Египет 7 пъти е печелил титлата на Африка. Никой на Черния континент няма толкова, най-близо от преследвачите е Гана с 4 трофея. Но след като фараоните постигнаха историческия хеттрик (2006, 2008, 2010), тимът не успя да се класира за следващите 3 издания.
От март 2015-а начело на селекцията е Ектор Купер. 61-годишният аржентинец, в чиято треньорска визитка личат клубове като Уракан, Ланус, Майорка, Валенсия, Интер, Бетис, Парма, Расинг и Арис, се е заел със задачата да върне славата на Египет.
"Срещнахме се в точното време. Малко наранени и депресирани, но горди и с желание да се върнем на пътя на успехите. Миналото ни бе по-бляскаво от настоящето и сега горим от желание да си върнем радостта от футбола. Първите стъпки бяха положителни и сме нетърпеливи да разберем какво ни е отредила съдбата на предстоящия турнир", споделя селекционерът на фараоните.
Купер, требълът бе фантастичен, но последва срив?
- Така е и сега се върнахме в обичайната си среда. След като Египет е рекордьор по трофеи, участието на турнира е най-малкото, което можем да направим. Голямата ни цел е да се класираме за Монди- ал 2018. Египет за последно игра на световно през 1990 г., а това е твърде дълъг период за влюбена във футбола нация.
Да се върнем към началото ви през 2015-а.
- Дойдох тук след поредица от разочарования, каквито бяха последните ми престои в Испания, Турция и ОАЕ. Нуждаех се от предизвикателство, за да не се превърнат неуспехите в комплекс. Египет бе в подобна ситуация - тимът не се бе класирал нито за Купата на Африка, нито за Мондиал 2014. В крайна сметка се получи брак по взаимен интерес.
А след 2 г. се появи и любовта...
- И още как! Когато пристигнете на нов континент, интеграцията на и извън терена не е лесна. Но сега се чувствам много добре. Реално нямах представа за египетския футбол. Открих огромна страст, таланти и първенство на добро ниво.
Политическата обстановка не пречи ли?
- От човек, който само е чувал, станах пряк участник. Живея в град 6 октомври, който е на 30-ина км от Кайро. Реших да се потопя в реалността на тази велика нация, изправена пред сериозни социални и политически проблеми. А те пряко засягат и футбола. Защото този спорт е неизменна част от живота на местните хора, а стадионите станаха символи на протеста и дори бойно поле. Всъщност от 4 г. мачовете са без публика. Въпреки това открих страст към играта, която не отстъпва на тази в родината ми. А съперничеството между Ал Ахли и Замалек мога да го сравня с това между Ривър Плейт и Бока Хуниорс.
Имахте ли лични притеснения и практически трудности?
- Не. Пристигнах след най-сериозните инциденти, свързани с футбола, и работя без проблеми. Относителното спокойствие помогна за възхода на националния отбор, който се класира за Купата на Африка и спечели първите 2 мача по пътя за Мондиал 2018. Бавно нещата се нормализират.
Какво представлява тимът на Египет?
- Един добър отбор. Имаме добра база от силни местни играчи, благодарение на конкуренцията в първенството, а класата придават играещите в английската Висша лига Ел Мохамади, Рамадан Собхи и Елнени. А също и Салах.
Прогнозата ви за турнира?
- В Кайро очакванията са големи. Целта ни е Русия 2018, но трябва да отчетем 2 неща. Първото е, че ако нещо се обърка в Габон, то може да подкопае всичко добро, свършено досега. Във футбола са важни настоящето и резултатите. Програмирането е хубаво, но в даден момент актуалността може да го преобърне ужасяващо. Второто е, че разполагаме с всичко необходимо, за да спечелим. Не отстъпваме на никой тим! Ще се радвам на финал, за да продължа личната си традиция (б.р. - с Майорка спори за КНК (1999), а с Валенсия за ШЛ (2000, 2001). Мисля, че В Египет ще са доволни, ако стигнем до последния мач в Габон.
Филипо Mария Ричи, Extra Time