Статистически той е най-успешният български треньор, водил националния отбор по волейбол за мъже. Има два бронзови медала - от световното в Япония през 2006 г. и от Световната купа година по-късно. След олимпиадата в Пекин през 2008 г. обаче федерацията го освободи, оценявайки петото място като провал. Осем години по-късно Мартин Стоев е натрупал и опит, и горчивина. Съгласява се да участва в дискусията на "7 дни спорт" за проблемите на българския волейбол от позицията на своето професионално отшелничество. В момента Стоев е президент на ВК "Сливнишки герой".
- Изпитвате ли чувство за реванш, когато гледате какво става с националния отбор?
- То не става отсега. Отстъплението на мъжкия национален отбор започна след олимпиадата в Лондон. Аз така ги виждам нещата. Падение започна от Камило Плачи.
- Защо мислите така?
- Защото с него отборът изпадна в "Б" група на Световната лига. Не знам защо стана така. Аз само констатирам фактите. Със сигурност едната причина е, че играхме слабо.
- А това, че по това време отборът остана без голямата си звезда Матей Казийски, не е ли съществен факт?
- Не. Това не се отрази, защото, както видяхме, и Португалия стана европейски шампион по футбол без Роналдо (смее се). Просто нещата тръгнаха от Плачи, а след това Пламен Константинов наследи инерцията. Сега продължаваме да падаме надолу.
- Друг треньор можеше ли да спре тенденцията на пропадане?
- Това не мога да кажа. При мен Пламен е бил състезател, а не треньор. Не съм го виждал как работи, не мога да го оценявам. Само констатирам резултатите.
- Резултатите не са добри...
- Не са, да. Играят слабо със сигурност.
- С какво си го обяснявате?
- Сигурно не са подготвени правилно, не са мотивирани. Причините могат да са много, но за съжаление аз не ги знам. Далеч съм от тази федерация. Това, което виждам по телевизора, не ми харесва
- Какво куца в играта?
- Всичко. На сервис сме много слаби, но, общо взето, цялата ни игра е зле. Имаме проблясъци в определени геймове и дотам.
- Според Пламен Константинов и Любо Ганев сега е почти невъзможно да се класираш за олимпиада, защото формулата на квалификациите е променена?
- Каквото е за нас, такова е и за всички останали. Ние само се оправдаваме. Ето, сърбите също не се класираха за олимпиадата в Рио, но спечелиха Световната лига. Обединиха се около една кауза и доказаха, че случайно не са отишли на олимпиадата, а мястото им е било там. А ние играхме за фенера. Едва бихме 3:2 Австралия в лигата.
- Защо според вас станахме съизмерими с аутсайдерите?
- Ако трябва да бъда конкретен, до олимпиадата в Лондон играехме за по-големи цели. Да се класираме на полуфинал например. След това започнахме да играем, за да не изпаднем, за една победа, ей такива неща. Нивото падна драстично изведнъж. Преди правехме 2-3, максимум 4 загуби годишно, в момента правим 11 загуби и една победа. Коефициентът ни победи-загуби е отрицателен. А това не е било никога.
- На европейското първенство в София миналата година обаче отборът се представи добре и беше на един гейм от финала.
- В полуфинала залата и публиката помогнаха да поведем с 2:0 гейма на французите, но не успяхме да ги доубием. Изпуснахме момента. Изпуснахме шанса в третия гейм, загубихме го и след това се уплашихме, че наистина можем да спечелим и да станем европейски шампиони.
- Може би нямаме достатъчно класни играчи?
- По принцип имаме, но невинаги се избират правилните.
- Подмладяването на отбора не е ли една от причините за слабите резултати тази година?
- Няма подмладяване. Ние "подмладихме" отбора с Методи Ананиев и Мирослав Градинаров, които са на по 30 години, с Любомир Агонцев, който е на 29. Единствените млади момчета са Георги Сеганов и Алекс Грозданов, който не игра. Бранимир Грозданов също почти не игра.
- Оправдан ли беше кредитът на доверие, който получи разпределителят Георги Сеганов?
- Ще ви отговоря така. За мен Георги Братоев в момента е най-добрият разпределител в България и мястото му е в националния отбор.
- Казват обаче, че има лош характер и с него се работи трудно?
- Това няма значение. Той трябва да води отбора, може да бъде капитан дори.
- Вие бихте ли върнали всички "пенсионирани" звезди?
- Всяка федерация и всеки треньор си имат цели и стратегии. Впоследствие се вижда дали взетите решения са грешни или правилни. По принцип в България има около 20-30 състезатели на добро ниво. В националния отбор винаги трябва да играят най-добрите, независимо на колко години са. Ако стават - да играят. Тази година най-добрите състезатели, с които разполага България, не бяха повикани в националния отбор.
- Защо според вас федерацията непрекъснато взима домакинства на различни турнири, след като всички национални гарнитури са в криза и не може да се разчита на добри резултати?
- И аз това се питам. Тази година ми прави впечатление, че федерацията взе европейското първенство за младежи, финалите на Европейската лига, финалите на Гран при за жени и европейската квалификация за жени. За тези домакинства според вас колко пари са изхарчени?
- Не знам, вие знаете ли?
- Сигурно 400-500 хил. лева, а може и повече. Тези пари бяха изхарчени за нищо според мен. За да види българският зрител как ни бият. Защо тези средства не бяха разпределени между клубовете, които създават волейболисти?! Клубовете са бедни, държавата почти не им помага, не е като по времето на комунизма. И въпреки мизерията те произвеждат състезатели. Ако им бяха помогнали с по 20-30 хил. лева - за топки, за екипи, за заплати на треньорите, ефектът щеше да е много по-добър от тези две четвърти места в Европейската лига и на Гран при за жени. Да не говорим за осмото място на младежите. Ние тези резултати щяхме да ги постигнем и без да сме домакини.
- Това означава ли, че годината е провалена?
- Абсолютен провал.
- В Европейската лига "Б" отборът загуби дори от Македония.
- Македонците не са много слаби. Имат качествени играчи. По-срамно е, че загубихме от Австрия. Трябваше да спечелим Европейската лига.
- Според Пламен Константинов основната причина да не я спечелим е ниското качество на вътрешното първенство?
- Ние не играхме само със състезатели от българското първенство. Златан Йорданов игра в Турция, върнаха и Светослав Гоцев за финалите във Варна.
- А това преливане на играчите от "А" в "Б" отбора не попречи ли на всички в крайна сметка?
- Тя цялата година е странна. Но отстъплението не се е родило от нищото. Имаше и наследени проблеми.
- В интерес на истината вие пръв призовахте за рестарт още след олимпийската квалификация в Берлин през януари.
- Да, и шефът (б.р., президентът на БФВ инж. Данчо Лазаров) се разсърди. Аз обаче предсказах, че идват слаби години.
- Загуби или спечели волейболът от това, че федерацията се отказа от чуждите треньори?
- Една уважаваща себе си нация не трябва да търси чужди треньори. Ако има двама-трима кадърни българи, е по-добре да се инвестира в тях, да ходят на семинари, да се обучават, да развият своя потенциал. Аз не съм привърженик на чужденците. Все едно Бразилия да вземе треньор чужденец. Никога няма да стане. Или пък Сърбия. Те нали бяха взели Камило Плачи и го изгониха. Ами ще го изгонят, нормално.
- Има ли достатъчно грамотни треньори в България?
- Мисля, че има поне 4-5 човека, няма да споменавам имена, за да не се обиди някой, че е пропуснат.
- А вие чувствате ли се обиден, че през 2008 г. ви смениха след петото място на олимпийските игри в Пекин, а сега има търпимост към слабите резултати?
- По мое време и по времето на Силвано Пранди националният отбор допускаше 2-3 загуби годишно. Сега е тотално различно, няма място за сравнение. Но в този случай треньорът не е виновен. Виновен е този, който го е назначил и който го държи. Човек не може да надскочи собствените си възможности. Когато нещата не се получават, според мен вината е повече във федерацията, отколкото на самия треньор. Той не се е избрал сам.
- Залите вече не се пълнят, когато играе националният отбор. Как ще се върнат хората?
- Единствено победите могат да ги върнат.
- Треньорът на женския национален отбор Иван Сеферинов призова за революция във волейбола. Откъде трябва да се започне?
- Не знам Джиго каква революция ще прави, но със сигурност трябва да се започне от школите.
- Вашата визия за изхода от кризата?
- Трябва много работа, въпреки че трудно ще стигнем до резултатите, които имахме.
- Ако ви предложат сега да поемете националния тим, ще приемете ли?
- От 2010 година аз не съм се качвал на самолет. Нямам никакви мераци и амбиции да водя националния отбор. Преди време Владо Николов се опита да ме успокоява в медиите, че Пламен щял да остане треньор. Ама да остава колкото си иска. Аз си имам проекти. Искам да развия едни талантливи деца и се надявам след пет години от тези 10-12 деца поне 2-3 да са в националния отбор.
