Футболът е странна игра, в която, за да победиш, трябва да вложиш страст, а не само да спазваш някакви схеми. Това важи особено за дербитата. Левски спечели срещу ЦСКА, без да е по-добрият отбор на терена. Тимът имаше по-малко положения, но не падна духом и не спря да вярва, че обратът е възможен. Стори го благодарение на човека на пейката -Николай Митов. Треньорът бе назначен на поста в четвъртък, а два дни по-късно взе може би най-важния мач за сините през пролетта. Защото при нов провал публиката съвсем щеше да изгуби интерес. Защото в първите три кръга Левски се представи трагично - падна веднъж, едва стигна до две равенства, футболистите бяха потиснати, на терена редяха комични отигравания.
Трябваше някой да им върне емоцията. Това бе единственото нещо, което стори Митов преди двубоя с червените. И то бе достатъчно. За пореден път треньорът се прояви като отличен мотиватор - смъкна напрежението. Защото е от типа хора, които знаят какво да кажат на футболистите си, наясно е какво е необходимо, за да им се влезе под кожата. Прави го с прости и разбираеми думи. По време на първия си престой Митов заяви, че напрежението не е в съблекалнята, а в електрическата мрежа и посочи контакт. На първата си тренировка в четвъртък е за явил, че му трябват мъжкари. И който го е страх от мача с ЦСКА, може да каже и да се появи чак на заниманието след срещата. На терена си пролича, че това е свършило работа. Левски може да не игра кой знае какъв футбол, но не се и уплаши, въпреки че в един момент нещата не изглеждаха никак добре. След края на срещата пък треньорът посрещна играчите си на входа на съблекалнята и ги целуна един по един. Жест, който е доста по-силен от едно благодаря и потупване по рамото.
Странно или не, методиката на Митов върши работа. Не е случайно, че Левски не е загубил мач под негово ръководство в България. Да, падна във финала за Купата на България, но чак след изпълнение на дузпи. За първенство пък балансът му е 9 победи и 1 равенство. Точно ремито той никога няма да забрави, защото с него Левски изпусна титлата през 2013 година. Мнозина твърдят, че късметът постоянно е с него. Но той прави така, че да си го заслужи. Просто влагайки емоция и страст и разтоварвайки играчите си от излишното бреме.
Янаки Димитров, в. "Тема спорт"
