Йовов 10 години след знаменития пропуск: Опитвал съм много пъти да пропусна от там - не става

Един от главните герои в ма­ча Левски - Удинезе (2:1) преди 10 годи­ни - Христо Ио­вов, сподели пред „Мериди­ан Мач" какво си спомня от то­зи епохален двубой. Той бе на път да се превърне в антигерой заради онзи незабравим про­пуск в края на първо­то полувреме. Тогава от границата на мал­кото наказателно по­ле, той не улучи зее­щата празна врата и прати топката високо в трибуните. Ето как­во каза той пред нас за това положение и обстановката преди, по време и след исто­рическия осминафи­нал за Купата на УЕФА.

„Помня, че преди срещата изминахме разстоянието от НДК до стадион „Васил Левски" за 25-30 минути. Толкова дълго не мо­жехме  да  си проправим път. И то при условие, че движението беше спряно Имаше огромно море от хо­ра по улиците. Този мач със сигурност е в топ 5 от новата история на Левски. Той ме хвърли от едната крайност в другата. За щастие всич­ко  приключи отлично за Левски. Много пъ­ти съм си мислел след това, че може би беше за добро, че пропуснах онова положение. Можеше да вкарам и да не про­дължим. Иначе никой не ме е упреквал за пропуска.

На полувремето всичко беше спокой­но и не сме обсъжда­ли тази ситуация. Не бих казал, че тя ми повлия и ме направи по-надъхан през вто­рото полувреме, за да се реванширам. Сега се сещам, че в след­ващите дни на трени­ровки много пъти се опитвах нарочно да изпусна от такава по­зиция и все не успявах”, спомни си Иовов.

„Не се се­щам точно след този мач къде празну­вахме, защото тогава побеж­давахме ре­довно. Редов­но и празну­вахме. Много са причините за тогавашните ни ус­пехи. Бяхме страхо­тен тим и невероятен колектив. Имахме много силни футбо­листи и на Станимир Стоилов често му бе­ше трудно да реши кой да играе. Отборът беше почти перфек­тен", добави Ицо.

„Дано някога тези велики дни за Левски се повторят, макар че ще е доста трудно. Спомените са хубави, но не трябва да живе­ем само с тях" - за­върши Бижутера.