Един от най-емблематичните родни клубове – Локомотив (Пловдив) става днес на 85 години. На днешния ден през 1926-а година жителите на източната част на Пловдив създали Спортклуб, който трябвало да върне старата слава на тази част на града.
Във фен сайта на „смърфовете” – lportala.net, пък привържениците на „железничарите” пуснаха дълъг материал, посветен на 85-годишнината на любимия им клуб.
„Спортклуб се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив. Нека създателите му – онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти, не забравят тази воля, тя е: чрез физическо възпитание да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани – утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – някогашен извор на творчество и напредък.
Ето, това е нашето вдъхновено начало.
Раждането на Спортклуб донесе израза на нов обществен живот за нас.”
Атанас Сп. Велчев, председател на Спортклуб, 1937г.
* * *
На днешния ден през 1926г. се родила Идеята, онази гражданска кауза, под чиито знамена се сбираме. Преди 85 лета людете от сърцето на града – Понеделник пазар, обединили своите воли, давайки живот на Пловдивски Спортклуб.
Тях вдъхновявала не само рицарската надпревара в полето на спорта. Водело ги още стремлението да превърнат клуба в школа за нравствено възпитание и граждански добродетели: на солидарност, толерантност, уважение. Моментът всячески го зовял – защото вилнеели разруха и деморализация, стоварени от националните катастрофи връз неукрепналата снага на българското общество.
За тяхна чест, тези хора неотклонно следвали своята голяма промисъл! Чрез културно-просветните начинания и благотворителни дела, чрез бляскавия изгрев на футболния тим – за кратко време, едва десет години, клубът ни запленил пловдивчани. А те му посветили най-символичното, най-казващото всичко прозвище: „Любимеца на Пловдив”. Било съдено то да го съпътства десетилетия!
Малко по-сетне Спортклуб извисил снага до най-многобройна спортна организация в България. Не могло да е инак: защото популярността на тима в червено-черно-бяло се множала, бидейки разгаряна от обичта на пловдивчани! От всеотдайното и безкористно влагане на усилия за добруването на любимия клуб!
Тези преданост и обич, разпалени в най-ранните клубни години, живеят и днес. Те именно въплъщават най-ярката отлика на нашия клуб измежду другите: в дни на триумф и опиянение, но още повече сред зли времена и беди – локомотивци са неизменно до своя отбор!
Та нима има запалянко, непознаващ черно-белия зов: „ВИНАГИ С ВАС!”…
Сякаш пословичната локомотивска всеотдайност и страст се преплитат и черпят сили от един знаменателен факт. Ето този: сред играчите, оставили ярка диря в сърцата, голямата част са родни чеда – рожби на клубната школа. А онези, чиито футболен път ги отвел по-сетне в отбора, го обикнали горещо, вричайки се в неговата кауза.
Тържествеността на днешния ден повелява да изредим имената на нашите герои – играчите в червено-черно-бяло, възхищавали поколения пловдивчани: Христо Попов, Димитър Батинов, Стефан Паунов, Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Борис Белков, Георги Киров, Атанас Тодоров, Аспарух Караянев, Методи Караянев, Васил Караянев, Тодор Атлиев, Тодор Финков, Никола Аров, Петър Събев, Димитър Станчев, Давид Попов, Иван Кънчев, Иван Манолов, Станчо Бончев, Илия Бекяров, Васил Анков, Христо Бонев, Георги Василев, Тодор Паунов, Георги Вълков, Николай Курбанов, Венко Камбуров, Ганчо Пеев, Тодор Иванов, Недялко Стамболиев, Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Христо Сотиров, Георги Карушев, Стефан Драганов, Георги Димитров, Васил Камбуров, Юлиян Джевизов, Стоян Колев, Владимир Колев, Красимир Димитров, Методи Стойнев, Мартин Камбуров.
Славни, скъпи нам имена от изстрадания локомотивски летопис! И, да, повечето прекрачили още с неуверените си детски стъпки прага на клуба. Още като деца се запленили, обиквайки го – искрено и всеотдайно, с детски порив, разтуптяващ сърцата!
Та нима и пловдивчани не го обикнали именно тъй – още от невръстната му възраст, наричайки го свой любимец на десетата година от неговия живот…
И ето, 85 са вече летата, пламтящи с тази любов. Днес, в деня на основаването – ще се одързостим да мечтаем как доблестната й светлина озарява все по-щастливи и вдъхновени дни за любимия клуб! Такива, каквито чрез скромност, усърдие, вяра и храброст той премного е вече заслужил!
Честит юбилей, приятели - нека пребъде Локомотив Пловдив!!!
* * *
Чувстваме се длъжни да отправим най-тържествени слова за 85-та годишнина, защото тя се отличава сред всички досегашни. Днес най-сетне Локомотив Пловдив - на висок глас, с най-свещено право - може да отбележи своето изконно родоначалие. Днес е празникът на възтържествувалата правда! Днешният клубен юбилей осмисля и увенчава десетилетни усилия на мнозина люде – сред които едни от най-ярките имена в локомотивския летопис!
Такива са сегашните ни чувства: на гордост от духа и ръста на любимия клуб – ала изпитваме също облекчение и морална удовлетвореност, прекланяме се и почитаме предходните поколения локомотивци!
Именно тези чувства определиха замисъла, който да се вложи в илюстрациите.
На утвърдилото се лого на юбилея, по-младият играч от дясно, стискайки десницата на по-възрастния, приема неговия завет. Символиката е на възстановяване на онази дълбока връзка с автентичните клубни корени, която десетилетия търпеше студения мрак на забравата!
Във фен сайта на „смърфовете” – lportala.net, пък привържениците на „железничарите” пуснаха дълъг материал, посветен на 85-годишнината на любимия им клуб.
„Спортклуб се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив. Нека създателите му – онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти, не забравят тази воля, тя е: чрез физическо възпитание да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани – утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – някогашен извор на творчество и напредък.
Ето, това е нашето вдъхновено начало.
Раждането на Спортклуб донесе израза на нов обществен живот за нас.”
Атанас Сп. Велчев, председател на Спортклуб, 1937г.
* * *
На днешния ден през 1926г. се родила Идеята, онази гражданска кауза, под чиито знамена се сбираме. Преди 85 лета людете от сърцето на града – Понеделник пазар, обединили своите воли, давайки живот на Пловдивски Спортклуб.
Тях вдъхновявала не само рицарската надпревара в полето на спорта. Водело ги още стремлението да превърнат клуба в школа за нравствено възпитание и граждански добродетели: на солидарност, толерантност, уважение. Моментът всячески го зовял – защото вилнеели разруха и деморализация, стоварени от националните катастрофи връз неукрепналата снага на българското общество.
За тяхна чест, тези хора неотклонно следвали своята голяма промисъл! Чрез културно-просветните начинания и благотворителни дела, чрез бляскавия изгрев на футболния тим – за кратко време, едва десет години, клубът ни запленил пловдивчани. А те му посветили най-символичното, най-казващото всичко прозвище: „Любимеца на Пловдив”. Било съдено то да го съпътства десетилетия!
Малко по-сетне Спортклуб извисил снага до най-многобройна спортна организация в България. Не могло да е инак: защото популярността на тима в червено-черно-бяло се множала, бидейки разгаряна от обичта на пловдивчани! От всеотдайното и безкористно влагане на усилия за добруването на любимия клуб!
Тези преданост и обич, разпалени в най-ранните клубни години, живеят и днес. Те именно въплъщават най-ярката отлика на нашия клуб измежду другите: в дни на триумф и опиянение, но още повече сред зли времена и беди – локомотивци са неизменно до своя отбор!
Та нима има запалянко, непознаващ черно-белия зов: „ВИНАГИ С ВАС!”…
Сякаш пословичната локомотивска всеотдайност и страст се преплитат и черпят сили от един знаменателен факт. Ето този: сред играчите, оставили ярка диря в сърцата, голямата част са родни чеда – рожби на клубната школа. А онези, чиито футболен път ги отвел по-сетне в отбора, го обикнали горещо, вричайки се в неговата кауза.
Тържествеността на днешния ден повелява да изредим имената на нашите герои – играчите в червено-черно-бяло, възхищавали поколения пловдивчани: Христо Попов, Димитър Батинов, Стефан Паунов, Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Борис Белков, Георги Киров, Атанас Тодоров, Аспарух Караянев, Методи Караянев, Васил Караянев, Тодор Атлиев, Тодор Финков, Никола Аров, Петър Събев, Димитър Станчев, Давид Попов, Иван Кънчев, Иван Манолов, Станчо Бончев, Илия Бекяров, Васил Анков, Христо Бонев, Георги Василев, Тодор Паунов, Георги Вълков, Николай Курбанов, Венко Камбуров, Ганчо Пеев, Тодор Иванов, Недялко Стамболиев, Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Христо Сотиров, Георги Карушев, Стефан Драганов, Георги Димитров, Васил Камбуров, Юлиян Джевизов, Стоян Колев, Владимир Колев, Красимир Димитров, Методи Стойнев, Мартин Камбуров.
Славни, скъпи нам имена от изстрадания локомотивски летопис! И, да, повечето прекрачили още с неуверените си детски стъпки прага на клуба. Още като деца се запленили, обиквайки го – искрено и всеотдайно, с детски порив, разтуптяващ сърцата!
Та нима и пловдивчани не го обикнали именно тъй – още от невръстната му възраст, наричайки го свой любимец на десетата година от неговия живот…
И ето, 85 са вече летата, пламтящи с тази любов. Днес, в деня на основаването – ще се одързостим да мечтаем как доблестната й светлина озарява все по-щастливи и вдъхновени дни за любимия клуб! Такива, каквито чрез скромност, усърдие, вяра и храброст той премного е вече заслужил!
Честит юбилей, приятели - нека пребъде Локомотив Пловдив!!!
* * *
Чувстваме се длъжни да отправим най-тържествени слова за 85-та годишнина, защото тя се отличава сред всички досегашни. Днес най-сетне Локомотив Пловдив - на висок глас, с най-свещено право - може да отбележи своето изконно родоначалие. Днес е празникът на възтържествувалата правда! Днешният клубен юбилей осмисля и увенчава десетилетни усилия на мнозина люде – сред които едни от най-ярките имена в локомотивския летопис!
Такива са сегашните ни чувства: на гордост от духа и ръста на любимия клуб – ала изпитваме също облекчение и морална удовлетвореност, прекланяме се и почитаме предходните поколения локомотивци!
Именно тези чувства определиха замисъла, който да се вложи в илюстрациите.
На утвърдилото се лого на юбилея, по-младият играч от дясно, стискайки десницата на по-възрастния, приема неговия завет. Символиката е на възстановяване на онази дълбока връзка с автентичните клубни корени, която десетилетия търпеше студения мрак на забравата!
