Приказката на Лестър: от борещ се за оцеляване слабак до заслужен първенец

11 април, 2015 година. След очаквано слабо начало на първия си сезон, новакът в Английската висша лига Лестър е окупирал дъното на таблицата. Лисиците са спечелили само 25 точки от 31 мача, като в периода 27 септември – 20 декември възпитаниците на Найджъл Пиърсън са в серия от 12 мача без победа, добирайки се само до две равенства. У дома лисиците са спечелили 14 точки, като могат да се похвалят само с три победи на „Кинг Пауър Стейдиъм“. Серията е стряскаща. Статистиката също не е на страната на Лестър – „Коледното проклятие“, властващо над тимовете във Висшата лига гласи, че ако на Коледа си последен, спасение през май почти сигурно няма да последва. Два тима са успявали да преборят суеверието и да изплуват над чертата през пролетта, след като са търкали дъното на 25-ти декември. Това са Уест Бромич Албиън през сезон 2004/2005 и Съндърланд през 2013/2014. Пиърсън желаеше да запази работата си начело на един от най-симпатичните отбори в елита, но трябваше да се покатери нагоре в таблицата. Надежда имаше.

 

 Надежда – да, но резултати – не. И тогава дойде онзи мач с Уест Бромич на „Дъ Хоутърнс“ на 11 април. На пръв поглед – никаква изненада в играта на лисиците. Колебливи и хаотични в действията си, допускащи много грешки в отбрана,  момчетата на Пиърсън трябваше да изстрадат една „луда“ победа. Въпреки брака в действията в защита, лисиците доказаха, че могат да пренесат играта в другата половина на терена. До 80-ата минута резултатът на таблото бе 2:1, но блестящи индивидуални прояви на Робърт Хут и Джейми Варди и техни голове, съответно в 80-ата и 90-ата минута, подлудиха гостуващите фенове. Трите точки изкараха Лестър над чертата и вдъхнаха на отбора голяма доза увереност в собствените сили. Тимът трябваше да изиграе мачовете си до края на кампанията по този начин.

 

Така и стана. След този двубой лисиците се събудиха от зимния сън и спринтираха до финала. Какво да кажем за страхотната домакинска победа над Суонзи с 2:0, когато за пръв път през кампанията се забеляза, че отборът може да играе солидно и да допуска минимален брой грешки.

 

 Паметен момент беше и „мача за 6 точки“ срещу заклещения на дъното Бърнли. Виненочервените изпуснаха дузпа, а в ответната атака Варди вкара кълбото в мрежата и подлуди гостуващите фенове. Последваха разгроми срещу Нюкасъл (3:0) и Куинс Парк Рейнджърс (5:1).

 

 Така приказката завърши с щастлив край. 7 вълнуващи победи и 1 равенство в последните 8 мача от сезона за Лестър. Лисиците определено осъществиха „най-красивото“ оцеляване във Висшата лига. Наградата бе 14-тата позиция в класирането с актив от 41 точки, с 6 повече от 18-ия Хъл Сити. Напомниха доста на Уигън, който, с Роберто Мартинес начело, неведнъж осъществяваше подобен героизъм и непременно оцеляваше. Работата беше там, че ръководството се справи перфектно с една своя задача – да остави начело мениджъра Пиърсън. Ако той бе уволнен през пролетта, както се твърдеше, че ще стане, Лестър вероятно щеше да остане на дъното. Играчите не биха могли да свикнат бързо с чисто нова футболна философия, която новоизбраният треньор щеше да изисква. Много други тимове от Висшата лига са правили тази грешка и след това са съжалявали. Но ето, че лисиците събраха целия си потенциал, раздаваха се във всеки мач докрай, стабилизираха психиката си и заслужено останаха елитен отбор. Приказката обаче тепърва започна.

 

Пренасяме се напред във времето. Датата е 24 април 2016 година. Изминали са 380 дни, откакто Лестър последно бе на дъното. Сега, 3 кръга преди края на сезона, отборът е на първо място във временното класиране на Английската Висша лига с 8 пункта преднина пред втория Тотнъм. Невероятно, но факт. Героят обаче не е Пиърсън, а Клаудио Раниери. Преди началото на новия сезон 52-годишният английски специалист отстъпи мястото си на италианския си колега, който последно водеше националния отбор на Гърция. Първоначално това не изглеждаше умен ход от страна на ръководството, но ето че Раниери просто използва изграденото от Пиърсън по най-добрия начин, а „лудият“ край на миналия сезон бе използван като трамплин за началото на този. От симпатичен средняшки тим Лестър се превърна в една перфектно смазана машина, от която всеки английски гигант се страхува.

 

 След 35 изиграни мача лисиците имат актив от 22 победи, 10 равенства и само 3 поражения и са с актив от 76 точки. Поглеждаме към голмайсторите – там Джейми Варди е на третата позиция с 22 попадения, като само две го разделят от головата машина на Тотнъм Хари Кейн. През ноември превърналият се в звезда на „Кинг Пауър Стейдиъм“ английски национал  подобри рекорда на Рууд ван Нистелрой за най-много последователни мачове в шампионата, в които отбелязва попадение. Холандецът вкара поне гол в 10 последователни мача в Премиър Лийг през 2003 г. с екипа на Манчестър Юнайтед. Сега деветката на лисиците подобри това постижение, като вкара в 11-ти пореден мач именно на бившия отбор на Нистелрой. Фурор със синия екип прави също алжирецът Риад Марез, който е вкарал 17 пъти и 11 пъти успешно е подал за гол на своя тим. Новото откритие в центъра на полузащитата Н’голо Канте пък е играчът с най-много пресечени пасове в лигата. Той, заедно с Марез, Варди и капитанът Уес Морган попадна в перфектния отбор за сезон 2015/2016.

 

Зад цифрите обаче стои нещо друго. „Феноменът Лестър“ не се уповава само на индивидуалната класа на дуото си в атака. Това е един много добре изграден отбор, в който всеки детайл е важен. Отборният характер е на първо място. Зад фантазията на Марез, зад хищническия инстинкт на Варди, зад спокойствието на Уес Морган и Робърт Хут стои един невероятен мениджър. Едва ли дори в най-смелите си мечти Клаудио Раниери е вярвал, че може да изведе до титлата в Англия не кого да е, а точно Лестър. За това обаче са мечтите. Мечти, които италианецът превърна в реални цели, защото наложи желязна тактическа дисциплина, нито веднъж не се посвени да рискува и нито веднъж не загърби стила си. Съвсем доскоро специалистът твърдеше, че целта пред отбора му не е титлата, не е дори участието в Шампионската лига, но не защото не е вярвал, а за да свали психологическото напрежение от играчите си. Метаморфозата на Лестър е многопластова и се дължи на множество фактори, но гореизброените определено изградиха един стабилен тим, способен да победи всеки. Нека оставим това настрана. Насладата, която ни предоставят лисиците със своята игра, е просто магическа. Арсенал от техника, бързи комбинации, хладнокръвни завършеци на атаките, разнообразие във всички фази от играта, много скорост. И когато преди година спасяването изглеждаше мираж, сега щурмуването на титлата е реална цел. Смело можем да потвърдим, че от борещ се за оцеляване слабак, Лестър се превърна в най-силния тим на Острова.