Петък е последният, а по принцип и единственият шанс да открия президента на БФС Борислав Михайлов за интервю. Предния ден той беше във Варшава за втория полуфинал, преди това - в Донецк за първия. В събота цял ден е заседанието на изпълкома на УЕФА, в чийто дневен ред има цели 19 точки, коя от коя по-важни. В неделя вече е финалът, след който капитанът на четвъртите в света се прибира в България. Затова въздишам с облекчение, когато телефонът ми получава есемес: Абонатът на номера, който търсихте, включи телефона си. Набирам го отново.
"Извинявай, но снощи тръгнахме от Варшава веднага след мача и кацнахме в три и половина. Трябваше да се наспя, защото утре ни чака тежко заседание", обяснява GSM мълчанието си Михайлов. Уговаряме си среща в киевския "Хаят Резидънс", където са настанени шефовете на УЕФА. В България трудно може да се усети уважението, на което се радва Боби в най-висшите футболни среди. На съседната маса в лобито е президентът на холандската федерация. После се появява човек от катарското кралско семейство - всички се поздравяват с българина, прегръщат го приятелски.
- Остана само един мач до края на европейското първенство, вероятно може да се направи обща оценка за организацията му. Каква е вашата?
- Много хора бяха скептично настроени преди началото на първенството, може би защото за първи път домакинството на такъв голям футболен форум се даваше на две държави от Източна Европа. Но за наша радост - на УЕФА, както и на двете страни домакини, организацията беше перфектна. Много нови инфраструктурни промени бяха извършени, бяха построени нови стадиони, които тепърва ще носят ползи на футбола в тези две страни, те са си за хората тук.
- И България започна да се намесва в играта с домакинствата. Какво може да се вземе "назаем" от опита на Полша и Украйна?
- Много неща могат да се вземат назаем, но така или иначе, когато УЕФА реши да даде домакинството на някого, със своя стаф (сътрудници - б.а.) през цялото време помага. Много са напред с организацията. Така че в близката една година ще бъде решен какъв ще е форматът, по-точно не форматът, той си е решен - 24 отбора, а дали европейското
ще може да бъде давано на две или три страни, или задължително трябва да е една. И двата варианта имат както предимства, така и слаби страни. Сега например най-тежкото бяха придвижванията, защото разстоянията бяха доста големи. Може би затова, въпреки че всички билети бяха продадени, на някои мачове имаше празни места. Вероятно хората са си купили билети, а после са решили, че им е далече, скъпо или нещо друго.
- Това беше една от основните критики специално към украинците. Че много малко фенове реши да се установят тук по време на самото европейско. Как УЕФА ще поправи тази грешка за в бъдеще?
- УЕФА не го отчита точно като грешка, защото като финансов резултат всичко е както трябва. По-скоро е малко антиреклама на футбола да виждаш незаети седалки. Но трябва да се даде възможност на всяка една държава, която има капацитет да организира подобно първенство, както бяха Полша и Украйна. Разстоянията са даденост, с която трябва да се съобразяваме.
- Кое се отчита като най-голям успех на страните организатори? Вероятно сте разговаряли с президентите на двете федерации. С какво се гордеят най-много?
- Първо, че въобще това нещо се случи. Особено за Украйна. Полша отдавна е в Европейския съюз и там се очакваше да е по-лесно. Снощи се прибрахме с президента на тяхната федерация Суркис, с неговия самолет, и той е изключително горд с постигнатото. По време на две правителства, коренно различни, преди всичко благодарение на помощта на УЕФА. Президентът Мишел Платини, прави му чест, винаги е вярвал, че двете страни ще се справят. По едно време имаше вариант Полша да се откаже и да бъде заместена от някой друг, но се размина.
- Очакваше се Украйна да е рисковата държава по този показател, а жегата дойде от Полша?
- Мачът Полша - Русия си се очакваше като най-рисков на цялото първенство. Причините са обясними, исторически и всякакви други, те си ги знаят най-добре помежду си. На самия стадион всичко беше окей, но никой не може да предвиди извън него феновете, като се срещнат, колкото и да са френдли настроени, какво ще им скимне, дали няма да стане някаква беля.
- Преди началото кое беше посочено от УЕФА за най-големи рискове и справиха ли се домакините напълно с тях?
- УЕФА дори един-единствен мач да организира, винаги най-много се притеснява за сигурността на хората. Има огромен стаф, който следеше за това по време на първенството, разбира се, с помощта на местните власти и на двете футболни федерации. Друго притеснение е посещаемостта, която още преди първенството беше обезпечена.
- Един от основните лозунги на УЕФА за това първенство е битката с расизма, имаше много опасения, особено за Украйна. Имаше ли инциденти?
- Като цяло мина нормално. Дисциплинарната комисия не се е занимавала с някакви фрапиращи случаи. Другото мото на турнира беше "Респект". Аз и в България повтарям много често: човек първо трябва да респектира себе си, а после останалите. И всичко ще е много по-добре, по-европейски.
- Вчера излезе глоба на руския футболен съюз за расизъм в мача с Чехия - 30 000 евро. А в същото време датският футболист Бендер бе наказан с 50 000 за незаконна реклама. Не е ли парадокс това?
- Това не е в моята компетенция. Но ако си спомняш, "благодарение" на англичаните, без да има никакъв расизъм по време на мача с тях, бяхме глобени и въпреки апелирането платихме 40 000 евро. А за Бендер - сигурно е свързано със защита на рекламни права.
- А от качеството на показания футбол доволен ли сте?
- Много съм доволен. Първо, като бивш вратар - от топката.
- Много хора го отбелязват. Например бившият вратар на Англия Дейвид Джеймс в интервю за "24 часа"...
- Тя е, как да кажа, повече приятел на вратарите. В Южна Африка например беше ужасяваща. Играта на вратарите също ме задоволява, нямаше груби грешки. Играта като цяло е много отворена. Преди началото на първенството мнозина се опасяваха, че тъй като европейският футбол е много изравнен, ще се играе прекалено тактически. Тактика си има, но ако вземем вчерашния полуфинал - аз, откакто гледам европейски първенства, по-отворен полуфинал не съм гледал. За мен отново се доказа, че европейското първенство е по-силно от световното. Като класа на играта, имам предвид.
- Една от големите загадки е защо се вкарват толкова много голове с глава. Виждате ли рационална причина?
- Рационална може би не, но в исторически план е доказано, че головете с глава падат най-често след статични положения. Центрира се, има голяма концентрация на хора в наказателното поле и някой си подлага главата. При толкова изравнени сили, при тези тактически постройки все по-рядко се получава играч да излезе сам срещу вратаря и да вкара така, имам предвид вътре в наказателното поле. А не като Балотели вчера, който вкара отдалече. Заради добрите вратари и топката пък са малко попаденията с удари от 25-30 метра.
- Една от тезите е, че съдиите зад вратите респектират защитниците.
- Това беше една от целите и желанията на президента Мишел Платини, когато се въвеждаха тези двама съдии, а не само да следят голлинията. Защото сега или ще има дузпа, ако го дръпне за фланелката, или пък гол, ако не го дръпне.
- Като стана въпрос за голлинията, как преживя Платини незачетения гол на Украйна срещу Англия?
- Той беше бесен буквално. Гледахме мача заедно в хотела във Варшава. Бесен, защото беше очевидно, видя се по телевизията, че съдията е там, на самата голлиния. На него затова му се плаща - да види, че има гол. Но видяхте - тази съдийска петица бе отзована от първенството. Въпреки дебелата черна точка идеята на Платини за допълнителни рефери дава своите плодове.
- Не налива ли това вода в мелницата на видеоповторенията?
- Сигурно ще ги активизира. Но футболът е феномен, който пълни стадионите с по 50-100 хил. души. Съдията е част от тази игра, както и неговите грешки. Колкото повече технология има в един спорт, толкова повече губи той от своята очарователност и блясък.
- Кой е разочарованието и кой - приятната изненада на това първенство?
- Не мога да кажа, че е изненада, но най-приятна за гледане е играта на Италия. И през цялото първенство, и в полуфинала с Германия конкретно. А разочарованието е Холандия. Ние ги бихме преди европейското, ето тук отляво е техният президент, аз му пожелах да станат шампиони както през 1988 г., обаче не се получи. Инкасираха три загуби, а имаха състав като за финал.
- Няма като че ли новоизгрели звезди?
- Има стари с нов блясък. За мен играч на първенството е Пирло. Със сигурност. Балотели вече показа в Англия за какво става въпрос, но тук прави много силно първенство за него, като се има предвид какъв тежък характер е. Щом успя да изкара всички мачове докрай и да вкара три гола, значи е прогресирал много.
- Това не звучи много оптимистично с оглед на 7 септември и мача с "адзурите"...
- Аз съм играл, когато Италия е била световен шампион, и не сме падали. Любо Пенев със своя екип гради нов отбор и когато се тегли жребият за световните квалификации, знаехме, че е най-тежкият възможен, с трима финалисти от европейското. И трите отбора - Италия, Дания и Чехия, се представиха добре. Трябва да играем мач за мач, ако се отвори някакъв шанс, да бъде използван, ако не - отборът да се обиграе и да се гони класиране за европейското през 2016 г.
- Накрая една прогноза за финала.
- Двата отбора играха в групата, не успяха да се победят, като това бе един от доста интересните мачове от първия етап. Затова е доста трудно за прогнозиране. Ще бъде равностоен мач, може би не толкова отворен, защото все пак е финал. Говорих онзи ден с президента на испанската федерация, казвам му: вие през две години печелите всичко и на национално и на клубно равнище. Той се смее. Та може би е дошло времето и някой друг да спечели, не само Испания.
Боби Михайлов: Отборът ни трябва да се обиграе и да гони класиране за Евро 2016
"Любо Пенев със своя екип гради нов отбор и когато се тегли жребият за световните квалификации, знаехме, че е най-тежкият възможен"
