Остават едва 3 седмици до началото на Евро 2012, но една от традиционните футболни сили на Стария континент сякаш остава в миманса. Става дума за първенеца на Европа от 1968-а година Италия. Към момента „адзурите” не са толкова интересен обект за медиите, като се обръща повече внимание на Испания, Германия, Холнадия и, както обикновено, на Англия.
Не може обаче да се отрече, че италианците прогресираха при Чезаре Прандели и след провалите на последните два големи футболни форума (Евро 2008 и Мондиал 2010) феновете на Ботуша вече могат да помечтаят за успешна кампания в Полша и Украйна. „Скуадра адзура” ще атакува от задна позиция европейската титла, като наистина големите фаворити са испанци, холандци и немци. Италия обаче също има своите аргументи в битката за престижното отличие.
Откакто Прандели пое тима „скуадрата” има едва 3 загуби в 19 срещи, защитата бе заздравена, а и част от състава, участвал в ЮАР преди 2 години бе подменен. Други състезатели пък натрупаха ценен опит за този период от време и влязоха в златната си футболна възраст. Освен това като цяло футболът в Италия стана една идея по-качествен този сезон, което се дължи най-вече на повишаването на класата на Милан и най-вече на Ювентус, както и на засилената конкуренция от страна на останалите топ отбори в страната.
Едно от нещата, които си струват да бъдат отбелязани, е, че Прандели изглежда наясно с около 75% от титулярния си състав. В двубоите на Италия миналата година селекционерът използва редовно една група от около 15-16 футболисти, от които се очаква да изнесат и европейския шампионат. Като пример може да се посочи халфовата линия на отбора, за която е почти напъно сигурно в какъв състав ще бъде – Пирло, Де Роси, Маркизио и Монтоливо. На този етап изглежда, че Тиаго Мота и Антонио Ночерино ще останат на резервната скамейка, но в зависимост от противника, те биха могли да започват и като титуляри. Прандели направи отличен ход, като реши да ротира само тези 6 играчи в различни конфигурации и 54-годишният специалист вече отлично знае как те ще му бъдат най-полезни. Иначе класата на тези футболисти е вън от съмнение – Пирло бе брилянтен в Ювентус, Маркизио му подгласяше, а Монтоливо и Де Роси бяха може би най-добрите играчи за клубовете си, съответно Фиорентина и Рома, през кампанията. Адмирации заслужава и Ночерино за силното си включване в състава на Милан. За доброто разбирателство между титулярните халфове говори фактът, че Италия има само една загуба, когато четиримата са започвали заедно двубоя. Това се случи в контролата срещу Уругвай в края на миналата година, като тогава „адзурите” пропуснаха доста положения, които, ако бяха реализирали, вероятно щяха да избегнат поражението.
Точно тук се явява един от големите проблеми на Италия. Нападателната мощ на „адзурите” е доста съмнителна, а е трудно да се предположи, че някой от полузащитниците ще може да помогне много в това отношение. Халфовете ще създават положения, но дали нападателите ще успяват да се възползват от тях? Прандели остави извън състава за европейското Пацини и Матри и извика вместо тях Джовинко, Борини и Матиа Дестро от Сиена. Ще е крайно любопитно дали този ход ще даде желания ефект. Конкретно Джовинко изигра фантастичен сезон, гарниран с 15 гола и 11 асистенция за Парма. Борини и Дестро, които се представиха на приливи и отливи в Серия А, най-вероятно няма да попаднат в редуцирания до 23-ма играчи списък със състезатели, които ще участват на финалите в Полша и Украйна.
Не може обаче да се отрече, че италианците прогресираха при Чезаре Прандели и след провалите на последните два големи футболни форума (Евро 2008 и Мондиал 2010) феновете на Ботуша вече могат да помечтаят за успешна кампания в Полша и Украйна. „Скуадра адзура” ще атакува от задна позиция европейската титла, като наистина големите фаворити са испанци, холандци и немци. Италия обаче също има своите аргументи в битката за престижното отличие.
Откакто Прандели пое тима „скуадрата” има едва 3 загуби в 19 срещи, защитата бе заздравена, а и част от състава, участвал в ЮАР преди 2 години бе подменен. Други състезатели пък натрупаха ценен опит за този период от време и влязоха в златната си футболна възраст. Освен това като цяло футболът в Италия стана една идея по-качествен този сезон, което се дължи най-вече на повишаването на класата на Милан и най-вече на Ювентус, както и на засилената конкуренция от страна на останалите топ отбори в страната.
Едно от нещата, които си струват да бъдат отбелязани, е, че Прандели изглежда наясно с около 75% от титулярния си състав. В двубоите на Италия миналата година селекционерът използва редовно една група от около 15-16 футболисти, от които се очаква да изнесат и европейския шампионат. Като пример може да се посочи халфовата линия на отбора, за която е почти напъно сигурно в какъв състав ще бъде – Пирло, Де Роси, Маркизио и Монтоливо. На този етап изглежда, че Тиаго Мота и Антонио Ночерино ще останат на резервната скамейка, но в зависимост от противника, те биха могли да започват и като титуляри. Прандели направи отличен ход, като реши да ротира само тези 6 играчи в различни конфигурации и 54-годишният специалист вече отлично знае как те ще му бъдат най-полезни. Иначе класата на тези футболисти е вън от съмнение – Пирло бе брилянтен в Ювентус, Маркизио му подгласяше, а Монтоливо и Де Роси бяха може би най-добрите играчи за клубовете си, съответно Фиорентина и Рома, през кампанията. Адмирации заслужава и Ночерино за силното си включване в състава на Милан. За доброто разбирателство между титулярните халфове говори фактът, че Италия има само една загуба, когато четиримата са започвали заедно двубоя. Това се случи в контролата срещу Уругвай в края на миналата година, като тогава „адзурите” пропуснаха доста положения, които, ако бяха реализирали, вероятно щяха да избегнат поражението.
Точно тук се явява един от големите проблеми на Италия. Нападателната мощ на „адзурите” е доста съмнителна, а е трудно да се предположи, че някой от полузащитниците ще може да помогне много в това отношение. Халфовете ще създават положения, но дали нападателите ще успяват да се възползват от тях? Прандели остави извън състава за европейското Пацини и Матри и извика вместо тях Джовинко, Борини и Матиа Дестро от Сиена. Ще е крайно любопитно дали този ход ще даде желания ефект. Конкретно Джовинко изигра фантастичен сезон, гарниран с 15 гола и 11 асистенция за Парма. Борини и Дестро, които се представиха на приливи и отливи в Серия А, най-вероятно няма да попаднат в редуцирания до 23-ма играчи списък със състезатели, които ще участват на финалите в Полша и Украйна.
Пацини и Матри не блестяха през годината, но пък нападателят на Ювентус стана основен голмайстор на „бианконерите” със своите 10 попадения през кампанията. Вярно, това не е особено впечатляващо постижение, на фона на 23-те гола на Тото Ди Натале, но Матри поне заслужаваше да е в състава на Италия. Антонио Ди Натале бе с основна заслуга за класирането на Удинезе в призовата тройка на Серия А, но с националната фланелка той не се разписва толкова често бележи на всеки средно 3.6 мача). Все пак нека не подценяваме високата класа и убийствения нюх към гола, които 34-годишният Ди Натале безспорно притежава.
Въпреки операцията на сърцето, която Антонио Касано претърпя през ноември миналата година, нападателят на Милан се възстанови, завърна се на терена и получи шанса да участва на първенството на Стария континент. Изглежда 10-те асистенции на Касано са били достатъчен повод за Прандели да вземе Лошото момче на италианския футбол в състава си. Така нападателното дуо не изглежда зле, но има един дребен проблем – Ди Натале и Касано почти не са играли заедно в националния отбор, което означава, че все още не са свикнали един с друг.
Малко учудващо Марио Балотели май също ще се озове на еврофиналите. За него е казано и изписано всичко – той е луд и гениален, а може би само първото? Талантът му е очевиден, но никой не може да предположи каква изцепка ще му хрумне да направи, докато е на турнира. Ако е кротък, Балотели е способен да помогне на своите хора и да вкара някой и друг важен гол.
Връщаме се на защитата на „адзурите” – компонента от играта, с който Италия винаги се е гордяла. И сега отбраната е сравнително солидна. С Буфон на вратата, Доменико Кришито и Кристиян Маджо на бековете(с алтернативи Балцарети и Абате), единствено се търси партньор на Джорджо Киелини в сърцето на защитата. Прандели разчита предимно на Андреа Ранокия, но сезонът за младия бранител на Интер не се разви по най-добрия начин за него, след както бе сериозно пренебрегван от Клаудио Раниери, а после не игра достатъчно и при Страмачони. В такъв случай Леонардо Бонучи и Андреа Бардзали очакват своя шанс да застанат до съотборника си в Ювентус Киелини в центъра на защитния вал на Италия. Бардзали игра в повече срещи за „старата госпожа” от своя колега, а и опитът е на негова страна, така че сякаш именно 31-годишният централен защитник е по-добрата опция пред Прандели.
Предварителната група на Италия е сравнително приемлива. „Адзурите” победиха Испания, макар и в контрола, миналото лято, а Хърватска и Ейре са два съвсем преодолими съперника. При евентуално достигане до 1/4-финалната фаза на надпреварата, „скуадрата” най-вероятно ще срещне Франция или Англия...
Не може да се очакват някакви чудеса от Италия. 4-кратните световни шампиони са способни да стигнат много далеч в турнира и дори да посрещнат July Morning в Киев, подготвяйки се за финала на Евро 2012. Италианците обаче могат и да сервират неприятна изненада на своите тифози, напускайки шампионата безславно.
За Евро 2012 Италия има своите силни козове, но има и своите слабости. Съвсем скоро ще разберем до каква фаза Чезаре Прандели е довел процеса на реконструкция на „Скуадра адзура”.
Влади НИКОЛОВ
Въпреки операцията на сърцето, която Антонио Касано претърпя през ноември миналата година, нападателят на Милан се възстанови, завърна се на терена и получи шанса да участва на първенството на Стария континент. Изглежда 10-те асистенции на Касано са били достатъчен повод за Прандели да вземе Лошото момче на италианския футбол в състава си. Така нападателното дуо не изглежда зле, но има един дребен проблем – Ди Натале и Касано почти не са играли заедно в националния отбор, което означава, че все още не са свикнали един с друг.
Малко учудващо Марио Балотели май също ще се озове на еврофиналите. За него е казано и изписано всичко – той е луд и гениален, а може би само първото? Талантът му е очевиден, но никой не може да предположи каква изцепка ще му хрумне да направи, докато е на турнира. Ако е кротък, Балотели е способен да помогне на своите хора и да вкара някой и друг важен гол.
Връщаме се на защитата на „адзурите” – компонента от играта, с който Италия винаги се е гордяла. И сега отбраната е сравнително солидна. С Буфон на вратата, Доменико Кришито и Кристиян Маджо на бековете(с алтернативи Балцарети и Абате), единствено се търси партньор на Джорджо Киелини в сърцето на защитата. Прандели разчита предимно на Андреа Ранокия, но сезонът за младия бранител на Интер не се разви по най-добрия начин за него, след както бе сериозно пренебрегван от Клаудио Раниери, а после не игра достатъчно и при Страмачони. В такъв случай Леонардо Бонучи и Андреа Бардзали очакват своя шанс да застанат до съотборника си в Ювентус Киелини в центъра на защитния вал на Италия. Бардзали игра в повече срещи за „старата госпожа” от своя колега, а и опитът е на негова страна, така че сякаш именно 31-годишният централен защитник е по-добрата опция пред Прандели.
Предварителната група на Италия е сравнително приемлива. „Адзурите” победиха Испания, макар и в контрола, миналото лято, а Хърватска и Ейре са два съвсем преодолими съперника. При евентуално достигане до 1/4-финалната фаза на надпреварата, „скуадрата” най-вероятно ще срещне Франция или Англия...
Не може да се очакват някакви чудеса от Италия. 4-кратните световни шампиони са способни да стигнат много далеч в турнира и дори да посрещнат July Morning в Киев, подготвяйки се за финала на Евро 2012. Италианците обаче могат и да сервират неприятна изненада на своите тифози, напускайки шампионата безславно.
За Евро 2012 Италия има своите силни козове, но има и своите слабости. Съвсем скоро ще разберем до каква фаза Чезаре Прандели е довел процеса на реконструкция на „Скуадра адзура”.
Влади НИКОЛОВ