За пореден път участието на Лукойл Академик в Еврокъп бе белязано от невероятна драма. Във всичките си мачове, а и като погледнем цялостното развитие на групата, „студентите” ту бяха в Рая, ту попадаха в Ада. След всички обрати и въртележки в двубоите на Лукойл, накрая бъгарският първенец бе елиминиран от турнира. Трудно е да се прецени дали момчетата на Йовица Арсич заслужаваха да продължат напред. Като българи е съвсем нормално да съжаляваме за отпадането на нашия шампион и да сме леко пристрастни, като обвиним Фортуна, че не се е намесила в наша полза. Трябва обаче да погледнем реално на нещата. Факт е, че е необходимо да се добави още класа в отбора, нужна е и много работа, както и да се постигне едно постоянство в играта на отбора по време на самите двубои.
В никакъв случай съставът на Лукойл не е слаб. Американците Оуенс, Мак и Хийт имат качествата да водят отбора, но към тях трябва да се добавят оше по-класни баскетболисти. Ясно е, че трябват чужденци, които обаче да са доказани и да паснат на играта на „студентите”. В българската част от отбора важните единици са Стойков, Банев, Аврамов и Маринов. Първите двама, макар и опитни, вече са и на възраст и не могат да прекарват много време на паркета. От своя страна Аврамов и Маринов са млади момчета, които са талантливи, но въпреки това още са податливи на т.нар. „грешки на растежа”. Като цяло съставът е приличен, но трябва да се надгражда. Тук вече може реално да съжаляваме за отпадането на Лукойл, защото ако „студентите” бяха продължили, вероятно щяха да пристигнат нови попълнения в отбора, които да придадат още класа на тима. Може би това ще стане при подготовката за следващия сезон, като дотогава треньорът Арсич ще трябва да доизчисва грешките в играта. Но важното е въпросните нови играчи да са достатъчно класни, че заедно с наличните, да направят Лукойл конкурентноспособен на чуждестраните тимове над средното европейско ниво.
Реално погледнато тимът бе крайно непостоянен в изявите си по време на самите мачове. Имаше моментни изригвания, съчетани с много слаба и безидейна игра на моменти. Като цяло защитата бе доста стабилна по време на турнира, но грешките в нападение се оказаха фатални. Отборът на Лукойл се затрудняваше да бележи и често прибягваше до стрелби отдалеч, които не винаги се оказваха успешни (пример бе мачът с АСВЕЛ във Франция). Колкото до факторът наречен късмет, то Фортуна бе и на страната на българския шампион, и на тази на неговите опоненти. Този аспект от спорта вече няма смисъл да се коментира, защото вече всичко свърши за този сезон.
Жалко е, че „студентите” отпаднаха, защото пропуснаха шанса да натрупат още опит в европейски битки и напролет срещу добри отбори като Гравлен, Арис и Рига, но да се надяваме, че приказката „всяко зло за добро” ще влезе в сила и този път и догодина Лукойл Академик ще има по-голям успех при участието си в евротурнирите.