"Ние винаги сме подкрепяли Цвети и тя винаги ще има нашата обич и нашите врати са широко отворени за нея", заявиха бившите гимнастички от националния ансамбъл Християна Тодорова и Цветелина Найденова.
След инцидента със Стоянова и емоционалния бенефис в "Арена Армеец", момичетата прекратиха активните си спортни кариери и започнаха да се отдадат на други проекти.
"Вече съм международен съдия. Изкарах си изпита, който трябваше да издържа, и започнах да съдийствам по състезания. Интересно ми е. Винаги съм казвала, че за сега не искам да се занимавам с треньорска дейност, но няма как да изляза от художествената гимнастика и да тръгна да се занимавам с нещо различно. Винаги ще се връщам към спорта и за това реших да се занимавам със съдийство", обясни Християна Тодорова, цитирана от Би Ти Ви.
"Аз за сега си почивам и не се занимавам с нищо сериозно, освен с шоуто, което ще правим. То ще е през юни. Ще вземем участие и ние в него. Ще бъде интересно. Това е нещо ново за нас. Заедно със Слави Трифонов ще е. Ще се състои в "Арена Армеец". Подробности не мога да кажа", загатна Цветелина Найденова.
Момичетата си заслужиха нарицанието "Златни", след като спечелиха 81 медала за България, включително и шампионска титла от световното първенство в Измир през 2014 г. Наскоро техните истории бяха събрани в книга.
"Не ми беше лесно. От доста време пиша за техния отбор и беше от сърце. Не съм вложил кой знае колко допълнителни усилия, освен това, което мога добре - да пиша за тях. Има доста интересни неща, които и аз самият не знаех, например способностите на Хриси да сънува всичко, което се случва, което ще се случи след време. Аз за това я нарекох Оракула. Тя беше сънувала олимпийския медал в Рио, моменти на провали и успехи. След това всичко се сбъдва по същия сценарии", разказа авторът на "Златните 8" Стефан Ралчев.
Тодорова и Найденова разкриха, че нерядко са мислили да се откажат по време на подготовката си за напрегнатите състезания, но взаимната им цел и подкрепа са сплотили отбора.
"Бяхме на лагер във Варна и по време на тренировката ми преля чашата за секунди. Хванах си самолета за София и се прибрах. Хвърлих лентата, казах, че повече няма да тренирам и напускам залата. Взех си сака и се прибрах. Имах много дълъг разговор с баща ми тогава, но той не успя да ме убеди да се върна. На следващата сутрин отидох при Илиана Раева във федерацията. Говорих около 2 часа с нея, бях категорична, че няма да се върна. В секундата, в която тръгнах да излизам от нейния кабинет, хванах дръжката на вратата и тя ме спря за последен път. Каза ми: "Моля те, върни се! Ела! Седни!". Каза ми за момичетата, които разчитат на мен, че съм част от този ансамбъл, ние имаме светло бъдеще и тренираме за нашата мечта. Ако ги изоставя и тяхната мечта няма да се сбъдне и целият техен труд ще отиде на вятъра. Тогава се замислих за тях. Изключих себе си и осъзнах, че не мога да позволя техният труд да бъде съсипан", разказа Тодорова.