- Успяхте ли да се аклиматизирате към „Лех"?
- Отборът ме прие много добре, нищо не ми липсва. Най-хубавото е, че побеждаваме. На първо място сме в класирането. Приятно е да те карат да се чувстваш като у дома си. Преди не се интересувах от полския футбол, но сега виждам за какво става въпрос.
- Какъв човек и треньор е Хосе Мария Бакеро?
- За съжаление съм малък и не помня годините, в които е играл заедно с Христо Стоичков в „Барселона". Като треньор е изключителен. Обръща внимание на всеки. Футболът му е много ясен.
- На какъв пост ви поставя най-често?
- Най-важното е да съм на терена. Искам да играя. Дали отляво или отдясно в халфовата линия -няма значение. И по двата фланга мога да се справям.
- Каква е разликата между българския и полския футбол?
- Не ми е много удобно да отговоря, защото е огромна. Може би каквато е между нула и сто. Стадионите са фантастични, идват много фенове на мачовете. Честно да си призная, всичко е различно. Винаги на домакинските ни мачове идват над двайсет хиляди запалянковци. Не мога да ви опиша какво е чувството. Трябва сами да влезете на терена, да играете пред пълен стадион, за да се убедите в думите ми. В България за съжаление много често няма хора по трибуните.
- Какви са целите на „Лех"?
- Да стане шампион. Още от първия мач ни го казаха. Това е и моята лична цел - титлата.
- Усеща ли се вече вълната „Евро 2012"?
- Непрекъснато се засилва. Строят се стадиони, пътища. На централния площад в Познан има часовник, отброяващ секундите до европейското. Всички чакат с нетърпение голямото шоу.
- Вече сте национал на България. Как ще коментирате представянето ни в квалификациите?
- Нямам право и дума да кажа. Аз само дебютирах в мача срещу Уелс. Жалко, че загубихме...