В края на 2011-та година разговаряме с председателя на ДФК „Звездичка”/Бургас/ Петър Алексиев.Това което се случва от половин година в Бургас е уникално по своята същност ,усърдната работа дава своите резултати и броя на децата расте постоянно.Това ли си представяхте вие и хората с които сте заобиколени?
Приветствам ентусиазма на родителите,записали децата си при нас, осъзнавайки, че спорта на първо място е здраве и учи на дисциплина и висок морал . Ние осъзнаваме отговорността, която поемаме и се стараем всеки ден да доказваме, че при нас децата получават най-доброто внимание и отношение.”Звездичка” работи в 95% от детските градини и това е благодарение на партньорството с Община Бургас.Благодарни сме на кмета г-н Николов и екипа му за съдействието, подкрепата и помощта, която оказаха за реализирането на този обещаващ проект, изпълнен с прозрачност и бъдеща реализация на малките футболисти на Бургас. Имаме една единствена цел – да развиваме и подготвяме най-малките футболисти в Бургас, тези от Детски Футболен Клуб ”ЗВЕЗДИЧКА”за големия футбол.В школата се работи по методика, обобщаваща и прилагаща както доказани, така и нови и съвременни методи на работа с деца.Всичко това е съобразено с възрастта на децата и представено по уникален и забавен начин,чрез игри,състезания и мини турнири .
-Това безспорно е така, но освен чисто спортната насоченост към какво се стремите в тима?
За нас не е е важно само да тичаме или да играем футбол – има и други неща, които малките футболисти усвояват и трябва да знаят,като например:
- Дисциплината е най-важна, малките футболисти трябва да знаят, че във футбола има правила и който ги спазва и се старае ще стане най-добрия и отбора им ще бъде шампион.
- да уважават треньора си и техните преподаватели в учебното заведение;
-да наблягат и на учението, защото добър ученик = на добър футболист както и, че добър футболист = на добър човек.
Затова обучението им по футбол в ДФК”Звездичка” трябва да върви ръка за ръка с това в детските градина и училищата.
-Освен председател, не е тайна,че сте и неформалния главен треньор. Навремето едва ли сте имали щастието да започнете с футбола в ранна възраст както дарованията от „Звездичка” но все пак какъв бе вашия старт?
И да и не.Започнах на 6 години в детския отбор на гр.Средец,воден от Иван Мирчев – невероятен треньор, човек и психолог. Той ми даде старта като футболист, показа ни колко е важен спорта, за което ще съм му благодарен цял живот – той зареждаше целият ни отбор с такава енергия и успяваше с няколко думи да каже това за което други треньори биха използвали 100 такива – за нас нямаше значение срещу кого се изправяме защото той беше зад нас и ни напътстваше – ето колко е важен треньора за едно дете – мога да кажа, че го чувствах като втори баща. В този смисъл за нас в „Звездичка” е много важен подбора на треньори и техния подход към децата,чиято възраст е ранима все пак - между три и девет годинки.Относно въпроса ви, кой е най-яркия спомен от първите ми стъпки във футбола ще отговоря, че това бе мача срещу „Черноморец” който бе първи в нашата група тогава, а нашия тим бе по назад. Час и половина преди мача бяхме на стадиона – влязохме в съблекалнята – имаше на шкафчето на всяко дете нов екип, тренера влезе при нас обяви състава и каза само: „момчета знаете какво се изисква от вас.. направете го!След което ни остави сами. Излязохме и победихме с 4:1 ,а след мача треньора ни заведе на сладкарница по случай победата,хапнахме торта,имаше много усмивки, бяхме истински щастливи.Пожелавам на децата от „Звездичка” да изпитат същото и безрой победи и усмивки покрай любимия на всички Цар Футбол.След мача тогава 18 деца от 23 от отбора на „Странджа” бяхме привлечени в „Нефтохимик” като точно ние бяхме гръбнака на отборите с набор 1985 ,1986,1987 и 1988. Ставахме призьори във вътрешните първенства.Голямо „Благодаря” за треньора ми,за всичко което направи за нас – сигурен сам, че всеко едно момче от този отбор ще си спомня с усмивка детството си в което водещо бе учението ни както в училище такa и в футболната школа.Това е и моята мечта и моето желание, колкото може повече деца да играят футбол, да тичат да спортуват – защото спорта е здраве, и дай Боже някои ден за някои от мъничетата - спорта да се превърне в начин на живот, както е за мен. В онези години Бургас за голямо съжаление загуби много силен набор в наше лице и гръбнака му не се реализира по една или друга причина в мъжкия тим на „Нефтохимик”/”Нафтекс”/.Съвсем накратко във визитката ми фигурират после
„Несебър”,”Локомотив”/Мездра/,”Добруджа”,”Светкавица”,„Пихъл „– Австрия,”Ламия”- Гърция, „Созопол , „Спартак” /Варна/.В този морски град се ожених и впоследствие заиграх в „Спартак” Варна и заработих в ДФК ”Делфините”.
-Говори се,че сте полезен на почти всички постове като национала от близкото минало Ивайло Йорданов но в треньорската професия е по различно и с какво ви провокира тя за да я практикувате?
За развитието ми като треньор започнах работа с малките деца във варненския клуб „Делфините” при Иван Кирилов (професионален футболен съдия и мой кръстник) и Илко Станчев – другия съсобственик на този тим.Благодарен съм им за помощта и напътствията които ми дадоха.В резултат на моята работа както и на останалите колеги и целия екип,доста деца от „Делфините” заиграха в „Черно море” и „Спартак” – и то само за толкова кратко време, което говори сигурно за професионален подход ,затова е много важно да се работи с децата по правилен начин.Мои отбори спечелиха няколко турнири за ученици и за детски градини.Това имаше широк отзвук сред обществеността и в местната преса,и не само.
-За Варна е похвално всички това но след година и половина-две се разделяте с нея и слизате на юг в любимия ви Бургас където се нагърбвате със същата работа но в качеството ви на ръководител и съучредител на „Звездичка”.Защо?
Казах си защо Варна и София да имат детски школи по футбол, а Бургас да изостава – все пак съм местен продукт на футбола и човек като се замисли с кой да бъде заобиколен нещата се случват.Такива напр.са Анатоли Нанков- бивш национал и в момента треньор, Кеворк Дадурян –журналист , Стефан Павлов-професионален рефер, моето семейство , Степан Дадурян и др. решихме да създадем обичаната от мнозина ”Звездичка”. Към нас се присъединиха още много приятели ,съмишленици и спонсори, без които нямаше да се справим и днес школата да функционира пълноценно и да се радва на интерес и популярност – 900 деца, които тренират при нас.Няколкото успешни турнира са приятен спомен и вече мислим за следващите.Вярвам,че приятелите от пресата пак ще са неотлъчно до нас защото от там на няколко пъти ни казват,че се пише нова история в бургаския спорт.прибързано и емоционално е но това задължава.Нашата школа ще припомня е специализирана да работи с деца от най-ранна детска възраст, от 4 до 9 годинки,а организацията на турнири е съвместно с Община Бургас .За жалост в родните ширини много малко се работи с тези момчета и момичета, те започват да тренират футбол в 3- 4 клас което е болка за всички ДЮШ у нас- по мое наблюдение масово треньорите се оплакват, че децата отиват при тях неподготвени и на 9-10 години те започват да ги учат на най-елементарното.Какво да кажем за дамския футбол в страната –тотално в миманса. Малките дами при нас не са малко между другото.Школата е подготвителна и когато назрее момента,родителите имат тази сила да определят в кой отбор да продължат децата им,естествено ако пожелаят ще имат пълното ни съдействие било за Бургас или извън него. Убедени сме,че полагаме основите на нещо трайно и ефективно и затова неименно е водещо при нас високия морал, навици, дисциплина, как малките да бъдат добри хора,да си помагат, да уважават както свойте съотборници така и съперниците - все важни и неизменни части от програмата на ДФК „Звездичка” и от живота на големите спортисти. Всичко това е съобразено с възрастта на децата и представено по-уникален и забавен начин.
-Ще призовете ли в навечерието на Новата година за помощ от фирми,институции?
Осъзнавам,че живеем в трудни години на преход и криза.Не крия,че всяка помощ е ценна за нас.Разходите хич не са малко за заплати,осигуровки,данъци,тренировъчни помагала и предметни награди за децата. Да, призовавам тези които са ни помагали да продължават да го правят,а тези които четат тези редове винаги могат да се обадят и да разговаряме- един ще помогне за едно, друг за друго. Моля се някой ден в България да стане както в много страни,а именно да се приспадат пари от данъци когато помагаш със социална насоченост, в случая при нас в спорта и бъдещото поколение. По отношение на институциите имаме подкрепата на община Бургас, образователното и спортното министерство и БФС за което им благодаря.
Пожелавам на голямото ни семейство Чесито Рождество Христово и Щастлива Нова година.Ще продължаваме да се придържаме неотлъчно за напред към олимпийският девиз:”По-бързо, по-високо, по-смело”.
