Ивайло Габровски пред Novsport.com: Хора, които не бях чувал и виждал отдавна, ме поздравяват, но истинските ми приятели се броят на пръсти (АУДИО)

 

 

- Ивайло, близо една седмица след като спечели престижната награда в Обиколката на Турция по колоездене, как се чувстваш?

- Чувствам се радостен и щастлив, като човек, който си е свършил работата и ми е много приятно да получавам поздравления от приятели, близки хора, роднини, хора, които не бях чувал и виждал отдавна, ме поздравяват. Това ми прави удоволствие, не го крия, и ме кара да се чувствам щастлив и горд.

 

- Ти въобще осъзнаваш ли какво постигна, като се има предвид, че никой друг български колоездач не е постигал това, което си постигнал ти?

- Да, осъзнавам, много ми е приятно и мога да кажа, че това е един успех, който някои казват, че е случаен, но това е в резултат от дългогодишната ми кариера, която започнах много отдавна – вече повече от 20 години. Това, че давах всичко от себе си и просто ми се струва, че каквото можеше, направих, и това беше максимума от себе си, който дадох, и резултатът се получи.

 

- Оттук нататък накъде? Какво е следващото предизвикателство пред теб? 

- Следващото предизвикателство, което съм си го поставил, е едно участие на Олимпийските игри в Лондон. Иначе следващата седмица започвам в Обиколката на Азербайджан, която е 10 дни, и натам ще продължа състезанията, които ме очакват. Най-близкото за мен е това в Азербайджан, след което ще участвам на Обиколката на Тракия в Турция.

 

- Можеш ли да споделиш до кога ти е договорът с настоящия ти отбор и мислиш ли да го продължиш, след като изтече?

- Той е до края на годината. Още е рано да кажа дали ще го продължа с него или не, но да кажа, че се чувствам добре в този отбор. Благодаря на хората, които ми гласуваха доверие и имам една много добра атмосфера за работа и резултатите са налице.

 

- Ивайло, спомена олимпиадата. Ти вътрешно мислиш ли, че ще бъде повикан от федерацията да участваш. И аз лично като човек, който нормално наблюдава ситуацията, ще бъде олигофренско, ако теб не те включат. Малко ще наподобява на дебилското решение на сър Алекс да не пусне Бербатов на финала срещу Барселона за Шампионската лига. Твоето лично чувство какво е, как ги виждаш ти нещата?

- Хората на моята възраст са най-зрели и с най-голям опит и мисля, че аз ще бъда много полезен като ме привикат в националния отбор, така че това ще бъде един плюс за националния отбор на България. Има две квоти, надявам се да намеря място и един от тези двама да бъда аз.

 

- Колко години чувстваш, че още ще си в такава форма. Ето, на 34 години, когато мнозина те бяха отписали, ти се връщаш с уникална победа в доста престижен турнир. Годините тежат ли ти? Колко време си даваш от тук нататък да си в такава върхова форма?

- Всичко е въпрос на мотивация и на това, каква лична цел си поставя един състезател пред себе си. Има състезатели, които на 40 години са на ниво и правят резултати, но реално според мен пред себе си давам още 3 години, в които мога да се състезавам на високо ниво.   

 

- Някои колеги те обвиниха, че си вдигнал турския флаг като победител в обиколката, което според мен няма нищо нередно, тъй като и Бон Джоуви като беше в Турция, вдигна турския флаг. Нещо повече да кажеш по този въпрос в твоя защита, тъй като някои се опитаха да те обидят по този начин?

- Да, опитаха се да ме злепоставят и да потърсят отново интригата, вместо да се радват на резултата и успеха, който съм постигнал, но да кажа, че засвидетелствах едно уважение към хората, които се бяха качили на този връх – на 2000 метра височина имаше 3000 души, които скандираха „Турция, Турция, Турция” и аз като човек, който се състезава за турски отбор и представлява турска фирма, ми дадоха едно тяхно знаме, което го вдигнах не за друго, а за да направя жест към хората, които са се качили горе, да засвидетелствам уважението си към тях и към страната, в която аз в момента работя. Аз работя там, за което получавам пари. Мисля, че това беше един жест и не мисля, че тук трябва да търсим под вола теле и да търсим някакви сензации и да разтягаме приказки, които сами по себе си според мен са безсмислени и лично според мен тази тема няма какво да се коментира.

 

- Някъде бях чел или чул, че можеш да приемеш и турско гражданство. Как ще коментираш?

- (Изсмива се) Не ми е предлагано такова нещо. Не мога да кажа, че това нещо ще се случи или че ще го приема. Сега го чувам за първи път от вас, но да ви кажа честно в Турция намерих едно уважение и отношение и условия, които в България не са ми предоставяни, и не само в България – и на други места. За мен лично този резултат е продиктуван най-вече от хубавата атмосфера в отбора, от отношението към мен, което е много положително, като това нещо в български отбор аз не съм го намерил. Можеше тази победа да бъде и на някой от българските отбори при желание, но…

 

- Когато беше в трудна ситуация, когато реално никой не се сещаше за теб, а сега, както каза, има едва ли не опашка пред вратата ти, предполагам е имало и хора, които са ти помагали. На кого искаш да благодариш в момента? Сигурно е имало хора и институции, които са вярвали в теб.

- Искам да благодаря на Novsport.com, на Кирил Евтимов също, който винаги в моментите, когато съм имал затруднения, и в моментите, когато имам победи, отново е до мен. Искам да ви дам и във времето един пример, че когато наистина човек е с успехи, е много по-търсен и желан като приятел и като контакт, а когато е в беда, всички хора се отдръпват. От това много ме боли и ми е много тежко, и сега е моментът, в който виждам кои хора са ми истински приятели и на кои мога да разчитам – те общо взето се броят на пръстите на едната ми ръка. Това нещо е много тъжно и мъчно, което мен ме натъжава, но явно, че такъв е животът.

 

- В заключение бих искал да обобщим – ти искаш да участваш на олимпиадата, готов си да защитаваш цветовете на България в Лондон, ако бъдеш поканен и намериш общ език с новото ръководство на Българската федерация по колоездене.

- Да, искам да участвам. Аз съм отворен към всякакви преговори и покана за разговор. Не съм в конфликт с никого. Единственото ми желание е в края на кариерата си (защото следващата олимпиада е след четири години) да ми да се даде възможност да участвам, тъй като имам и опита, и годините, и силата да се представя достойно и да защитя цветовете на трибагреника.

 

- Мерси!


Интервю на Кирил Евтимов