Един от най-тиражираните седмичници в Италия, католическото списание "Фамилия кристияна", помества в новия си брой коментар под надслов "Италия обедня и във футбола". Според нас най-сензационният от финансова гледна точка трансфер в историята на калчото е този на 22-годишния аржентинец Хавиер Пасторе, който премина от Палермо в Пари Сен Жермен.
Става дума за 42 милиона евро трансферна цена плюс още 4 милиона годишно възнаграждение по силата на четиригодишен договор. Тази рекордна за френския футбол цифра е за нападател, който може и да има белезите на момче-чудо, но все още няма спечелен трофей, миналия сезон играта му бе твърде променлива, в състава на Аржентина все още се изявява рядко и разочароващо, а само преди две години Палермо плати за него по-малко от една десета от сумата, която сега инкасира от трансфера, се посочва в коментара.
Парижкият клуб, който бе закупен от петролните шейхове на Катар, разполага със 150 милиона евро за покупки и заплати. Той е ръководен от хитрия, изтънчен и интелигентен (бразилец) Леонардо, който игра в ПСЖ и се завърна, след като натрупа високоплатен опит в Милан и Интер. До момента клубът, който за последен път бе шампион на Франция през 1994 година, е закупил десет футболисти, сред които са французинът Менез от Рома (7 милиона евро), малиецът Сисоко от Ювентус (също 7 милиона) и националният вратар на Италия Сиригу от Палермо (3,5 милиона).
Първото усещане, което искаме да споделим, е че повече не сме ние, италианците, богатите глупаци на футболния пазар. Нека за това епохално постижение прославяме най-вече изключително находчивия президент на Палермо Дзампарини. Друг е въпросът дали това наше внезапно помъдряване произтича от обедняването на страната или от реално преосмисляне на подхода. Някои твърдят, че колкото повече се шири беднотията, толкова повече се харчи за развлечение на народа. Вярно е също така, че и при наличие на богатство е нормално значителна част от него да се инвестира в развлечения. Всеки може сам да прецени. Не можем обаче да не изтъкнем, че нашите едри и затлъстели клубове се провалиха във всичките си атаки на футболната борса на богатите. Дали това се дължи на временна икономическа криза, на някакъв нов или преоткрит морал, на окончателно помъдряване, на случайност или на изключително мощна чужда конкуренция, която се дължи най-вече на арабските инвестиции в Англия, а сега във Франция и в скоро време в Испания?", пита авторът на материала.
"Ние не знаем и сме щастливи да не знаем, защото така поне ще се забавляваме, като си играем на мистерии. Отсъствието от футболния пазар на големи имена на италиански футболисти ни показва, че у нас няма таланти и ни чака тежко европейско първенство в Украйна и Полша през 2012 година. Май е по-добре за Прандели и неговата команда да заложат всичко на световното първенство през 2014, до което лесно можем да стигнем, след като добродушният дебелак Роналдо ни изтегли в квалификационна група с Чехия, България, Дания, Армения и Малта", заключава "Фамилия кристияна".