Валентин Михов е един от доайените сред ръководителите на българския футбол, уважаван от “сини” и “червени”, макар че е свързан тясно като играч и като президент с ЦСКА. Работил е в “Ловеч” и в “Славия”. Най-големите му успехи като функционер са шампионската титла, когато е начело на ЦСКА, и класирането на националния отбор за световното през 1994-та с паметната победа с 2:1 над Франция в Париж, когато управлява БФС. Дълги години е представител на медийния гигант УФА и президент на Професионалната лига. Избран е за член на борда на директорите на Европейската професионална лига, носител на най-високото държавно отличие орден “Стара планина” за изключителен принос в областта на физическото възпитание и спорта.
Г-н Михов, вярно ли е, че сте загубили на табла срещу Наско Сираков?
Г-н Михов, вярно ли е, че сте загубили на табла срещу Наско Сираков?
- Информацията ви е вярна, но не разбирам защо започвате интервюто с такъв провокативен въпрос (смее се). Наистина бях поканен на турнир по табла и отидох да уважа организаторите от „Пломари“. В първия кръг бих Митата Якимов (б.р. - славния ветеран Димитър Якимов от ЦСКА), което за мен беше изненада, защото играя табла само на старите държавни празници 9 септември и 1 май. Знаете колко сме близки с Якимов, мога да кажа, че в случая бащата би сина. И после Наско Сираков с много пот измъкна победата срещу мен и стигна до финал, където загуби. Нещастно, разбира се - малшанс, лош зар (смее се). Виж, ако падна на бридж-белот, това наистина ще бъде новина, която си заслужава да коментираме.
А доколко е новина фактът, че националният отбор на България напоследък пада?
- Виждам, че продължавате с провокативните въпроси. Окей, ще ви отговоря, но държа да ме цитирате точно, защото скоро се получи неприятно недоразумение. В едно интервю бях повторил думите на един мой стар треньор: с тия коне - тая кушия. Никога не съм казвал “куци коне” на момчетата в националния отбор, каквито цитати се появиха. Това не го мисля, защото уважавам играчите и вярвам, че се стараят. Но просто потенциалът ни е толкова. Винаги правим сравнения със златното поколение от 1994 година, а сега няма място за такъв паралел. И Жозе Моуриньо да стане треньор, с тези футболисти едва ли ще постигне повече. Нямаме качество, нямаме лидери, нямаме големи играчи. Може би някои ще станат, но трябва да почакаме.
Докога ще чака българският запалянко и изобщо какво позитивно виждате в българския футбол?
- Знаете, че съм непоправим оптимист, но в момента не виждам много позитивни неща. Футболът ни отива все по-надолу. Често казвам и може би скоро ще имам среща със спортния министър, за да говорим директно, че е наложително да се направят веднага промени в закона за спорта. За футболните клубове трябва да отпадне задължението да бъдат акционерни дружества, защото това е нарушение на конституцията. Никой не може да те задължи да си акционерно дружество. Нека клубовете да бъдат обществени организации с идеална цел, които могат да подписват договори за издръжката си с акционерни дружества. А държавата да бъде собственик на спортната база, да я поддържа на ниво за лиценз и да я предоставя срещу наем например.
Какво ще промени това?
- В днешната икономическа ситуация кои клубове могат да си позволят да строят, да ремонтират и да поддържат стадиони? С 18-20 мача на сезон и с два концерта инвестициите не могат да се покрият. Когато има работещ закон за публично-частната собственост и инвеститорите могат да възпроизвеждат бизнес на прилежаща до стадиона територия, е различно. Христо Стоичков доведе инвеститор за три стадиона със 450 милиона лева бюджет и какво стана? Нищо, защото законът не го позволява. Премиерът и спортният министър са спортни хора, ходят по света, виждат ситуацията и вярвам, че ще помогнат за намиране на адекватно решение.
А какво адекватно решение може да се намери за бъдещето на ЦСКА?
- За да ви отговоря, трябва да знам цялата истина за състоянието на клуба. А аз не я знам. Надали в България има повече от двама-трима души, които я знаят.
Но “А” група губи интерес без ЦСКА.
- Не искам да подценявам другите отбори, виждаме колко искрено и масово подкрепят клубовете във футболни градове като Стара Загора и Пловдив. Но без вечното дерби между ЦСКА и “Левски” един спортен продукт вече не е толкова стойностен за аудиторията и генерира по-малко финансови средства. А виждате, че нямаме вечно дерби във футбола, нямаме в баскетбола, нямаме във волейбола. От това българският спорт само страда.
Като президент на Професионалната лига вие много отдавна лансирахте идеята за “А” група с 10 отбора, което се случи едва сега. Как оценявате тази футболна реформа?
А доколко е новина фактът, че националният отбор на България напоследък пада?
- Виждам, че продължавате с провокативните въпроси. Окей, ще ви отговоря, но държа да ме цитирате точно, защото скоро се получи неприятно недоразумение. В едно интервю бях повторил думите на един мой стар треньор: с тия коне - тая кушия. Никога не съм казвал “куци коне” на момчетата в националния отбор, каквито цитати се появиха. Това не го мисля, защото уважавам играчите и вярвам, че се стараят. Но просто потенциалът ни е толкова. Винаги правим сравнения със златното поколение от 1994 година, а сега няма място за такъв паралел. И Жозе Моуриньо да стане треньор, с тези футболисти едва ли ще постигне повече. Нямаме качество, нямаме лидери, нямаме големи играчи. Може би някои ще станат, но трябва да почакаме.
Докога ще чака българският запалянко и изобщо какво позитивно виждате в българския футбол?
- Знаете, че съм непоправим оптимист, но в момента не виждам много позитивни неща. Футболът ни отива все по-надолу. Често казвам и може би скоро ще имам среща със спортния министър, за да говорим директно, че е наложително да се направят веднага промени в закона за спорта. За футболните клубове трябва да отпадне задължението да бъдат акционерни дружества, защото това е нарушение на конституцията. Никой не може да те задължи да си акционерно дружество. Нека клубовете да бъдат обществени организации с идеална цел, които могат да подписват договори за издръжката си с акционерни дружества. А държавата да бъде собственик на спортната база, да я поддържа на ниво за лиценз и да я предоставя срещу наем например.
Какво ще промени това?
- В днешната икономическа ситуация кои клубове могат да си позволят да строят, да ремонтират и да поддържат стадиони? С 18-20 мача на сезон и с два концерта инвестициите не могат да се покрият. Когато има работещ закон за публично-частната собственост и инвеститорите могат да възпроизвеждат бизнес на прилежаща до стадиона територия, е различно. Христо Стоичков доведе инвеститор за три стадиона със 450 милиона лева бюджет и какво стана? Нищо, защото законът не го позволява. Премиерът и спортният министър са спортни хора, ходят по света, виждат ситуацията и вярвам, че ще помогнат за намиране на адекватно решение.
А какво адекватно решение може да се намери за бъдещето на ЦСКА?
- За да ви отговоря, трябва да знам цялата истина за състоянието на клуба. А аз не я знам. Надали в България има повече от двама-трима души, които я знаят.
Но “А” група губи интерес без ЦСКА.
- Не искам да подценявам другите отбори, виждаме колко искрено и масово подкрепят клубовете във футболни градове като Стара Загора и Пловдив. Но без вечното дерби между ЦСКА и “Левски” един спортен продукт вече не е толкова стойностен за аудиторията и генерира по-малко финансови средства. А виждате, че нямаме вечно дерби във футбола, нямаме в баскетбола, нямаме във волейбола. От това българският спорт само страда.
Като президент на Професионалната лига вие много отдавна лансирахте идеята за “А” група с 10 отбора, което се случи едва сега. Как оценявате тази футболна реформа?
- Като много закъсняла. Не искам да си присвоявам тази идея, която ми бе дадена преди 15 години от Любе Спасов. Тогава той беше генерален секретар на професионалната лига и ме запали по тази кауза. Спомням си, че той прави проучвания, изчислява диаграми, съставя картография на футбола. Толкова много схеми нарисува, че жена му щеше да избяга от къщи. И накрая какво стана? Подкрепиха ни само два отбора - “Славия” и “Левски”. Виждате колко време загубихме...
Успешен ли е този формат на първенството сега?
Успешен ли е този формат на първенството сега?
- Ще се види след края на сезона. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че футболът не е масовизация. Професионалният и аматьорският футбол са две различни неща. Когато “А” и “Б” група са професионални, клубовете трябва да обявяват бюджет, да представят депозит за него, да гарантират лицензиран стадион и да отговорят на още много изисквания, които не са по силите на всички. Който няма възможности за професионален футбол, нека да развива аматьорски. В това няма нищо лошо.
Стигайки до аматьорския футбол, отново опираме до ЦСКА във “В” група и бъдещето на клуба.
- Това ми е голяма болка, защото са допуснати много грешки и се е стигнало до тази критична ситуация. И най-вече от страна на клуба, разбира се. Виждам, че сега БФС се опитва да помага. Но да не забравям, че от 2008 година държавата е предупреждавала многократно. Трябва да се правят непрекъснато ревизии и одити. Навремето, когато бях президент на ЦСКА, се правеха по две ревизии и един одит на година. И не съм имал проблеми. За мен сега ЦСКА умишлено се водеше към фалит, за да се прикрият нередности.
Тази година пролича още по-ясно, че проблеми изпитва не само футболът, но и целият български спорт.
Стигайки до аматьорския футбол, отново опираме до ЦСКА във “В” група и бъдещето на клуба.
- Това ми е голяма болка, защото са допуснати много грешки и се е стигнало до тази критична ситуация. И най-вече от страна на клуба, разбира се. Виждам, че сега БФС се опитва да помага. Но да не забравям, че от 2008 година държавата е предупреждавала многократно. Трябва да се правят непрекъснато ревизии и одити. Навремето, когато бях президент на ЦСКА, се правеха по две ревизии и един одит на година. И не съм имал проблеми. За мен сега ЦСКА умишлено се водеше към фалит, за да се прикрият нередности.
Тази година пролича още по-ясно, че проблеми изпитва не само футболът, но и целият български спорт.
- Бих казал, че България е страната на чудесата. Най-добрият футболист не играе в националния отбор, най-добрият волейболист не играе в националния отбор, най-добрият тенисист не играе в националния отбор. Това не е ли абсурд?