Първото си интервю като старши-треньор на „Нефтохимик“ Диян Петков даде за клубния сайт. Роден на 4 август 1967 г., в Бургас, той е един от първите юноши на Нефтохимик, от където тръгва и футболната му кариера. Играл е за „Черноморец“, „Локомотив“ (София), „Локомотив“ (Пловдив) и „Белененсеш“ (Португалия). Има 286 мача в „А“ група и 64 гола. В евротурнирите има 14 мача и 2 гола и 2 мача за „Нафтекс“ в турнира за купата на УЕФА. Бивш треньор на „Поморие“, „Черноморец“ и „Нафтекс“ (2009 г.)
Как се чувствате като треньор на „Нефтохимик“?
Малко съм раздвоен заради това, което обясних днес на пресконференцията и много държа да се разбере от феновете. Последната година, в която работех за „Нафтекс“, с всички трудности, направихме един страхотен отбор, в който загубихме само един мач и се стигна до един бараж. Бяхме притискани от милион страни, но най-жалкото беше, че този бараж го загубихме с дузпи и всъщност се оказа, че дори да бяхме спечелили, този отбор нямаше да го има. Но най-много ме боли за това, че ме набедиха, че аз съм казал на футболистите да не печелят мача. Това е най-голямата глупост, която съм чувал. Знам кой е човекът, който го направи. Радвам се, че този човек вече не е от феновете на „Нефтохимик“, но това ми беше най-голямата болка. Хората изпитваха към мен някаква, не мога да кажа омраза, но мен ме болеше много. А, още веднъж казвам, това е моят роден клуб. Аз и Димчо Ненов сме едни от първите юноши на „Нефтохимик“. И хубавото е, че аз се връщам в родния ми отбор.
Затова ли приехте да се върнете?
И за това, и заради условията, които има като финанси и като база. Виждам, че за „Б“ група, особено първите мачове, тук имаше и доста публика. Създава се атмосфера. Много ще бъда радостен ако някога постигна по-голям успех да е с родния ми клуб.
Каква е разликата между отбора на „Нафтекс“ от 2009 година и на „Нефтохимик“ от 2015 година?
О, огромна е. През 2009 г. тогавашният треньор на „Черноморец“ Балъков взе осемте най-добри футболиста на „Нафтекс“ и правихме нова селекция. Но пък ние взехме също така добри футболисти, и както ви казах, загубихме само първия мач от „Берое“, всички други мачове спечелихме. Просто баража на дузпи ни изигра лоша шега. Имаше огромен натиск срещу нашия отбор тогава. Казваше се, че няма да го има този отбор, махнаха школата точно преди мача, школата се премести в „Черноморец“, доколкото знам, и това се отрази и на футболистите. Съдиите на мача един ден ме попитаха „Ти защо се правиш, че не знаеш?“Другото, което искам да кажа на феновете, относно факта, че съм бил и в „Черноморец“ е, че в Бургас 99% от хората, които работят във футбола, са работили и в двата клуба, по един или друг начин, било то като футболисти или треньори. Аз съм видял страхотни неща и от двата клуба и лоша дума за нито един от тях не мога да кажа и никога не съм казвал.
Какъв е, според вас, е потенциалът на отбора?
Не мога да кажа толкова скоро. От това, което видях мога да кажа, че в момента този отбор не е за „А“ група. Трябва да поработим малко, да видим кои момчета имат желанието, сърцето и възможностите, за да продължат в този клуб. Ние с Димчо Ненов сме си поставили тази цел, ако се задържим повече време. Не мога да обещая влизане в „А“ група, но това ми е целта. Догодина искаме да имаме един изграден отбор, който да се бори за влизане. Никой не може да се застрахова, но най-малкото ще се борим за промоцията. Това е целта ни като треньори, иначе няма да има смисъл да сме тук.
Какво ще промените главно?
Ще се опитаме да променим доста неща, които ние мислим, че са правилни. Ще се опитаме да променим мисленето им, тактическите настройки и най-вече ще трябва да участваме доста активно за селекция.
Какво искате да кажете на феновете, които напоследък са разочаровани от отбора?
Ако аз съм причината и те не искат да бъда треньор, за мен е най-лесното нещо да си тръгна, но искам да дойдат и да подкрепят футболистите, дори и да не показват това, което те искат на терена. Както Димчо Ненов каза, ако ние всички сме едно цяло, тогава ще постигнем успех. Ако се разединяваме няма да се получават нещата и всеки ще си тръгне по пътя, а феновете отново ще страдат. Мисля, че има условия за израстването на клуба и дано с тяхна помощ да се случи. Най-главното в „Нефтохимик“ е, че запази толкова много фенове през годините, при условие, че няколко пъти беше закрит този клуб. Това е най-важното нещо. И заедно с феновете и с футболистите трябва да направим така, че този отбор да има много по-добри времена. Дали ние ще бъдем треньори или не, няма кой да измести феновете. Те ще са вечно в „Нефтохимик“. Най-вече им пожелавам да са живи и здрави и дано да ги зарадваме с по-добри игри и по-добри резултати!
