Категорична победа с 3:0 над “Риека” като гост и овации на раздяла с “Хайдук” в сряда вечерта, назначение в “Кайзерслаутерн” в четвъртък и загуба в дебютния мач с 0:2 от “Фрайбург” в събота. За четири дни Красимир Балъков изпита пълния спектър от емоции в треньорския занаят. Първият българин, който получи шанса да води отбор в Бундеслигата, е изправен пред най-трудната си задача - да изправи на крака славния в миналото клуб “Кайзерслаутерн”.
- Здравейте, г-н Балъков. Нямате ли усещането, че живеете като на кино в последните няколко дни?
-Това е футболният бизнес. Всеки треньор трябва да е подготвен за такива събития, ако иска да расте и да се развива професионално. След като съм избрал този занаят, аз съм наясно с всички негови положителни и отрицателни страни. Случиха се много събития за най-кратко време, прекарах два дни на път и в пресконференции, малко ми липсваше сънят, но товаса неща, които се наваксват.
- Какво беше положителното в раздялата ви с “Хайдук”?
- Доброто изпращане. Атмосферата беше много позитивна и това никога няма да го забравя. Ще остане като един приятен печат в моята кариера.
- И от Сплит скочихте, без да се замисляте, в дълбоките води на Бундеслигата.
- Футболният бизнес в Германия е много по-динамичен, отколкото в другите страни. Винаги съм имал за цел да се развивам професионално. Следвал съм една предварително начертана моя стратегия и философия за израстване и никога не съм крил, че амбицията ми е да се върна в Бундеслигата като треньор. Сега това стана факт. Една моя мечта се сбъдна, но нямам много време да се радвам, защото ситуацията в “Кайзерслаутерн” не е никак розова и изисква много, много труд.
- Какви са ви впечатленията след две тренировки и един мач, загубен с 0:2 от прекия конкурент за място в Бундеслигата “Фрайбург”?
-Не съм имал много време да събирам впечатления. Поех отбора след 16 поредни загуби и тежестта от тях се усеща в съблекалнята и по негативното изражение по лицата на футболистите. Това е логично, аз знам какво е да се бориш за оставане в Бундеслигата. Затова част от усилията ми са насочени да направим атмосферата по-лежерна, по-лека. Много разговори проведохме, насочени към психологическото възстановяване на футболистите - да се отпуснат и да повярват във възможностите си. И смятам, че успяхме да ги подготвим да влязат малко по-освободени в мача.
- Но въпреки това загубихте, макар и след индивидуални грешки.
-За съжаление е така, видели сте на телевизионните репортажи. Груба грешка в самото начало доведе до гол в нашата врата. Това играе голяма психологическа роля, когато става дума за борба за оставане в групата. Задачите изведнъж стават по-тежки и по-трудни за реализиране.
- Споделихте, че има и нещо позитивно в тази загуба.
- Положителното в цялата картина е, че отборът не се предаде и не рухна. А се вдигна, бори се до края и опитваше да играе футбол на фона на цялата негативна ситуация. Само че играта с топката повече беше встрани и назад, отколкото целенасочено в дълбочина и към нападателите зад защитата. Това са неща, които ще коригираме, но ни трябва малко време.
- Ще ви стигне ли времето?
- Да, това е въпросът - дали ще ни стигне времето да успеем да спечелим необходимите точки да останем в групата. Само Господ може да каже...Изправен съм пред най-тежката задача, откакто съм треньор. Спор няма. Затова съм подписал договор за година и половина. Ръководството на клуба знае, че в такова положение само за осем мача чудеса е много трудно да се случат. Ако изпаднем, ще се подготвяме другата година да атакуваме веднага влизане в Бундеслигата.
- Като футболист веднъж спасихте “Щутгарт” от изпадане с победен гол срещу “Шалке” в последния кръг.
- Тогава имах тази възможност. Изпитал съм на гърба си какво напрежение и какъв стрес носи борбата да не изпаднеш. Така че имам опит, но в края на краищата футболът става по-динамичен, по-отворен. Младите хора се променят, обществото също. Преди бяхме по-концентрирани върху футбола, днес има повече неща, които разсейват играчите и трябва да си по-голям професионалист, отколкото преди 10 години.
- Какво ще кажете за отбора, с който разполагате?
- Като играчи това, с което разполагам в момента, не мога да го променям. Но като треньор, дошъл макар и едва преди три дни, съм длъжен да давам максимално самочувствие на футболистите. Аз винаги съм се борил в живота си и това усещане за непримиримост от мен на сто процента ще го получат. От спортно-техническа гледна точка времето ще покаже кои неща ще успеем да коригираме, които на мен не ми допаднаха. Предстоят ни два мача вкъщи и ако ги спечелим, можем да останем в играта. Една битка е загубена, но войната не е, докато има теоретически шансове. Сега най-важното е да се даде подкрепа на отбора и усещане, че шансът съществува.
- Как ще се справите със слабото нападение на “Кайзерслаутерн”?
- Вкарани са само 17 гола, никой друг отбор няма толкова слаба резултатност. Това говори, че проблемите са повече в офанзивната игра. Тя най-трудно се променя. По-лесно можеш да промениш дефанзивна игра, да върнеш играчите, да ги организираш. Това е едно голямо изпитание - дали ще можем нещо да променим в кратко време. Да създаваме положения, да имаме повече шансове за гол... И да не забравяме, че дефанзивно трябва да стоим добре, защото в такава ситуация - ако ти вкарат пак лесно гол, много трудно постигаш позитивен резултат.
- Усещате ли се готов да работите в Бундеслигата?
- Аз следвам крачка по крачка моята философия и съм се подготвял за всеки етап. Още през 91-ва, когато срещнах Боби Робсън, Бог да го прости - един много голям специалист, той ми подсказа, че ще се насоча към тази професия. Тя е много интересна и много сложна, а в големите първенства на Европа е свързана с невероятни ангажименти - всяка секунда е запълнена, всяка миг трябва да знаеш къде си, какво казваш, как го казваш, какво правиш... Една смесица от спорт, бизнес и медии. Дълго време съм се подготвял за този момент. Разбира се, че съм доволен да бъда един от малкото чужденци, които успяват след футболната си кариера да пробият в Бундеслигата и като треньор.
- Какво ви коства това?
- Моят живот винаги е бил концентриран на 90 процента, а може би и повече върху футбола.
- Излиза, че сте се оженили за футбола?
- Може да се каже и така.
- От един много футболен град като Сплит се местите в друг такъв.
- Аз малко познавам Кайзерслаутерн, но хората и тук със сърце подкрепят вече години наред отбора си и пълнят стадиона. На такъв клуб, печелил 4 пъти шампионската титла, не може да се откаже въпреки моментното му състояние. Макар че и в Сплит бях в голям отбор и играехме по върховете. Там работихме ползотворно и се случи така, че си тръгнах точно когато трябваше да берем плодовете от нашия труд.
С КРАСИМИР БАЛЪКОВ разговаря АНГЕЛ ВИДЕНОВ