Сдружението Тръст "Синя България" зададе четири въпроса към собственика Спас Русев, който депозира акциите си в касата на клуба.
Феновете са категорични, че ако само един от отговорите на тези въпроси е положителен, то това прави Левски заложник на лошото му управление досега и бъдещето му няма да зависи от усилията на акционерите и ръководителите, а "от милостта на кредиторите".
Ето целия текст, публикуван в сайта на тръста:
Във връзка с направеното от г-н Спас Русев изявление чрез уебсайта, че смята да предостави на организации на привържениците мажоритарния пакет акции на ПФК Левски АД, Тръст „Синя България” в качеството си на миноритарен акционер иска да информира привържениците на клуба за начина и реда, по който би могъл да придобие мажоритарния пакет акции.
До този момент не сме получили официален документ от г-н Русев, в който изразява намерение да предостави акции на сдружението, което за нас ще бъде формален повод за започване на преговори.
Прехвърлянето на акции не означава възможност за управление на новия акционер, докато не бъде свикано ново общо събрание на клуба. Причината е, че сегашният мажоритарен акционер е назначил със своите гласове и подкрепата на част от акционерите (сред тях не е Тръст „Синя България”) Надзорен съвет, който на свой ред назначава Управителен съвет. Управителният съвет избира изпълнителни директори. При това положение дори и да предостави акциите си на сдружения на привържениците, г-н Спас Русев ще продължи да управлява чрез органите на управление акционерното дружество до провеждането на Общо събрание, като по този начин новият мажоритарен акционер няма да има никакво поле за действие.
Привържениците на Левски трябва да очакват след завършването на евентуалните преговори между г-н Русев и нов мажоритарен акционер, г-н Русев да свика Общо събрание, като определеният от закона срок е един месец след публикуването на поканата към акционерите. Ден преди Общото събрание новият мажоритарен акционер ще усвои пакета акции, след което трябва да се очаква да представи своя програма за управление и мерките, които ще предприеме. На Общото събрание ще бъдат избрани нов Надзорен съвет по предложение на мажоритарния акционер, а Надзорния съвет ще назначи нов управителен съвет и изпълнителни директори. Чак тогава новият мажоритарен акционер ще може да се разпорежда и да носи отговорност за делата на акционерното дружество.
Между стартирането на преговорите за прехвърляне на акции и общото събрание, новият мажоритарен акционер ще се запознае с финансовото състояние на дружеството и ще изнесе необходимата информация за него по собствена преценка.
В тази връзка сме силно загрижени от медийните изяви на г-н Русев и се надяваме, че той си дава сметка за щетите, които би могъл да причини на акционерното дружество с действията си и най-вече с твърденията, че то се намира в състояние на „практически фалит”. Подобна информация ние не сме получавали до момента в качеството си на миноритарен акционер нито от него, нито от органите на управление на дружеството, избрани с неговия глас. Надяваме се, че г-н Русев си дава сметка за щетите, които би могъл да причини на акционерното дружество и неговите акционери, вменявайки отговорност за действия, извън компетенцията на Общото събрание.
Не на последно място се надяваме, че г-н Русев е наясно, че ПФК Левски АД е акционерно дружество, чиято основна дейност е представянето на футболните отбори и най-вече първият тим и съответно той също би могъл да понесе щети от създаването на кризисна ситуация, които да се прехвърлят върху акционерното дружество и да имат сериозно отражение върху неговото бъдеще.
Надяваме се, че сегашните Надзорен и Управителен съвет, както и двамата изпълнителни директори също са наясно с щетите, които биха могли да донесат на дружеството с действията си.
Тръст „Синя България” иска да отправи публично няколко важни за бъдещето на Левски въпроси към г-н Русев, както и изпълнителните директори. Въпреки огромните си и многократни усилия, до този момент ние такъв отговор не сме получили.
1. Има ли изпълнителни дела или влезли в сила съдебни решения за събирането на търговски заеми от бивши собственици, свързани с тях фирми или прехвърлени от собственици и свързани с тях фирми към трети лица?
2. Има ли неподписани и недоговорени задължения с изпълнители или под изпълнители на строежа на сектор А на ст. „Георги Аспарухов”?
3. Има ли изпълнителни дела или влезли в сила съдебни решения за събирането на задължения от изпълнители или подизпълнители на строежа на сектор А на ст. „Георги Аспарухов”?
4. Има ли каквато и да е заплаха за лиценза на ПФК Левски АД за новия сезон?
Смятаме, че отговорът с „да”, на който и да е от тези 4 въпроса прави Левски заложник на лошото му управление досега и бъдещето му няма да зависи от усилията на акционерите и ръководителите, а от милостта на кредиторите. При това положение намираме изявлението на г-н Русев за опит за измъкване от отговорност и прикриване на вината и виновниците за потенциални сериозни щети на акционерно дружество и прехвърлянето им върху невинните, т.е. неговите привърженици. Въпреки това, дори и в подобна ситуация, ние няма да се откажем от преговори за придобиване на мажоритарния пакет акции и да изоставим Левски на произвола на съдбата.
Искрено се надяваме, че тези въпроси ще бъдат зададени от медиите между серията удобни при зачестилите напоследък медийни изяви на г-н Русев. Също така се надяваме тези въпроси да бъдат зададени и от привържениците на Левски на организираните от клуба събития, където ще се преследва разделение на феновете и настройването им срещу организации, които търсят истината и се борят срещу лошото управление на клуба. Липсата на внимание от страна на медиите или феновете към тези въпроси и неглижирането им би могло да бъде фатално за бъдещето на любимия отбор и да направи споменатите съучастници в тежката съдба на Левски.
Тръст „Синя България” винаги е бил отговорен към Левски и неговата близо 103-годишна история и традиции и смята, че привържениците са единственият гарант за неговото бъдеще. В тази връзка смятаме, че подкрепата към Левски на стадиона във всеки мач е единственият начин клубът да не бъде зависим от акционерите, техните настроения и емоции.
