"Ако има задгробен живот, и в него щях да играя футбол."
Така отговори легендарният футболист на Локомотив Пловдив и националния отбор на България Христо Бонев - Зума на ученически въпрос: "Ако можехте да се върнете назад във времето, бихте ли избрали същата професия?".
Преди това се пошегува, че много му се иска да се върне в младините. Днес в 14 часа той се срещна с възпитаници на частно училище Дружба в Пловдив. Събитието бе открито с презентация за живота и успехите на Бонев, представена от шестокласника Петър Мильотев, който също като своя идол играе във ФК Локомотив Пд, и деветокласника Самет Ерсой. Двамата трогнаха именития футболист.
"Благодаря ви за топлото посрещане, пожелавам ви да сте здрави, да следвате мечтите си и да постигнете целите си", обърна се той към препълнената зала на театър Хенд, където се проведе разговорът с него. Развълнуваният гост увери учениците, че футболът е голямата негова страст.
"Много често сънувам, че съм на терена и участвам в мач, а като се събудя, съм плувнал в пот все едно съм играл наистина", призна той. Спортувайте, но учете и обогатявайте и знанията си непрекъснато, за да не приличате на някои известни футболисти, които казват, че столицата на Холандия е Унгария, обърна се Бонев към аудиторията. Посочи, че познава много футболисти, които са имали по-голям талант от него, но заради мързел и несериозно отношение феновете много бързо ги забравили. Не скри от тях, че високите постижения в спорта изискват лишения от доста житейски радости и много усилия.
Христо Бонев заяви, че се гордее, защото 3 пъти е обявяван за най-добър футболист на България. За мен беше много трудно, защото в онези времена успяваха играчи от софийските отбори, отбеляза легендата. Той добави, че като един от върховете в своята кариера определя участието си в сборния отбор на света през 1971 година на бенефисния мач на най-големия вратар в историята на футбола Лев Яшин. Друго голямо постижение е награждаването му с най-високото държавно отличие орден - Стара планина - първа степен, за големите му заслуги за развитието на футбола в България. Учениците попитаха откъде е дошъл прякорът му Зума.
И той сподели, че приятелчета от квартала, в който живеел около стадион Христо Ботев, го кръстили на герой от детско анимационно филмче - бръмбарчето Зум, което се бутало навсякъде и бръмчало. Такова поведение имал той на футболното игрище. Винаги успявал да отмъкне топката от по-големите по време на мачовете на кварталното игрище. На финала Бонев повтори, че са необходими много труд и усилия, за да бъдат доволни от изминатия път и постигнатото в живота. След края на срещата Христо Бонев получи от своите домакини плакет Приятел на училище Дружба. Учениците не пуснаха своя именит гост, докато не получиха автографи от него и не си направиха заедно обща снимка.
