Легендата Магдалена Малеева даде специално интервю за сайта на Българската федерация по тенис. В края на октомври тя изнесе лекция на треньорската конференция на Тенис Европа, домакин на която бе Кралската белгийска тенис федерация в Антверпен (Белгия). Наскоро Малеева, стигала до номер 4 в света във впечатляващата си състезателна кариера, посети първия модул от треньорския курс - Level 2 на ITF, който се провежда на Националния тенис център и изнесе презентация специално за участниците в обучението.
- Г-жо Малеева, бяхте единствената жена, която участва в треньорската конференция на Тенис Европа в Белгия. Това е по-скоро привилегия или задължение?
- Беше привилегия. Много ми беше приятно, че ме поканиха. Друг път не съм ходила на такива конференции. Не съм гледала на тениса от треньорската гледна точка. За мен беше интересно и приятно.
- Кое е най-важното при преминаването на успешните юноши към професионалния тенис?
- Може би най-важното е да имат много добър екип от хора, които да следят тяхното развитие и да им дават правилните насоки. Трябва да има добър тенис треньор, ОФП треньор, добър психолог, добро семейство. Всички тези неща трябва да работят заедно, за да се получат нещата.
- Вие лично научихте ли нещо от тази конференция?
- Да, много неща. Едно от интересните неща бе точно това, че за да успее едно дете да стане добър състезател, е важно да бъде емоционално и психически подготвено за всяко следващо ниво, което го очаква. Също така физически и тактически. Това го казаха специалисти, които работят в тази сфера и разбират от тези неща. Доказано е, че за да се справи детето и да стане по-добър състезател, трябва да бъде емоционално и психологически подкрепяно. Може би звучи логично, но е нещо, което понякога пренебрегваме и не правим достатъчно като треньори.
- Какъв съвет бихте дали на треньорите, които са решили да подобрят квалификацията си на курса Level 2 на ITF?
- Бих ги посъветвала да изкарват тези курсове, да четат и да се интересуват, да не ги е страх да питат или че не знаят нещо, да търсят отговори и решения от различни специалисти.
- Не за първи път отделихте от времето си, за да посетите треньорските курсове. Какво ви кара да го правите?
- Мисля, че имам какво да разкажа и да дам. Приятно ми е да го правя. Ако мога да подкрепя някого в това да бъде по-добър тенис треньор, бих го правила. За мен е важно качеството на треньорите в България да се повишава. Именно затова го правя. Мисля, че всичко ще бъде по-добре, ако имаме по-квалифицирани треньори във всички клубове.
- С какво се отличава добрият треньор?
- Смятам, че той трябва да е житейски зрял човек, да извършва тази дейност, защото обича да го прави и може да даде нещо, а не защото търси слава за себе си. Мисля, че добрият треньор трябва да е на заден план и неговата цел е да направи състезателят самостоятелен човек, да не е зависим от него. Добрият треньор е чудесен учител, който ти помага да се справяш с живота. Естествено трябва да разбира и от тенис, но това се подразбира. Според мен е добре и да е имал опит като състезател - да се е провалял, да е имал трудности. Това ще му помага да вижда какво преживява детето.
- Тенисът непрекъснато се развива и в тази връзка как треньорите могат да се справят с това предизвикателство?
- Трябва постоянно да се учат, да се интересуват и да следят това, което се случва. Да четат и да питат, и да търсят курсове.
Кои аспекти в израстването на тенисистите са по-лесни и кои по-трудни в сравнение с времето, когато вие сте минавали по този път?
Сигурно има разлика, защото светът се е променил. Може би днешните деца имат много повече други неща, които могат да правят. Вероятно преди е било по-лесно да накараш на сила някой да направи нещо. А сега, ако на някое дете не му се играе, трябва да се търсят начини да се мотивира и да заобича играта.
- Много специалисти казват, че вече не е достатъчно детето да разполага само с качества и талант, да има добър треньор и малко късмет, за да направи пробива, но трябва да работи също с психилог и диетолог. Какво е вашето мнение?
- За психолог съм сигурна, че е важно. От една страна този човек може да те научи в ситуации, в които се затрудняваш, да имаш стратегия как да се справяш. Това са ментални, психически упражнения, които можеш да правиш, както ходиш на фитнес. Това със сигурност е неизбежна част от професионалното развитие на едно дете. Мисля, че за храненето не трябва да има някакво вманиачаване. Може би в по-късен етап трябва да се внимава малко повече. Но е хубаво децата да се хранят правилно - да знаят какво да ядат преди и след мач, какво трябва да се приема след труден мач, да пият течности. Всички тези неща ги възприемам като даденост. Не мога да приема, че някой няма да ги прави и затова като казвам, че храненето не е толкова важно, приемам, че някои много основни неща се спазват. Но доколкото разбирам много деца наистина злоупотребяват - ядат прекалено много чипс, пица и после отиват на мач. От тази гледна точка - да, има нужда от диетолог, който да подскаже горе-долу кои са правилните неща.
- Често участвате на турнира на легендите на "Уимбълдън". Каква е емоцията в тази надпревара?
- Всеки път ми е много приятно, защото съм на "Уимбълдън", виждам колегите и колежките. Понякога като излезеш за мач пак има напрежение и страх. Малко е смешно да ги изпитваш на тези години и когато вече не играеш професионално. Тази емоция е много интересна и ми помага в работата да си припомням какво е да играеш мач. Надявам се пак да ме поканят.
- Има ли приятелство в женския тенис?
- Имам няколко добри приятелки, които са ми останали от тениса. Причината сега да не сме толкова близки е, че не се виждаме. Много е трудно, докато игреш да си приятел с конкурентите ти. Не вярвам, че това е възможно и при мъжете, и при жените. Но все пак това са хора, с които си прекарал повече време, отколкото със семейството си. Имам доста приятелства от тениса, но ни беше по-лесно да сме приятелки, когато се отказвахме от спорта.
- Коя е най-специалната титла в кариерата ви и защо?
- Тази от Москва през 2004 г., когато победих три състезателки от топ 10 и две от топ 20. Просто в целия турнир играх така, както исках, превъзмогнах много страхове и затруднения. Беше най-голямата битка със себе си, която съм печелила.
- Този сезон доминантите в световния тенис Серина Уилямс и Новак Джокович загубиха лидерските си позиции. Според вас временно ли е това отстъпление или вече дойде времето на новите шампиони?
- Мисля, че е временно отстъпление. Това, което те постигаха за толкова дълго време е абсолютно невероятно. Мисля, че е нечовешко това, което издържат и правят. Нормано е да има някакъв спад, но ми се струва, че пак ще се върнат на върха.
- Следите ли представянето на българските състезателки?
- Следя го горе-долу. Даже понякога играя с някои от тях. Много се радвам, че има няколко момичета в първите 200. Поздравявам ги за тези постижения.
- Тази година участвахте в държавното отборно първенство за жени и не загубихте нито един мач на сингъл. Да очакваме ли през 2017 г. отново да се впуснете в това състезание?
- Може, да. Ако имам време малко да потренирам, бих играла. Но винаги го решавам в последния момент.
- Наскоро казахте, че вече по-активно ще се занимавате с вашата тенис академия. Имайки предвид, че сте майка на три деца и развивате редица социални проекти, как ще успявате да съчетавате всички тези дейности?
- Сега успявам малко повече да ги съчетавам, защото децата станаха малко по-големи и ми остава време. Докато бяха малки, ми беше много трудно и нямах желание да правя други неща, защото всичко много ми натежаваше. Сега имам нужда като жена и като човек да се занимавам и с друго. Всички проекти са ми много приятни и е въпрос на логистика да намеря време за всичко. Много ми е приятно в тенис школата и наистина виждам, че има огромен смисъл да запалваш децата да спортуват.
- А вашите деца играят ли тенис?
- Играят, но малко. Нямат много желание.
- Нямат амбицията да ви наследят?
- Не, нямат такава амбиция. Аз все пак ще се радвам, ако идват да тренират и се научат да играят. Най-мъничката Нина играе малко повече от другите. Може би тя ще се опита, но е твърде рано да се каже, защото е само на четири години.
- С какво тенисът е по-специален от останалите спортове?
- Тенисът е супер игра, защото учи да взимаш решения, да се справяш с предизвикателства. По-трудното е, че няма много отборен дух. По-приятно ще ти бъде да отидеш на баскетбол или футбол, където си с приятелите си заедно в отбор. Тенисът понякога е малко самотен и това е предизвикателството за треньорите, тъй като за децата е ужасно важно да имат среда и приятели. Това е основна мотивация да искат нещо да спортуват. Въпреки че тенисът е индивидуаклен спорт, треньорите трябва да се опитват да вкарат този отборен дух в групите си. Особено харесвам спортовете с топка. Например моите деца ги стимулирам да се запишат на каквото и да е. Голямото ми дете Юлия ходи на футбол и на тенис. Вярвам, че децата в ранна възраст, за да станат добри тенисисти, трябва да спортуват максимално много други неща. Отричам ранната специализация, при която на пет записваш детето на тенис и то играе само тенис. Това води до повече контузии и насищане от играта.
- Предстоят най-светлите празници, какво пожелание ще отправите към българите?
- На българите пожелавам да бъдат промяната, която искат да видят.
