Топката, изглежда, го чакаше. Той се приплъзна и с гръб към мрежата изви ракетата си зад топката и я удари назад около тялото си. Бавно, перфектно и очевидно обречена да влезе в корта, топката се понесе над главата на Щебе и попадна в ъгъла.
Във втори кръг Димитров показа таланта си на много по-многобройната публика на корт номер 1. Той и Цонга, французин с експлозивна игра, направиха какви ли не уинъри, волета и минаващи удари през тези четири сета. На предпоследната точка на мача той направи грешка, която талантливите тенисисти често правят - заложи на стил вместо на ефективност. След красив лоб на Цонга Димитров се опита да направи удар между краката, въпреки че имаше време. Изпрати топката в мрежата, а след това нов бекхенд на Цонга на свой ред го изпрати да си опакова багажа. Това е грешка, която дори Федерер е правил.
Мачът, който Григор най-много желае, разбира се, е този срещу Федерер. "Мечтая да играя срещу него поне веднъж, преди да прекрати кариерата си", споделя Димитров. Да бъдеш като Федерер или да си следващият Федерер? Българинът не се интересува. Попитан как би искал да бъде наречен онзи негов удар от първи кръг, той отговаря моментално, уверено и с усмивка - "Моят удар".