Бившият вратар на Левски Димитър Иванков заяви в интервю, че съжалява за това, че не е успял да остави следа като играч в националния отбор.
Стражът отговори на въпроси на сайта fondsectorb.com , като говори за престоя си в Левски, най-ярките си спомени в синия тим, както и наблюденията си върху поведението на феновете на стадионите през годините.
„Тъй като съм болен левскар от малък, естествено, че успехите с Левски са ми най-ценни и скъпи. Като българин съжалявам за това, че не успяхме да оставим по-запомняща се следа в националния отбор. Тоест класиране на световно и европейско първенство, но определено са ми много скъпи моментите, в които съм печелил купи и трофеи с Левски. Всеки гол, който съм отбелязал, ми е много скъп, поради простата причина, че не на всеки се отдава шанса да накаже свой колега, но определено имам спомени от наказателни удари срещу ЦСКА за купата, когато ги елиминирахме на реванша на стадион „Георги Аспарухов”. Бях доста щастлив, отделно от това може би и дузпата срещу Хайдук (Сплит), когато ги елиминирахме за Купата на Уефа”, сподели Иванков.
„Определено бях луда глава като по-малък и едно от нещата, с които не можех да се примиря, е че моят отбор губи. В някои моменти са ми забранявали да напускам наказателното си поле, но аз на своя глава съм ходил. Например в този паметен мач, в който бихме Литекс за Купата на България с 4:1 и спомогнах за отбелязването на последния гол в края на мача, който ни класира”, спомни си още той.
„Откакто аз помня Левски през годините за мен 1984-1985 година имаше фантастичен отбор. Не мога да забравя и 1993/1994 година когато елиминирахме Глазгоу Рейнджърс. Едно сполучливо поколение, с юноши на клуба. Други са времената и се вижда, че се набляга на играчи от чужбина. Преди 15-20 години имаше повече публика, нямаше агресия и футболно хулиганство и имаше по-малко забавления. Хората ходеха да се забавляват, а за съжаление сега не е така. Искам да кажа на феновете, че отбор и публика трябва да се едно цяло”, завърши вратарят.
