На свое заседание на 23 януари Управителният съвет на БФБаскетбол утвърди Десиеслава Ангелова за селекционер на националния отбор за кадетки до 16-годишна възраст. Бившата националка, която от години работи във Франция, ще води тима до края на официалния ФИБА календар на отбора за 2018 г. Неин помощник ще бъде селекционерът на националките до 14-годишна възраст Стефка Славова.
От повече от десетилетие Десислава Ангелова живее и работи във Франция. В края на миналото лято бившата националка получи шанс да оглави школата за подрастващи към един от най-добрите отбори в женското първенство на Франция – Мондевил. Освен това през последните години тя бе сред организаторите на един от най-известните кампове във Франция - High Performance Camp. Ангелова е едно от големите имена на националния ни отбор от преди няколко години, а освен това е петкратна шампионка на България с екипа на Левски.
Ето какво каза новата селекционерка на 16-годишните национали за назначението си:
Как се стигна до предложението към Вас да поемете националния отбор за кадетки?
Обади ми се Георги Божков. Макар да съм от толкова години в чужбина, следя отблизо случващото се в българския баскетбол. Знаех, че има назначени треньори, но Божков ми се обади, обясни ми, че Бубето Мандур се е отказала и ме попита какво мисля по въпроса. Тази идея от няколко години се върти, но нямах възможност преди това. Професионалните ми ангажименти не го позволяваха. Сега от клуба ми разрешиха и разбрах, че ще мога да поема този ангажимент.
Знаете, че няма да е лесна задача?
Знам, че ще има много проблеми. Много хора ще се чудят как от Франция ще бъда треньор на национален отбор, че не познавам децата. Но проведох много дълги разговори с Мандур, тя ще ми предостави записи на тренировките, на мачове. Говорих повече от час и с треньорката на 14-годишните Стефка Славова, разчитам много на помощта й. Ще имам файлове за всички момичета с потенциал, видео-материали. Свързах се и с други свои приятели, които са в средите на баскетбола и те също ще ми помогнат.
В момента в България фокусът е именно върху най-малките, наборите 2002/2003. Как Ви пасва тази стратегия и до колко дългосрочността на ангажимента (до 2018 г.) Ви повлия при вземането на решение?
За мен е много важно, че се гледа в перспектива. Видимо е, че във федерацията е започнато да се работи по нов начин. Това е много хубаво. Важно е, че сега се търсят талантливи деца с потенциал. Не е толкова важно да се работи само с онези, които в момента са с най-добри показатели и резултати. Според мен трябва да намерим младите перли, тези, които искат наистина да се занимават с баскетбол, имат баскетболен потенциал. Важно е да са много мотивирани, за да се развият, да вървят нагоре до 18-19-годишна възраст. Целите са дългосрочни, без конкретни очаквания за резултати веднага.
Какви са целите, които Вие си поставяте?
Според мен тази година трябва да открием кои са тези деца с потенциал, да започнем да ги формираме. Плодовете на този труд може да дойде догодина, или след 2-3 години. Разбрах, че в момента с тази цел се провеждат регионални кампове. Това е много добра идея и практика. Трябва да се работи с широк спектър от деца. На тази възраст – 15-16 години, има деца, които са по-зрели, по-развити. Сега са най-добри, но баскетболът не им е цел и след някоя друга година спират. Надявам се да не прозвучи крайно, но нямаме нужда от такива деца. Трябват мотивирани и желаещи да се развиват в баскетбола в дългосрочен план момичета.
До колко опитът Ви във Франция ще е полезен? В момента френската школа доминира в европейския баскетбол на всички нива…
Нещата в България и Франция са несравними. Свалям шапка на българските треньори, които се занимават с подрастващи. Във Франция децата се селектират от 10-годишна възраст. На 18 вече е пределно ясно кой какво ще прави. Тук имат изключителна физика. Но и в организационно ниво са много добре поставени. Няма дете, което да остане незабелязано – от департамента, до национално ниво. Най-добрите след 16-годишна възраст ги събират в Париж в специална спортна академия за всички спортове.
Именно широката селекция от ранна възраст е цел у нас сега…
Да. В България едва сега започва да се работи в насока. Трябва всички да проумеят, че на 14 години е по-важно да научим децата да играят баскетбол, да го обичат, а не да стават шампиони. Треньорите у нас трябва да разберат, че няма значение, че си шампион на 14 години, ако играчите ти не могат да дриблират. Струва ли си да си шампион при това положение? Трябва наистина да се мисли дългосрочно.
В тази връзка, след като направите пълни файлове и изгледате записите от тренировки и мачове с децата, смятате ли да се обърнете към треньорите по клубовете с насоки и програми?
Идеята ми е да работя с всички треньори. Познавам много от тези, които се занимават с деца на тази възраст в България. Трябва да работим заедно. Отворена съм за съвети и подкрепа във всякаква форма. Разчитам много на това. Колкото повече хора са инвестирани в тази кауза, толкова по добре. Само това е начинът да върнем баскетбола ни там, където е бил.
