Краят на декември е време за равносметки, анализи, но и за поглед напред, новогодишни желания и заричания. 2016 г. е на прага да си тръгне – каква беше за баскетбола ни тя? 2017 г. е на прага да влезе – какво да очакваме от нея?
Над тези въпроси разсъждава и президентът на БФБаскетбол Георги Глушков, който в началото на септември бе преизбран за нов петгодишен мандат начело на централата. Ето какво каза бившият национал и единствен българин, играл в НБА.
Изпращаме 2016-а година - добра или лоша беше тя за баскетбола?
Изпращаме една година, която не мога да определя колко успешна и колко неуспешна е била. В спортно-технически план като представяне на националните отбори имаме много резерви. Положителното, това което искаме да видим, е че мъжкият национален отбор показа желание, организация. Това е нещо, което сме искали предните години да се случи. Видяхме, че имат много голямо желание, играха със силни отбори, играха равностойно, имаха възможност и за победи. Така или иначе още сме в период, в който трябва да се доказваме доста сериозно и не е нужна само една седмица през лятото, за да го правим. Трябва да го правим непрекъснато. Това в по-голяма сила важи за по-младите, които трябва да вземат пример от мъжкия национален отбор и да се борят по същия начин.
В аспекта за масовостта на баскетбола можем да отбележим нарастване на нашата база. През последните години се движехме с около 5500 картотекирани от всичките ни клубове. В момента имаме над 100 клуба и около 6300-6500 картотекирани, над 7300 души, свързани с баскетбола. Най-голямо е увеличението при 8- и 10-годишните, където отборите се увеличиха драстично, въпреки че няма първенство за 10-годишни. Аматьорският баскетбол също се движи с темпове, които ни дават възможност да вярваме, че има интерес към баскетбола. Защото имаме 70-80 отбора в аматьорските лиги. Почти във всички региони от България имаме отбори от аматьорските лиги, които също създават популярност, защото това са хора, които много обичат баскетбола и от сърце се занимават.
Тази година имахме доста международни проекти. Подписахме договор със Столична община за работа с 10 училища във възраст до 10 години. Това е пилотен проект, който се надяваме да продължим и през следващата година с други големи градове. Което е пък доказателство, че местните власти обръщат внимание на ученическия спорт, на мини баскетбола. Това е важно за нас.
За първи път проведохме първенство за състезатели на колички. Проектът беше доста голям, включиха се 3 отбора от София, Варна и Бургас. Имаме вече 4 отбора, които се готвят за първенство през следващата година. В София има два отбора, което е наистина важно. Всички големи баскетболни държави имат такива първенства, някои имат и две дивизии. Ние сме още на първа фаза и сме щастливи, че имаме такова първенство.
Приключихме проекта за работа с феновете - международен проект, с участието на 5 държави. Имахме срещи в България с фенове от всичките държави, наши фенове ходиха. Работата с феновете е също важна част, защото ние в това доста страдаме. Трябва да се работи на клубно ниво с феновете, за да увеличим техния брой. Там наистина трябва много работа. Затова сме щастливи, че успяхме да бъдем част от този проект, който наистина е интересен, важен. Без феновете не може. Те разбраха нашата гледна точка, казаха тяхната. Имаше дискусии, участваха много. Направихме една много приятна среща в София. Феновете искаха да разберат гледната точка на известни състезатели за минало, за настояще, така че се получиха добри неща.
В същото време бяхме домакини на европейско първенство за 16-годишни с 24 отбора - трудна организация, но се справихме. В това сме вече с много сериозен опит и затова и догодина ще бъдем домакини в същата възраст в София.
Като признание на ФИБА за нашата федерация бяхме домакини на годишната международна среща на младежката комисия на ФИБА, която проведе заседанието си тук със семинари на английски и на български. Успяхме да видим, че имаме около 20-25 треньора, които много свободно говорят английски език, взимат участие, имат идеи. Включиха се изненадващо приятно - не само за мен, но и за хората от ФИБА в това събитие. Което пък ни дава възможност да мислим, че за в бъдеще имаме млади треньори, които имат желание и могат да се развиват.
Фокусът ни върху подрастващите получи израз в месечното списание „За баскетбол“. С него се опитваме да покажем надлежно добрите практики, както у нас, защото има много хубави неща у нас, така и в чужбина, да дадем израз на добрия пример в българския баскетбол, да насочим треньори и млади баскетболисти към тактики, стратегии, модели на поведение и спортна етика, които водят към успеха.
Финансирането в България е един проблем, който няма решение в краткосрочен план. Но ние успяваме да използваме всички ресурси разумно, като последните години нямаме фалирали отбори, по време на първенството не са се отказвали отбори. Ние искаме да подкрепяме отборите, да им създадем условия да могат да започнат и да завършат първенствата, да работят в една приятна обстановка. Да се надяваме, че обстановката в България ще бъде такава. Ние искаме да има повече фенове в залата. Като дойдат повече фенове в залата, ще има повече възможности за реклама и хората ще оценят нашата работа. Но за това е нужно тези, които са на игрището и играят, да покажат такова сърце и такова желание, че хората да искат да отидат в залата заради тях.
През 2016 г. получихте нов мандат като президент - какви са приоритетите ви?
Излязохме от един тежък мандат, който започна с голям минус, но успяхме да го възстановим. Възстановихме и доверието сред тези доставчици, с които сме работили. Доказахме, че сме сериозна федерация и можем да поемем всички наши задължения. Това е важно за имиджа на федерацията. В същото време положихме усилия за националните отбори, като смятахме, че са важни условията, в които работят. Но се оказа, че това не е достатъчно, за да постигнем успех на европейските форуми. Затова сега приоритетите са малко по-различни през този мандат и смятам, че работата в клубовете през годината е по-важна от работата по време на летните лагери на националните отбори и подготовката им за европейски първенства. Защото там, в отборите по места, се формират състезателите, техните виждания, техните очаквания, техните възможности.
Тази година започнахме да подпомагаме клубовете и за някои от основните им разходи – за път при подрастващите, за съдийски такси в А-група, жени.
Имаме нова треньорска и съдийска комисии, които са независими и които вече направиха план за подобряване на работата на треньорите в клубовете, което също трябва да даде резултати. Аз не вярвам, че за един месец това ще стане. Ще ни е нужен по-дълъг период от време, но това са ни приоритетите.
Създаваме условия за подобряване работата на клубовете в частта подрастващи, което е много важно. 13, 14, 15, 16 години са фундаментални, а ние сме с две спирачки - крачна и ръчна - и другите ни задминават. Защото до 12-години, като гледам международните турнири, всяка година БУБА провежда един международен турнир, където идват сръбски, македонски, румънски отбори - виждаме, че сме като тях. След това изоставаме много сериозно. Затова работата с 13, 14, 15, 16-годишните е фундаментална. Същото е и за треньорите. Треньорската работа в тази възраст е от изключително важно значение. Ние имаме идея и план за работа с 14-годишните. Мислим с подкрепата на сериозни спонсори да направим нещо за 13-годишните. В момента прецизираме един проект, който е свързан с 13-годишните и с лятна лига за тях. Това е регионална лятна лига за 13-годишни момчета и момичета. Краси Банова (член на УС) има много добри идеи за това и смятам, че ние ще ги разработим. Това са ни приоритетите.
За НБЛ няма да говоря, защото те имат спонсори, първенството им е интересно.
Кои са най-големите успехи за българския баскетбол през 2016 г.?
На 20-ти декември имаше награждаване на 10-те най-добри спортисти на България за 2016 г. За първи път от поне 10 години, ако не и повече, имаме баскетболист в тази десетка и това е Александър Везенков. Това е една оценка за спорта ни, както и за неговата кариера досега. А той е още в началото, така че се надяваме да има още по-сериозни успехи, защото е сериозно момче. Той е пример за младите, които, ако искат да бъдат като него, трябва да правят като него. С неговите критерии и разбирания се стига много далече. Те трябва да го възприемат като пример, не като изключение. Защото той не е изключение, вече имаме втори състезател, който играе в отбор от Евролига - Йордан Минчев, който е по-млад от него. Така че не е изключение, а един пример, който те трябва да следват и е задължителен, ако искат да постигнат резултати. Това е успех за българския баскетбол.
Ние доста говорим за съдиите, повечето пъти в негативен план. Но смятам, че имаме светъл лъч, защото имаме млади международни съдии, които се представят на изключително добро ниво. Имаме и жена съдийка, която също се представя на много добро ниво. Един от международните съдии, Мартин Хорозов, също вече е на такова ниво, че свири Файнъл Фор на европейски купи. Така че аз смятам, че той е също пример за подражание, за професионалност. Защото и в съдийската част трябва да подобряваме нещата. Имахме представител на Олимпиадата - Елеонора Рангелова беше комисар на финалите на Олимпиадата, на финал при жените и на четвъртфинали при мъжете.
През следващата година също ще бъдем домакини на европейско първенство. Пак ще се състезаваме с другите, пак ще имаме възможност да покажем ние кои сме, те кои са. Нека да се подходи с професионално любопитство от треньорите и от състезателите - да видят другите кои са, да видим добрите неща. Имаме капацитета да си мислим, че сме великани в баскетбола, обаче класирането плаче. С това наше мислене трябва да приключим.
Да се надяваме, че следващата година ще бъде по-успешна от тази. Това, върху което искаме да фокусираме вниманието си, са подрастващите, манталитета, с който играят, начинът, по който тренират, усещането им за света, за баскетбола, те кои са. Да гледат Везенков и Минчев и да вървят с тях като усещане. Аз смятам, че ако вземем тези позитивни примери, бихме могли да направим стъпка в добра посока.
За мъжкия отбор смятам, че на световните квалификации може да покаже същия характер и по-добра игра, за да можем да направим положителен резултат, който ще се отрази положително на българския баскетбол.
Финансово успяваме да поддържаме баланс. Ясно е, че в България за никого парите не са достатъчни, трябват повече. Ще се опитаме да направим най-доброто, но в същото време да похарчим парите по най-разумен начин, от който после да имаме сериозни дивиденти, особено при подрастващите, защото акцентът са те. Говорим за тях, мислим за тях, ще ги следим отблизо и ако се налага, ще правим всякакви корекции - дисциплинарни, педагогически, финансови.
Накрая - едно пожелание към всички хора, които обичат баскетбола?
През следващата година нека да сме здрави и да сме късметлии. Баскетболната игра се нуждае от треньори, състезатели и от малко късмет. Националните ни отбори имат нужда от успехи и нека имат повече късмет! Да сме здрави, а всичко останало ще бъде плод на нашия труд и на нашето желание!