Novsport.com ви предлага гледната точка на един холандец за дълбаещия дъното български футбол. Материалът е публикуван на адрес wanderingalongtheborder.wordpress.com, а негов автор е Йорис ван Дуин, който живее в България.
"Футболът в България не е първото нещо, за което се сещаш, ако си истински футболен фен. Но с приятеля ми не гледаме мачове заради играта, а заради атмосферата около самите двубои.
След два домакински мача за Пирин (Благоевград), който играе в четвъртата дивизия на българския футбол („А” окръжна) беше време да гостува.
Четвърта дивизия? Да. Но това не казва нищо за историята. Играчи като Димитър Бербатов и Станислав Манолев са започнали своите кариери в Пирин, а до миналата година отборът е играл в елита. Но тогава той банкрутира и е изхвърлен в четвърта дивизия. Тъжно, но поне все още има футболен отбор в Благоевград.
Играчите от първия отбор до един се местят в други отбори и фактически вторият отбор става представителен. И засега отборът се справя добре, спечелил е всички мачове в тази група. Логично е да се очаква, че ще се качи в трета дивизия (бел. ред. „В” група).
Но да се върнем към мача. Пирин играе на гости на Крупник, който се намира на 20 километра от Благоевград. Около 20 фена на Пирин се събраха в центъра на Благоевград, а ние карахме с тях до малкото село.
Когато пристигнахме, не видяхме стадион наоколо. Имаше старинна порта, която ми напомняше за стари кадри от миналото. На „стадиона” някои неща ми направиха впечатление.
Първо: нямаше седалки, само камъни или стоиш прав. Няколко фермери, които стояха на хълма от другата страна на игрището, си правеха „парти с барбекю”.
Отделно теренът дори не заслужаваше да се нарече футболно игрище. В Холандия ние казваме на това картофена нива.
Но най-запомнящото се нещо беше магарето на игрището. Магаре на терена? Да. Добре, за да съм честен, не стоеше на терена, но зад вратата, където си вършеше работата… пасеше трева. Не-ве-ро-ят-но. Добре дошли в българската четвърта дивизия!
Така че поне имахме на какво да се посмеем. А мачът? Той беше скучен и завърши с победа за Пирин с 2:0. Но всъщност това беше последното нещо, заради което дойдохме. Всичко беше заради нещата около футбола – като магарето, като „стадиона” без седалки. Тези неща ме правят пристрастен към футбола.
Е, ще идем още на следващия мач, който можем да посетим. Само с надеждата, че ще видим лъв или тигър на терена. Всъщност това може би е възможно, все пак това е българската четвърта дивизия…"
Йорис ВАН ДУИН
"Футболът в България не е първото нещо, за което се сещаш, ако си истински футболен фен. Но с приятеля ми не гледаме мачове заради играта, а заради атмосферата около самите двубои.
След два домакински мача за Пирин (Благоевград), който играе в четвъртата дивизия на българския футбол („А” окръжна) беше време да гостува.
Четвърта дивизия? Да. Но това не казва нищо за историята. Играчи като Димитър Бербатов и Станислав Манолев са започнали своите кариери в Пирин, а до миналата година отборът е играл в елита. Но тогава той банкрутира и е изхвърлен в четвърта дивизия. Тъжно, но поне все още има футболен отбор в Благоевград.
Играчите от първия отбор до един се местят в други отбори и фактически вторият отбор става представителен. И засега отборът се справя добре, спечелил е всички мачове в тази група. Логично е да се очаква, че ще се качи в трета дивизия (бел. ред. „В” група).
Но да се върнем към мача. Пирин играе на гости на Крупник, който се намира на 20 километра от Благоевград. Около 20 фена на Пирин се събраха в центъра на Благоевград, а ние карахме с тях до малкото село.
Когато пристигнахме, не видяхме стадион наоколо. Имаше старинна порта, която ми напомняше за стари кадри от миналото. На „стадиона” някои неща ми направиха впечатление.
Първо: нямаше седалки, само камъни или стоиш прав. Няколко фермери, които стояха на хълма от другата страна на игрището, си правеха „парти с барбекю”.
Отделно теренът дори не заслужаваше да се нарече футболно игрище. В Холандия ние казваме на това картофена нива.
Но най-запомнящото се нещо беше магарето на игрището. Магаре на терена? Да. Добре, за да съм честен, не стоеше на терена, но зад вратата, където си вършеше работата… пасеше трева. Не-ве-ро-ят-но. Добре дошли в българската четвърта дивизия!
Така че поне имахме на какво да се посмеем. А мачът? Той беше скучен и завърши с победа за Пирин с 2:0. Но всъщност това беше последното нещо, заради което дойдохме. Всичко беше заради нещата около футбола – като магарето, като „стадиона” без седалки. Тези неща ме правят пристрастен към футбола.
Е, ще идем още на следващия мач, който можем да посетим. Само с надеждата, че ще видим лъв или тигър на терена. Всъщност това може би е възможно, все пак това е българската четвърта дивизия…"
Йорис ВАН ДУИН