Ботев Пд изживява един от най-трудните сезони в историята си. Въпреки колебанията в момента пловдивчани са сред хитовете и се засилиха сериозно, а човекът, виновен за успехите, е един - Николай Киров. Треньорът пое тима с 4 точки и само за няколко седмици "жълто-черните" вече имат 14 т. и са в подножието на върха. Известен в Пловдив като Белия, той е считан за един от талантливите в професията. 41-годишният треньор даде интервю за вестник "7 дни спорт".
- Г-н Киров, как изправихте Ботев на крака за толкова кратко време?
- Не мисля, че сме направили нещо впечатляващо. Просто донесох малко по-голямо спокойствие в отбора. От там дойдоха и по-добрите резултати, момчетата се борят на терена.
- Само на спокойствието ли отдавате победите?
- Променихме донякъде и тактическата схема в последните двубои. Това също се отразява. За футболистите е важно да провеждат подготовката си на спокойствие.
- Предстои битка с Берое. Може ли да се каже, че сте фаворит?
- Не обичам да коментирам противниците. Гледам видеозаписи на техния отбор, за да ги разучим, така че имам някаква представа от играта им. Най-важното е да подготвим футболистите за това, което ги очаква. Ако успеят да изпълнят тактическите си задачи, ще можем да се преборим за точки от мача.
- Стенио е наказан, а Бризола -контузен. Как ще се справите с късата резервна скамейка?
- Надявам се да успеем да се предпазим от контузии и наказания, защото дълбочината на състава ни е малка. В момента доста наши играчи са преотстъпени в други клубове до зимата, а щеше да е хубаво да можем да ги използваме. Въпросните млади футболисти вече са сравнително подготвени, за да са в помощ на отбора. Ще можем да разчитаме на тях през пролетта. Сега в състава са няколко момчета, които свикват с обстановката и правят преход от детско-юношеския футбол към мъжкия. Именно този преход е най-важният. Те обаче тренират с отбора само от 20 дни.
- Разкажете нещо за футболната си кариера.
- Когато бях дете, всички бяха запалени по футбола, така че логично и аз гонех топката. Направих първите си стъпки в школата на Марица, минах през всички възрастови групи, а за мъжкия отбор дебютирах на 16 години. Тогава треньор ми беше Иван Глухчев, а той много обичаше да дава шанс на младите.
- Защо избрахте да бъдете вратар?
- Харесвах този пост и винаги съм искал да бъда вратар. Първият ми треньор Огнян Атанасов винаги ми е казвал, че трябва да играя като халф. В интерес на истината имам един официален мач като полузащитник с екипа на Марица Пд. Случи се в двубой от турнира за Купата на България срещу Металург Перник, загубен с 1:3. Тогава разполагахме точно с 11 играчи и треньорът ни Петър Зехтински каза, че ще ме пусне като халф. Никой не разбра кой от двамата ни вратари излезе като полеви играч.
- Какво си спомняте от сезон 1996/1997, последния на Марица в "А" група?
- Това беше едно наистина много талантливо поколение. Голяма част от футболистите направиха сериозни футболни кариери, всички знаят какви играчи имахме тогава - Краси Чомаков, Сашо Александров-Кривия, Румен Христов, Асен Николов и т.н. По онова време школата на Марица беше истинска. люпилня за таланти.
- Какви са спомените ви като вратар на Ботев Пд?
- В състава ме привлече Петър Зехтински. Изкарах три сезона в отбора. През втората година от престоя ми тимът се намираше в първата половина на таблицата. След започването на третия сезон нещата за отбора тръгнаха в лоша посока. Върнах се в Марица, след което преминах в Добруджа.
- Защо решихте да прекратите рано-рано активната си състезателна кариера?
- На 27-годишна възраст прецених да окача бутонките на пирона. Предприех тази стъпка, защото реших да обърна внимание на образованието си. Дипломирах се като магистър по спортна педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски”. Изкарах и курсовете в треньорската школа.
- С какво се занимават вашите родители, те ли ви насочиха към спорта?
- Родът ми е такъв, че всички наблягат на образованието. Завършил съм „Счетоводство и контрол” по време на средното си образование, баща ми е счетоводител. Сигурно е по наследство, защото счетоводството ми се удаваше. Още след като завърших средното си образование, баща ми предложи да продължа да се развивам в тази област. Аз обаче бях категоричен, че ще продължа с футбола. Той не се противопостави.
- Какво ви подтикна да се захванете с треньорската професия?
- Толкова време се занимавах с футбол. Веднъж вече поех по този път, а и образованието ми е спортна педагогика. Затова реших да се хвърля в дебрите на треньорската професия. Започнах кариерата си още на 28-годишна възраст. С Марица Пд влязохме от "В: група в "Б", а оттам стигнахме и до бараж за "А" група.
- Случайност ли е, че сте треньор на отбори, които не разполагат със сериозни бюджети?
- Според мен това е по-добрият вариант за един треньор – първите ти години да преминат в по-спокойна обстановка, за да натрупаш опит. След няколко години стаж треньорът започва да усеща нещата. Треньорската професия не се изчерпва само с тренировъчния процес, а има и психология, за което се изисква време и опит.
- Лесно ли приехте да поемете Ботев Пд при създалата се ситуация в клуба?
- Веднага приех, без да мисля. Важно е кадрите на клуба да помогнат точно в тежкия момент и в трудната обстановка.
- Съвместяването с длъжността на директор на ДЮШ помага ли ви в настоящия момент?
- Най-малкото имах поглед върху състезателите, защото по цял ден съм на базата, а това помага за подхода. Непрекъснато следях по 4-5 тренировки на ден на различните гарнитури.
- Треньорът на волейболния Марица Пд Иван Петков ви е много близък приятел. Понякога давате ли си съвети един на друг?
- Не само сме добри приятели, но от лятото съм му кум. Случвало се е да си даваме съвети. Все пак и двата спорта са отборни и имат допирни точки. Преди ходех по-често на мачовете на отбора му. Сега обаче имам по-малко свободно време и ги посещавам по-рядко.
- Как се роди прякорът ви – Белия?
- Измисли го Атанас Узунов. Той беше треньор на вратарите в школата на Марица Пд. Той измисли прякора и на кума ми Александър Александров–Кривия. Узунов беше специалист в тази област. Той лепна прякорите на всички в школата на Марица.