Изненадите през годините в турнира за Купата на България

Както винаги, макар да е втората по сила надпревара у нас, в Купата на България интригата, отборите и изненадите не са по-малко, отколкото в първенството. Особено след последната промяна в регламента през сезон 2005/2006 година, когато се реши, че във всички кръгове победителят ще се определя в една среща.

През годините в турнира са участвали тимове, които са били фактор, но в момента тънат в забрава, водят мизерно съществуване в  долните дивизии на първенствата или вече въобще не съществуват.

Забелязва се и обратното- клубове, от които никой не е очаквал изненади, се промъкват до предните кръгове на надпреварата, а някои дори играят и финал.

Точно за тях ще стане дума в следващите редове. Тези, които правят турнира за Купата на България вълнуващ и непредвидим.
 

Турнирът съществува от 1981 година, като преди него са надпреварите за Царската купа и Купата на Съветската армия. Още в първото си издание един неособено популярен клуб Хемус (Троян) достига до полуфиналната фаза, където губи 1:2 от Левски- Спартак.

През 1983/1984 година съставът на Хасково заема четвъртото място, две години по-късно пък Локомотив (Русе) 7 място.

Локомотив (Горна Оряховица) пък достига до ¼ финалите през сезон 1992/1993 година, след като в 1/8 финалите побеждава Лекс (Ловеч) с общ резултат 5:4, но отпада от Ботев (Пловдив).

През следващата година изненадите са често срещани. На 1/6 финалната фаза ФК Чирпан отстранява ЦСКА, след победа като домакин с 1:0, Локомотив (Горна Оряховица) пък се справя със Славия, след продължения, Металург (Перник) също достига до 1/8 финалите. Локомотив отново участва в ¼ финалната фаза, като този път отпада от Спартак (Пловдив).

През сезон 1995/1996 година Атлетик (Велинград) стига до 1/8 финалите, където отпада от набиращия популярност бургаски Нефтохимик. Вълнуващ е и сблъсъкът между Металург (Перник) и Чирпан, като перничани излизат крайни победители. По това време се играят по две срещи, за да се определи крайния победител. Първият мач завършва наравно и интригата остава за реванша, но такъв така и не успява да се състои и Металург печели служебно с 3:0.
 

Следващата година също е интересна откъм отбори, които никой не е очаквал, че ще поднесат изненади и които днес са в немилост. Отборът от пловдивския квартал Сокол 94 отстранява кюстендилският Левски (който по-късно се преименува на Велбъжд) в 1/6 финалната фаза. Култовият отбор на Олимпик (Галата) пък отпада от Монтана, а Академик отстранява Ботев (Пловдив) с 1:0, след продължения.  
 

На 1/8 финалите Сокол среща Левски и „сините” срещат доста проблеми, като в първия мач бият с минималното 3:2, а на реванша печелят с 2:0.

Сезон 2000/2001 година определено може да мине под знака на Велбъжд (Кюстендил), който достига финал с Литекс и губи с 0:1. Впечатление обаче прави и тимът на Граничар (Свиленград), който се справя без проблеми с Черноморец (Бургас) на 1/6 финалите, като среща на 1/8 финалите бъдещия шампион от Ловеч и това определено се оказва причината пред състава от Свиленград да поднесе още изненади в турнира.

През следващата година се забелязва един интересен факт. В 1/6 финалната фаза един срещу друг се изправят двата отбора от Русе- Локомотив, който през тази година носи името Ломотив- Чикаго (Русе) и Дунав. Дербито на дунавския град завършва с победа за фаворита Дунав с 3:1. Изпитващият финансови проблеми тим обаче не приключва участието си в следващата фаза, след като изненадващо отстранява Ботев (Пловдив) след продължения. Тимът на Марек също прави силен сезон ,като достига до ½ финалната фаза, където дупничани правят два много силни мача с бъдещия носител на трофея Левски, като отпадат с общ резултат -минималното 0:1.
 

През сезон 2002/2003 Македонска Слава (Симитли) прави запомнящо се представяне, като отстранява последователно Ботев (Пловдив) и Ботев(Бобошево) и достига до ¼ финалите, където се среща с ЦСКА и отпада с общ резултат 2:4. Марек отново достига до полуфиналната фаза, като губи от Литекс с 0:2 и 0:4.
 

Следващата година пък Родопа (Смолян) отстранява на 1/8 финалите Черно Море (Варна), който се представя повече от силно в първенството и е считан за фаворит преди сблъсъка. Смолянският тим пада в първата среща като гост с 0:2, но печели убедително домакинството си с 4:1. В следващата фаза съперник е бъдещият финалист ЦСКА, който попилява Родопа с 6:0 в първия мач. В протоколния реванш, домакините от Смолян достигат до победата с 1:0.
 

През сезон 2005/2006 година Черно Море прави запомнящо се участие. „Моряците” достигат до финала на турнира, след като в 1/8 финалите отстраняват Левски след продължения. „Сините” пък по това време разполагат с най-силният си състав в последните години и правят запомнящо се участие в турнира за Купата на Уефа. На ¼ финалите варненци отстраняват Вихрен (Сандански), отново след продължения. В полуфиналите срещат другата изненада- тимът на Волов (Шумен). Отново се стига до продължения, след като в редовното време резултатът е 1:1. В крайна сметка варненци печелят с 2:1 и достигат до финал, където падат от ЦСКА с 1:3.
 

Сезон 2006/2007 година минава под знака на Берое (Стара Загора). Заралии достигат до полуфиналите, след като отстраняват в ¼ финалите фаворита и настоящ носител на трофея ЦСКА. В полуфиналите обаче губят с минималното 0:1 от Литекс. Вихрен (Сандански) също може да се причисли към изненадите на сезона, след като стига до ¼ финалите, но отпада от Локомотив (Пловдив).

2007/2008 година, отново Черно Море достига до финала на турнира и отново губи, този път от Литекс. Калиакра (Каварна) пък достига до полуфиналите, след като отстранява Локомотив (Пловдив). На ½ финала обаче среща „моряците” от Варна и губи с 1:3.