Въпрос на история, традиции, ценности и нагласи е дали футболната култура, която проповядва Лудогорец, се харесва, на кого се харесва и как точно се възприема по веригата. На хората от Разград явно им допада посетените им мачове да минават тихо и кротко, други клубове пък искат да се вдига шум, да има викове и песни.
И в крайна сметка всеки, който искаше да отиде на мача Лудогорец -Арсенал, го направи. Независимо от конфузната ситуация, при която не беше позволено привърженици да сядат извън сектора за гости с шапки и шалове на Арсенал. Ще кажеш, че в Разград се заражда ултрас култура, сякаш някои хулигани от Лудогорие-то щяха да посегнат на поддръжници на гостуващия тим.
Обаче никой от Лудогорец не помисли за пристигащите от съседни държави фенове, те как точно трябваше да научат заповедта да си оставят шаловете и шапките в Букурещ, Белград, Солун... Тръгват да влизат на стадиона и им казват да събличат всичко червено по тях, защото Петричев така бил казал. Ами Шампионска лига е това, не е шега работа, границите са отворени и хората знаят правата си на потребители на продукта. Представяте ли си, идвате от Атина, за да викате за Арсенал, и на входа ви казват, че клубът домакин има изискване всеки зрител да е с перука. Или пък да каже стихотворение. Когато си] купил билет, ти не си длъжен след това да изпълняваш прищевки на| този или онзи, защото така бил преценил.
Два часа преди началото на мача около стадиона не мирише кой знае колко на футбол, шествието на феновете на Арсенал не бе кой знае колко внушително, а впоследствие проверките пред входовете не бяха кой знае колко стриктни. В крайна сметка всеки, който искаше да подкрепи англичаните, го направи с клубни атрибути по себе си и в крайна сметка червената част от стадиона почти се събра на едно място. На северната трибуна се обособи сектор "Бедни душици". Така Кирил Домусчиев нарече преди две години българските привърженици на Ливърпул, които смятаха да подкрепят английския тим на "Васил Левски" срещу Лудогорец и го направиха. И сега имаше привърженици на други български тимове, та даже и футболисти.
Феновете на Арсенал от всички краища на света присъстваха на може би най-тихия мач, откакто обикалят по стадионите. Група от Kyaла Лумпур се бяха сдобили с разполовени шалове за двубоя и се интересуваха защо в стадиона не се продава хот-дог, тъй като са чули за залитанията на феновете на съперника към продукта, наречен кренвирш.
Два пъти изригване при головете на Лудогорец, два пъти "Българи, юнаци" и още едно-две полускандирания за 90 минути, това е потискащо както за гостуващата публика, така и за футболистите. И накрая "искаме гол" от 200 човека в сектор В и отговор "ето ви гол" от Г след попадението на Месут Йозил във вратата на Лудогорец.
Мачове като този са идеална възможност за онези привърженици на Арсенал да гледат мач на живо на този тим където и да било. В Лондон това е почти невъзможно поради липсата на свободни билети, а навън възможността е още по-ограничена, особено в Англия, където away публиката на Арсенал се свежда до 3-4 хиляди на различните стадиони. Туристите от Азия нямат проблем да платят транспортни разходи и 200-300 паунда за билет. А в Европа единственият шанс е като този в София, и то срещу тим от друг град, какъвто е Лудогорец. В Румъния; така беше с Оцелул в Букурещ. И то на цена на билет от 25 паунда.
Като стана въпрос за тихата обстановка, е редно да споменем и за абсурдното озвучаване на стадион "Васил Левски". Отбелязвали сме го и друг път, но въпреки тишината от сектор Г трудно можеше да чуеш каква информация излиза от тонколоните.
Мачовете на Лудогорец в София са от Тихата Шампионска лига. Въпросното "Българи, юнаци" не е съвсем уместно, имайки предвид, че във вторник вечерта от 12 взели участие в мача футболисти, родени в България бяха само двама. Е, за тези българи ли викаха "юнаци". Ами "бразилци, юнаци", а "румънци, юнаци"? Сега ще кажете, че и в Арсенал няма англичани, и в Интер няма италианци, но чули ли сте на клубни мачове да се пее националният химн или да се скандира "англичани, герои"? И да се говори за национална кауза.
Почти през цялото време тишината валеше в прозореца, както пее Росица Кирилова. Публиката на Арсенал също бе част от потискащата на моменти обстановка. В 20-ата минута ръкопляскаха по случай 20 години Венгер в Арсенал, а в същата 120-а минута артилеристите вкараха първия си гол. После пак тишина и така до третото попадение, когато сектор "Бедни душици" се развълнува и изригна типично по британски. Червената част от стадиона се забавляваше повече след края на мача. В 30-те минути, при които гостуващата публика по правило трябва да остане на трибуните, привържениците на Арсенал като че ли изведнъж събраха сили, които явно бяха изхабени преди това на сборния пункт пред "Александър Невски" и на шествието към стадиона. Обособи се групичка от лондонски фенове, които си запяха като едно време. Това бяха типичните away-съпортъри, такива, които вече по финансови и други причини не посещават "Емирейтс", където също не е шумно, както трябва да бъде на Острова.
И сега чакаме кампанията за финала на финалите с Базел. Този път няма да има забрани и ограничения, билети ще има и по 20 лева, защото стадионът трябва да е врящ котел. Е, да е врящ, колко да е врящ.
Желю Станков, "Тема спорт"
