Това изглежда е някакво нареждане от най - високо място. Срам ни е да си признаем, че какво ни оставиха нашите пра-пра-прадеди: По време на Олимпиадите спират всякакви спорове, включително и военни, ние направихме точно обратното, каза в интервю за БГНЕС дългогодишният спортен журналист Григор Христов, отразявал 8 олимпиади.
Когато "решихме" да се показваме кой има повече и по - сериозни оръжия прекъснахме игрите - 1916 година - няма, когато трябваше да бъде в Париж, 1940 година - няма, когато трябваше да бъде в Токио и 1944 година - няма, когато трябваше да бъде в Лондон. Заради Първата и Втората Световна война. И мълчание! 30 - ти Олимпийски игри - те са по календар - да, като отвориш календара, виждаш годините и се пада 30, но все пак са 27 и защо? Защото тези три олимпиади не са се случили, не е имало състезания, естествено, няма и никакъв регистриран резултат. Защо се срамуваме да го преживеем, когато, ако стане утре някакъв спор пак ще прекъснем игрите, няма да прекъсваме спора, военния конфликт, не че са спрели, казва не без болка журналистът, който е и сред световните статистици и специалисти на Царицата, леката атлетика.
Тази Олимпиада се отличава се с това, че всички очакваха, че англичаните ще направят така, че да се опитата да минат китайците. Явно още в началото се разбра, че много трудно може да стане това, въпреки че те правят една по-културна, по - човешка Олимпиада - и по откриването, и по началото, от това, което направиха китайците, счита Христов, отразявал и игрите в Пекин. Китайците имат неограничени възможности във всичко и те правиха, каквото си искат. Аз седях на Олимпиада - в Китай и се представях какво ще правят следващите домакини на олимпийски игри. Как ще ги минат и какво могат да направят, освен да обърнат на обратно стадиона или нещо от тоя род. Няма начин, убеден е журналистът, отразявал 8 олимпиади.
Англичаните направиха нещо много културно и много интелигентно - откриването беше с исторически факти, с развитие, но единствена недостатък беше, че нямаше нищо спортно в него - до такава степен не бяха помислили за спорта, че дори жертвеника с олимпийския огън беше поставен в средата на стадиона, без да се помисли, че след няколко дни този стадион трябва да бъде изчистен, за да дойдат атлетите и да си проведат тяхното първенство.
И какво направиха? Опитаха се да го преместят и при преместването, огънят изгасва - стана нещо, което не се е случвало и няма и да се случи в Олимпийски игри, убеден е Христов. И сега го водят, нали, че го запалили седем момченца - млади, много хубави, прекрасно, а всъщност го е запалил някой от работниците на стадиона - след като го преместиха и отиде на друго място, усмихва се малко тъжно той. Изобщо не са помислили, че състезанието е спортно и че трябва да се съобразят със спорта. Но всички са "за" - Лондон е единственият град, в който има организирани три олимпиади, но са ги организирали - първата беше 1908 година, втората 1948 и сега, т.е. нещата са били толкова различни от днешното време, когато са се организирали първите олимпиади. Така, че ето сега те след всичко изпитват някакви мъки, включително и с публиката. Раздали са на спонсорите дали безплатни, дали по-евтини билети. Спонсорите им дреме, нали - кой ще дойде, кой няма да дойде и залите празни, не празни съвсем, но празни, което не се е случвало, категоричен е журналистът като познавач.
В Пекин не бяха пълни, а бяха препълнени, седяха по пътеки, само по главите не ни се бяха качили, припомня си той. Затова казвам, че много трудно от тук нататък ще има съревнование между предишни и следващи олимпиади, а и необходимо ли е , задава риторичен въпрос Христов. Ето, например, спорът беше непрекъснато колко държави ще участват. Надпреварване, надпреварване. Това стана, например, с леката атлетика…кой ще събере първо 200 държави на едно място, направиха го 1999 г. - в Севиля на Световно първенство по лека атлетика и от там тръгна и МОК и стигнаха в Пекин до 204 - рекорда, сега англичаните се задоволиха отново с 204, т.е. не гонят рекорд, както винаги, въпреки че има трима души, които не участват от държавите си, участват индивидуално, защото страните им нямат олимпийски комитет, отбелязва Христов и като спортен статистик. Така, че можеха да го направят, ако искат такова нещо, но както и да е…има безброй неща, които няма как да направиш така, че една Олимпиада да се отличава от другата - коя е по - добра, коя е по-лоша. Аз не слагам Пекин за най - добрата Олимпиада - това беше най - грандиозната Олимпиада, това е безспорно, но не е това е най-важното в една Олимпиада, нали...остава многоточие като журналист Христов и, за да провокира. В Пекин имаше - само да спреш някъде и да поискаш услуга, идваха на секундата най-малко 10 души и те гледат и не знаят какво да направят. Те събрани, просто, но не знаят и почват да те водят. Изчезна ми мобилният ми телефон - бях го изпуснал или не знам какво - и отивам, където са "Загубени вещи" и им обяснявам, че в рейс на журналистите вероятно съм го изпуснал, няма как да отиде на друго място. Гледат ме 10 и не знаят какво да ми кажат и накрая аз хванаха едната - взех й телефона, набрах моя номер и телефонът ми се обади от купчината загубени и намерени от организаторите. Те се хванаха за главата, колко било лесно. Колко било лесно, ама да знаеш за какво си там, споделя и куриози от "олимпийския" си опит Григор Христов.
Друга голяма тема е тази за допинга. Още след Пекин председателят на МОК каза: "Борбата с допинга е загубена!", припомня Христов. Изключителен е напредакът в намиране на нови технологии по отношение на допинга. Направленията са три: китайците, богатите страни и бедните страни. Ловят бедните като нас, иронизира журналистът. Американците пискат срещу китайците - едно 16 г. момиче на 400 м свободен стил плува последните 100 метра по-бързо от първия американец в тази дисциплина!? Но пък да не би Майкъл Фелпс да подържа тази форма със сок от боровинки, коментира образно ситуацията в големия спорт Григор Христов.
Когато "решихме" да се показваме кой има повече и по - сериозни оръжия прекъснахме игрите - 1916 година - няма, когато трябваше да бъде в Париж, 1940 година - няма, когато трябваше да бъде в Токио и 1944 година - няма, когато трябваше да бъде в Лондон. Заради Първата и Втората Световна война. И мълчание! 30 - ти Олимпийски игри - те са по календар - да, като отвориш календара, виждаш годините и се пада 30, но все пак са 27 и защо? Защото тези три олимпиади не са се случили, не е имало състезания, естествено, няма и никакъв регистриран резултат. Защо се срамуваме да го преживеем, когато, ако стане утре някакъв спор пак ще прекъснем игрите, няма да прекъсваме спора, военния конфликт, не че са спрели, казва не без болка журналистът, който е и сред световните статистици и специалисти на Царицата, леката атлетика.
Тази Олимпиада се отличава се с това, че всички очакваха, че англичаните ще направят така, че да се опитата да минат китайците. Явно още в началото се разбра, че много трудно може да стане това, въпреки че те правят една по-културна, по - човешка Олимпиада - и по откриването, и по началото, от това, което направиха китайците, счита Христов, отразявал и игрите в Пекин. Китайците имат неограничени възможности във всичко и те правиха, каквото си искат. Аз седях на Олимпиада - в Китай и се представях какво ще правят следващите домакини на олимпийски игри. Как ще ги минат и какво могат да направят, освен да обърнат на обратно стадиона или нещо от тоя род. Няма начин, убеден е журналистът, отразявал 8 олимпиади.
Англичаните направиха нещо много културно и много интелигентно - откриването беше с исторически факти, с развитие, но единствена недостатък беше, че нямаше нищо спортно в него - до такава степен не бяха помислили за спорта, че дори жертвеника с олимпийския огън беше поставен в средата на стадиона, без да се помисли, че след няколко дни този стадион трябва да бъде изчистен, за да дойдат атлетите и да си проведат тяхното първенство.
И какво направиха? Опитаха се да го преместят и при преместването, огънят изгасва - стана нещо, което не се е случвало и няма и да се случи в Олимпийски игри, убеден е Христов. И сега го водят, нали, че го запалили седем момченца - млади, много хубави, прекрасно, а всъщност го е запалил някой от работниците на стадиона - след като го преместиха и отиде на друго място, усмихва се малко тъжно той. Изобщо не са помислили, че състезанието е спортно и че трябва да се съобразят със спорта. Но всички са "за" - Лондон е единственият град, в който има организирани три олимпиади, но са ги организирали - първата беше 1908 година, втората 1948 и сега, т.е. нещата са били толкова различни от днешното време, когато са се организирали първите олимпиади. Така, че ето сега те след всичко изпитват някакви мъки, включително и с публиката. Раздали са на спонсорите дали безплатни, дали по-евтини билети. Спонсорите им дреме, нали - кой ще дойде, кой няма да дойде и залите празни, не празни съвсем, но празни, което не се е случвало, категоричен е журналистът като познавач.
В Пекин не бяха пълни, а бяха препълнени, седяха по пътеки, само по главите не ни се бяха качили, припомня си той. Затова казвам, че много трудно от тук нататък ще има съревнование между предишни и следващи олимпиади, а и необходимо ли е , задава риторичен въпрос Христов. Ето, например, спорът беше непрекъснато колко държави ще участват. Надпреварване, надпреварване. Това стана, например, с леката атлетика…кой ще събере първо 200 държави на едно място, направиха го 1999 г. - в Севиля на Световно първенство по лека атлетика и от там тръгна и МОК и стигнаха в Пекин до 204 - рекорда, сега англичаните се задоволиха отново с 204, т.е. не гонят рекорд, както винаги, въпреки че има трима души, които не участват от държавите си, участват индивидуално, защото страните им нямат олимпийски комитет, отбелязва Христов и като спортен статистик. Така, че можеха да го направят, ако искат такова нещо, но както и да е…има безброй неща, които няма как да направиш така, че една Олимпиада да се отличава от другата - коя е по - добра, коя е по-лоша. Аз не слагам Пекин за най - добрата Олимпиада - това беше най - грандиозната Олимпиада, това е безспорно, но не е това е най-важното в една Олимпиада, нали...остава многоточие като журналист Христов и, за да провокира. В Пекин имаше - само да спреш някъде и да поискаш услуга, идваха на секундата най-малко 10 души и те гледат и не знаят какво да направят. Те събрани, просто, но не знаят и почват да те водят. Изчезна ми мобилният ми телефон - бях го изпуснал или не знам какво - и отивам, където са "Загубени вещи" и им обяснявам, че в рейс на журналистите вероятно съм го изпуснал, няма как да отиде на друго място. Гледат ме 10 и не знаят какво да ми кажат и накрая аз хванаха едната - взех й телефона, набрах моя номер и телефонът ми се обади от купчината загубени и намерени от организаторите. Те се хванаха за главата, колко било лесно. Колко било лесно, ама да знаеш за какво си там, споделя и куриози от "олимпийския" си опит Григор Христов.
Друга голяма тема е тази за допинга. Още след Пекин председателят на МОК каза: "Борбата с допинга е загубена!", припомня Христов. Изключителен е напредакът в намиране на нови технологии по отношение на допинга. Направленията са три: китайците, богатите страни и бедните страни. Ловят бедните като нас, иронизира журналистът. Американците пискат срещу китайците - едно 16 г. момиче на 400 м свободен стил плува последните 100 метра по-бързо от първия американец в тази дисциплина!? Но пък да не би Майкъл Фелпс да подържа тази форма със сок от боровинки, коментира образно ситуацията в големия спорт Григор Христов.