Марио Баслер е доказано бойна натура. Играч с неиезчерпаема енергия и убийствен майстор на свободния удар. Един истински дявол на терена, както го определяха някои медии. Малцина са футболистите, които никога не са пожелавали да играят в чужбина. Също така на много малко прякорът им е бил Супер. Баслер участва в един от най-драматичните финали в историята на Шампионската лига между „Байерн“ и „Манчестър Юнайтед“. Един от последните европейски шампиони на Германия, капитан на Германия на тазгодишния зимен мондиал в швейцарския курорт Ароза. Там Баслер даде интюрвю за вестник „Труд”.
– Хер Баслер, за втора поредна година ви виждаме на неофициалното световно първенство по футбол върху сняг в Ароза. Какво е удоволствието да играеш в планината?
– Огромно е и затова му се наслаждавам. И вие виждате каква прекрасна атмосфера има тук. Наистина студеничко е и ни щипе. Но се срещаме стари приятели, спомняме си истории от времената, когато бяхме на големия терен.
– Германия отново стана световен шампион. Този път върху сняг.
– Още преди турнира си казахме, че трябва да се представим по-добре от миналата година. И ето – победихме!
– Кои теми най-вече обсъждате вие футболните легенди, които се събирате в Ароза всяка година?
– Най-важното е, че няма забранени теми! Разбира се, най-често говорим за нещата, които са се случили в последните месеци. Вече не сме първа младост и здравето на семействата ни е една от най-честите теми. Като цяло времето никога не стига да си кажем всичко.
– Ние сме от България и затова ви питаме директно – какви са спомените ви от нашия футбол?
– Разбира се, че няма как да кажа, че са добри. На мондиала през 1994 г. ни отнехте световната титла. Няма да забравя как Йордан Лечков вкара за 2:1. Много неприятен момент за Германия. Иначе България винаги ми е била симпатична.
– Играхте ли една година по-късно в София?
– Не, в София не съм играл.
– Тогава България победи Германия с 3:2 в европейска квалификация.
– Да, но тогава аз не играх.
Тук сме длъжни да прекъснем интервюто и да направим забележка на хер Баслер. Защото очевидно не желаеше да говори за паметен двубой, в който започна като титуляр и чак в 80-ата минута бе сменен от Андреас Мьолер. Интервюто с Баслер е явно доказателство как германците не обичат да си спомнят загуби от по-малки нации. Така беше и с интервюто на Паул Брайтнер пред вестник „Труд“ преди четири години, когато легендата на „Байерн“ отказа да си спомни, че в полуфинал за КЕШ отборът му е губил от ЦСКА с 0:3 в първите 18 минути. Но… продължаваме напред.
– Какво означава за Германия да отпадне от световно срещу тим като България?
– По принцип няма значение от кого отпадаш. Винаги е неприятно и трудно за приемане. За Германия целта винаги е една – да бъде или световен, или европейски шампион. И когато трябва да преглътнем загуба, ни е прекалено горчиво.
– През 90-те години много българи играха в Бундеслигата. Кого най-много цените?
– България наистина имаше великолепни футболисти. Няма да забравя мачове на Йордан Лечков, възхищавал съм му се. Даже се учудвам къде отидоха силните ви играчи от последните години.
– Ние се гордеехме много и с Красимир Балъков, с Емил Костадинов, който ви беше съотборник в „Байерн“.
– Точно така. С Емил бяхме заедно в „Байерн“, а Балъков играеше в „Щутгарт“. И до днес се говори за магическия триъгълник между Бала, Фреди Бобич и Джоване Елбер. Балъков наистина беше футболист от световна величина.
– В „Кайзерслаутерн“ играхте с Мариян Христов. Какво мислите за него?
– Мариян не само беше отличен футболист, но и много добър човек. Не съм го чувал и виждал отдавна, но спомените ми са отлични.
– С изключение на „Херта“ и „Вердер“ винаги сте играли само в червено. Това ли е любимият ви цвят?
– Вярно е, че най-много съм играл в „Байерн“ и „Кайзерслаутерн“. И двата отбора са в червено. Не се бях замислял, но това е основният цвят в моята кариера.
– Сигурно хиляди пъти сте говорили за финала в Шампионската лига, когато вкарахте гол на „Манчестър Юнайтед“, но „Байерн“ загуби с 1:2 в Барселона. Какво се случи в този мач, в тези фатални последни минути?
– В този мач и във въпросната последна минута трябваше да водим с 3:0 и затова можем да се сърдим само на себе си. Във футбола при стандартни ситуации като корнерите всичко може да се случи. Така за по-малко от три минути загубихме финала и купата.
– Но как се случи? Как така за три минути получаваш два гола?
– Проблемът е, че не всички внимавахме. А тогава трябваше да сме възможно най-концентрирани. Всеки трябваше да си пази човека, но не стана. Как да го обясня? Просто стана и загубихме.
– Какво ви каза треньорът Отмар Хитцфелд след мача?
– Той беше също толкова разочарован, колкото ние – играчите. Целият свят видя, че „Байерн“ е много по-силен от „Манчестър Юнайтед“. Сами се победихме. Направихме тези грешки и останахме сами със себе си и разочарованието.
– Не завиждахте ли поне малко, когато „Байерн“ спечели Шампионската лига две години по-късно, но вие вече не бяхте в отбора?
– Не, много се радвах за „Байерн“.
– У дома ли гледахте финала с „Валенсия“?
– Да, вкъщи. По това време играех в „Кайзерслаутерн“ и наистина се зарадвах на титлата на „Байерн“.
– Как виждате шансовете на „Байерн“ през този сезон да спечели Шампионската лига? А също и на „Борусия“ (Дортмунд), който играе фантастично в турнира.
– „Байерн“ всяка година е един от фаворитите в Шампионската лига. Отборът притежава страхотни изпълнители. И би било страхотно за цяла Германия, ако „Байерн“ върне трофея в нашата държава. „Борусия“ също е много стабилен отбор. Ще видим.
– По-слаб ли е в момента „Байерн“ от „Реал“ и „Барселона“?
– Не бих казал така. „Байерн“ винаги е опасен, винаги има силен отбор и всяка година може да спечели всички титли.
– След требъла с Юп Хайнкес дойде Пеп Гуардиола. Но при него „Байерн“ три пъти отпадна срещу испански съперници на полуфинал. Какво сбърка Гуардиола?
– Не мога да давам оценки какво е сбъркал. Даже не съм убеден, че е направил грешки. Във финала винаги резултатът зависи от това дали имаш ден. И в трите случая „Байерн“ беше достатъчно силен тим, за да играе в двубоя за титлата.
– Как гледате на Карло Анчелоти на пейката на „Байерн“?
– Нека да изчакаме с оценките. Карло Анчелоти е голям треньор. Но е само от един полусезон в „Байерн“ и е рано да се казва генерално какво е направил. И на него е нужно време да се адаптира. Сигурен съм, че може да издигне „Байерн“ на по-високо ниво.
– Вие бяхте известен като един ювелирен майстор на прекия свободен удар. От кого се учихте?
– Само от самия мен.
– Наистина ли? На никого ли не подражавахте?
– Не.
– Сега Кристиано Роналдо и Лионел Меси също бият страхотни свободни удари. Кой е по-големият майстор?
– И двамата имат страхотни качества. Трудно ми е да кажа, че единият е по-добър от другия. Големи майстори са на прекия свободен удар.
– Инстинкт ли е нужен затова или трябва да го научиш?
– Не, не трябва да го учиш. Роден си с него. Раждаш се с чувството в крака. И Роналдо, и Меси го имат това.
– Кой гол най-много си обичате?
– Не знам. Толкова много съм вкарвал, че не мога да избера един само.
– Кой ви измисли прякора Супер Марио?
– Феновете. Те ме наричаха така.
– Кои точно фенове?
– Не знам, но и във „Вердер“, и в „Байерн“ привържениците ме наричаха така.
– След страхотното световно първенство и титлата в Бразилия през 2014 г., защо Германия не успя да спечели и Евро 2016? Провал ли е да загубиш на полуфинала?
– Според мен е първо голям успех да стигнеш до полуфинал на европейско първенство. Пак ще кажа, че в такъв голям мач трябва да имаш ден. На полуфинала срещу Франция на нас определено не ни вървеше.
– Вие сте един от последните европейски шампиони на Германия. Какво е чувството да спечелиш турнира точно на стадион „Уембли“?
– Когато печелиш титли, винаги е хубаво. Няма значение на кой стадион се случва. Надявам се, че през 2020 година Германия отново ще стане европейски шампион.
– Кой национален отбор е най-силен в момента?
– Германия.
– През цялата си кариера така и не играхте в чужбина. Никога ли не дойде оферта за вас?
– Не.
– Наистина ли?
– Не.
– Тогава не съжалявате ли за някоя отказана оферта?
– Не, защото аз исках да играя в Германия. Освен това не съм получил оферта от чужбина, която наистина да ме изкуши. Затова и играх само в Германия.
– Как виждате Бундеслигата в сравнение с Висшата лига и Примера дивисион?
– Мисля, че ние и англичаните сме най-добри в това отношение. Разбира се, не можем да пренебрегваме Испания. Франция също има силна лига. Но така или иначе сравненията ще бъдат винаги между Германия, Англия и Испания. В един момент един е по-силен, в друг момент – друг.
– Доминацията на „Байерн“ не се ли превръща в проблем за Бундеслигата?
– Въобще не.
– Като спортен директор работитхе в традиционния клуб „Локомотиве“ (Лайпциг). Какво мислите за новия модерен РБ „Лайпциг“?
– Развиват се фантастично. Играят много силен футбол през този сезон. Много е приятно да видиш как един новак може да се представя така успешно в Бундеслигата.
– В Германия няма нито арабски шейхове, нито руски олигарси. Проблем ли е РБ „Лайпциг“ за структурата на Бундеслигата и въобще за немския футбол?
– Не, не смятам. Този клуб има стабилно ръководство, развива се добре, направи точната селекция и се радва на отлични резултати на юношеските си отбори. Пак ще повторя – приятно да е гледаш такъв новак в Бундеслигата.
– Мислите ли, че лудите пари, които се дават в Англия, Испания, а вече и в Китай могат да се превърнат в проблем за футбола?
– Не могат да му повлияят. Те не играят. Големите спонсори дават пари, за да купуват качество. И така подкрепят клубовете.
– Казахте ни, че никога не сте искал да играете в чужбина. А ако някога китайски отбор ви бе предложил 100 милиона евро…
– Веднага отивах в Китай.
– Преди време излезе новина, че сте можел да започнете работа като треньор в българския „Локомотив“ (Пловдив). Вярно ли е?
– Това е история отпреди две или три години. Тогава не се получиха нещата.
– Накъде продължава пътя ви след световната титла на сняг в Ароза?
– Връщам се в Германия. Имам няколко ангажимента.
– Ще работите ли като треньор или предпочитате да сте спортен директор?
– Никой не знае. Затова спокойно трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи.