Оценките и мненията, които даваме за националния отбор, не винаги трябва да са през призмата на резултатите. В конкретния случай с Петър Хубчев и мача с Беларус обаче си мисля, че най-важното, от което трябва да изхождаме, е именно резултатът. А щом той е добър, значи и оценката трябва да бъде положителна. Особено в моменти като този, в който хората гледат с недоверие към всичко, което става в националния отбор и към всеки селекционер.
Преди този мач, главният въпрос беше „да бъдеш или да не бъдеш". Сега, след като победихме, запазихме шансове дори за класиране. Да, може да ви звучи пресилено, но защо да не се надяваме? Ако играем със същото желание, както с Беларус, можем да компенсираме слабостите. Сигурно сега доста хора ще кажат, че нямаме място на световното, но и други отбори нямаха място в последните години, но се класираха.
И в другите групи като ги гледам със сигурност ще има такива, които ще отидат в Русия без да го заслужават много. Да, групата ни е тежка; но сме длъжни да се борим. Само ще ви припомня, че в квалификациите за световното през 1994-а Франция трябваше да вземе една точка от последните си две домакинства срещу Израел и България, но загубиха и двата мача. Така че шансове има. Хубчев много добре си нареди защитата срещу Беларус и като изключим няколко пропуквания, се справи добре. Нямаше как да преборим мощни в единоборствата хора, като беларусите. Те са сериозен отбор, който ще обърка доста сметки в групата.
Хубчев попадна в необрано лозе. Мисля, че той е подходящият човек за националния отбор. Особено с оглед на стила, който играем и изпълнителите, които имаме. Трябва да свикваме, че такъв футбол и такива изпълнители, които имахме по време на големия отбор между 1993-а и 1998-а, няма да виждаме скоро.
Що се отнася до това, че Ивелин Попов ме е настигнал по голове в националния отбор, от вас го научавам. Настигнал ме е и ще ме изпревари, защото мисля, че ще играе още доста време, но за мен това не е мерило. Сега всичко се комерсиализира, играят се много повече мачове. Има чувството, че ние едно време играехме два пъти в годината. Повече ме радва това, че преди години прецених, че от Ивелин ще стане играч и познах. Но място за сравнения няма.
Андрей Желязков за вестник "Меридиан мач"