Димитър Димитров - Херо: ЦСКА слезе на много селско ниво

- В продажбата няма никаква гаранция. Мой приоритет са покупките, които знаете на какви фи­нансови нива са. За друга­та посока нещата зави­сят и от клуба купувач, а както се случва напос­ледък, и от други факто­ри.

Проявявате скром­ност, но за вашите фут­болисти винаги има ин­терес, дори понякога се образуват опашки?

- Да, по принцип взима­ме нови играчи без пари, защото не сме от бога­тите клубове.

Някои състоятелни клубове обаче и с много пари зациклят, не могат като вас да намират правилните хора?

- Е, вижте какво прави ЦСКА. Позволяват си да плащат трансферни суми на АЕК Ларнака, дават зап­лати по 40 хиляди евро, по 25 хиляди евро. За нас това са немислими суми.

Ти си пожела да бъдеш по-спокоен, но онзи ден отново изпъна вратни жили и забърза обороти­те. Струва ли си, особе­но в твоето здравослов­но състояние, да хабиш нерви?

- Да, имам голямо жела­ние да бъда уравновесен и спокоен, но как да спра това избухване, което ми идва отвътре. Когато моят клуб е жертва на такъв безобразен обир, как да си кротувам. То би­ва несправедливости, но това мина всякакви грани­ци и норми.

Въпросът с Анеси е чисто юридически, така излиза. Ти лично защо на­газваш в такива води?

- Какви юридически казу­си? Какви точки и анекси? Това е чиста проба краж­ба. Аз съм сигурен, че има фенове на ЦСКА, които из­питват неудобство от подобни методи на действие. Познавам таки­ва привърженици, обикно­вени хора, честни, които помежду си коментират, че това, което правят шефовете на техния клуб, е, меко казано, излагация и срамота. Много фенове на ЦСКА не се чувстват уют­но от това, което се случ­ва там. Викнали са футбо­листа два месеца по-рано, надули са му главата с три-четири пъти по-голя- ма заплата, замъглили са му съзнанието. Казали са на мениджърите посред­ници, че ако отмъкнат по втория начин играча, ще получат еди-каква си цифрова награда, и разни юристи започват да тър­сят вратички. Това е ЦСКА с тези ръководите­ли. Аз как мога да вярвам, че през втория полусезон те ще играят честно, че няма да използват допинг, че няма да хващат съдии, че няма да прибягват и до други нечестни методи за печелене на мачове. Как да вярвам на такива хора? Жалко, че се говори за феърплей, без изобщо да се спазва. Много са малко от­борите като Черноморец, които играят честно.

Така, като те слушам как си се наточил още отсега, явно домакин­ството с ЦСКА ще бъде война, така ли е?

- Сега съм се надъхал за­ради пресния случай с Ане­си. Но война... Всеки слу­чай няма да спираме вода­та в съблекалнята на гос­туващия отбор, както те направиха през есен­ния полусезон на "Армия­та". Обещавам им го най-отговорно. Ние на тако­ва селско ниво няма да паднем, гарантирам го. Писахме дори оплакване до футболния съюз. Те ня­ма какво да ни отговорят обаче.

Ако във всичко досега бе замесен Левски, а не ЦСКА, така ли щеше да реагираш?

- Абсолютно. Тук въп­росът е принципен, а не синьо или червено. Нямам нищо против ЦСКА и про­тив феновете. Институ­цията ЦСКА няма нищо об­що, но действията на оп­ределени ръководители не им правят чест. Ако реше­нието е в ущърб на Черно­морец значи БФС работи с принципите на корупция­та.

Как успяваш да вземеш футболист от Първа ли­га на Франция?

- Е, дайте да си говорим истината. Аатеф Шаешу е от втория отбор на Нанси, нима мислите, че играч от елита на фран­ция може да премине в български клуб. Дано вдиг­не нивото на отбора ни. Затова съм преценил, че трябва да подпишем дого­вор. Играчи, в които имам дори леки съмнения в спортно-техническите качества, не остават при нас. Естествено, че отсъ­ствието на Жужу и Анеси ще е минус за отбора, но нали това ни е работата на спортно-техническия щаб - да намерим замест­ници и възможно най-бързо да ги интегрираме. Това е нормален процес, по-мал­ките клубове да търсят евтино, а после да прода­ват звездите си.

Сега с Преслав Йорда­нов с друга постройка ли ще играе Черноморец?

- Зависи. Аз все още търся и друг тип, по-раздвижен централен напада­тел. Това е една от зада­чите тези дни, да намерим по-остър и по-бърз на­падател, за да имам вариативност в схемата и на­чина на игра.

Значи засега вари­антът е Мечо Телкийски пробива по фланга и центрира на Преслав Йорданов, който вкарва, така ли?

- Хе-хе, колко лесно изг­лежда, нали? Не е така, функциите на Мечо ще бъ­дат малко по-различни.

Значи ще е вътрешен халф, така ли?

- Да, да, така е. Но не вярвам спортната обще­ственост да бъде шокира­на от тази изненада.

 

- За голямо съжаление в последните 10 години освен Гошо Терзиев сега се опитвам да вкарам и Яни Пехливанов, който направи добри мачове, като Венко Филипов, Крум Стоянов и Пламен Димов. За мен показва доста добро ниво на развитие. Лека-полека ще разчитаме все повече на школата. Възможно е до 2-3 години ядрото да е от наши хора. Сега на свобод­ния пазар няма българи, ко­ито да ги вкараш и да ти вдигнат нивото. Школа­та тепърва трябва да да­ва резултати, но не като титли и медали при юно­шите, а като кадри за първия отбор.

В школата на Барсело­на е забранено да се употребява думата "по­беда" за групите до 14-го-дишна възраст.

- Това е и нашата идея. Трябва тези деца да се на­учат да играят, да се хра­нят и да мислят правилно, а след това има време за медали. От обратното няма полза. Отскоро Алек­си Желязков ръководи шко­лата, не мога да се оплача, че няма деца, които жела­ят да тренират футбол, но има малки пречки, като примерно пътуванията до кампуса и обратно, защо­то тези деца понякога закъсняват за училище.

Това ли е верният път за българския футбол?

- Какво говориш? Ще ви­диш през втория полусезон в А група какви удари под кръста ще има. Това си личи още отсега, преди да започнат официалните мачове. Има клубове, кои­то няма да се спират пред никакви средства и начини за печелене на точки.

Нали се видя многок­ратно, че подобни подхо­ди не водят до добър продукт и свършват ка­тастрофално понякога?

- И аз това се чудя, тези хора не са ли наясно какво следва накрая. Не е от вче­ра това, най-големият проблем идва от прези­дентите, да, те влагат пари, но си мислят, че всичко на този свят се ку­пува, и за жалост го изп­робват във футбола. Имат болни амбиции, не­реални желания и не под­бират начини и средства да печелят титлата или купата, или места в евротурнирите. За тях няма морални прегради, няма нищо. Слагат капаците и тръгват напред. Дали ще уреждат съдии, дали ще купуват мачове, дали ще пробиват противникови играчи... нищо не ги спира.

Значи и през това пър­венство ще има исте­рия?

- Не, не съм просто си­гурен, ами съм на хиляда процента убеден, че ще е така.

 

- Свикнал съм на всичко. Ясно е, че ще бъда най-го­лемият левскар в очите на цесекарите. Но какво да направя, да изляза с фла­нелка, на която пише ре­зултата от последния ни мач с Левски ли? Ако не помните, Черноморец по­беди с 2:0 . Уж щях да да­вам този мач. Ясно е, че ще искам да победим ЦСКА повече от всичко. Може и да не стане, спорт е. Но няма да им спра топлата вода, пов­тарям се, но си залагам името, че гостите ще се изкъпят след мача като нормални хора. Ние ще сме над тяхното ниво. Ние сме широко скроени хора и може и масажистки да им осигурим преди ма­ча. Вижте, те правят страхотна селекция, поне от това, което чета. Но нека да работят колегиал­но с останалите клубове. Но не завиждам за това на ЦСКА, нямам лоши помис­ли към никого, онзи ден ре­агирах спонтанно, но по­някога се случва човек да промени поведението си заради видима несправед­ливост. Бях в течение на нещата за Анеси, който дойде при мен и каза, че има семейни проблеми, а аз знаех как се хвалят ше­фовете на ЦСКА, че ще го откраднат, и затова реа­гират. Мислех, че просто­тията има граници, кои­то човек не трябва да прекрачва, но явно съм се лъгал.

 

- Чакаме от умрял пис­мо. Дуци Симонович не на­мери доблест и сила да вдигне телефона и да обясни ситуацията, макар че нещата не зависят са­мо от него. К*рвенска постъпка беше това. Ка­зах им, че ме обиждат по този начин. Ако искат да помогнат на футболисти­те на Черноморец това не става с обещания и отмятане. Единственото, което от ЦСКА искаха, е да не казвам на играчите от кого е обещана премията. След което и аз, и Чиликов ги търсихме и полу­чаваме един и същи отго­вор - другата сряда, друга­та сряда, другата сряда... Явно при тях морал няма. Не исках да го коменти­рам това, но така се получи.