Колко далеч е всъщност Левски от истината? Това се питат всички фенове на „сините" в последно време, след като гледат разочарование след разочарование на терена, поне като резултат. Всъщност, важното в случая е кое приемаме за истина. Ако истината в българския футбол е Лудогорец, то можем да прогнозираме, че Левски и догодина трудно ще се пребори за титлата. Това не е нито трудна, нито срамна констатация. Такива са реалностите. Ако истината обаче е Левски да заиграе нормален футбол и да бъде един от основните фактори, да се представи прилично в Европа и поне да се бори с „орлите", то Левски не е чак толкова далеч.
Всъщност, в края на сезона е време за малко изводи, а те са, че „сините" не са толкова зле, колкото резултатите показват. Левски бе в същата позиция през миналата година по това време. Отборът изглеждаше загубен, но тогава само с факта, че Люпко Петрович работи добре, Левски изведнъж сякаш възкръсна. Тимът бе на косъм да отстрани средноевропейски тим като Марибор, водеше в първенството и продължаваше за Купата до септември. После Люпко си тръгна, това разстрои целия тим, дойдоха загубите от Локо (Пд) за първенство и от Черно море за Купата, които сложиха край на всички амбиции за трофей. Реално погледнато това са само два мача, които обаче съсипаха сезона. Както и едно грешно решение - отборът да бъде поверен на неопитния Елин Топузаков. Заради няколко такива слаби мача обаче не бива всичко да бъде сривано. Най-важното във футбола са успехите, но не винаги само те определят сезона на даден отбор. Николай Митов започна да си набира все повече врагове, но истината е, че при него Левски играе добре.
„Сините" се стараят да налагат стил, да не се страхуват от съперника, да играят офанзивно. Мачът с Лудогорец ни помага да направим много добра, дори и неволна дисекция на това какво представлява тимът. Левски игра отлично, създаде много главоболия на шампионите и дори удари три греди. Отборът прояви характер да се върне в мача от 0:2, но губеше с такъв резултат заради липсата на класа и две огромни грешки. Ясно е, че накрая остава резултатът, но това не е малко, защото Левски го направи с юноши и доста футболисти с определено малки качества. Представете си сега, че тази добра и организирана игра Даниел Боримиров и Николай Митов я облекат и в малко качество през лятото. Тогава Левски ще бъде никак не лош продукт.
Ясно е, че загубите болят, макар Левски вече да е в Европа и да няма шанс да стане шампион. Те обаче са за добро, или поне така изглежда в момента. Левски наистина дава път на много млади момчета, които иначе нямаше да при-парят до първия отбор. Сега Станислав Иванов, Ивайло Найденов, Алекс Боримиров и дори Деян Иванов изглеждат като хора, които се учат на терена и заради тях „сините" търпят глупави поражения. След време обаче тези футболисти може да са основата на голям Левски. Все някой трябваше да се наеме да мине през този кризисен и преходен период. Иначе всеки се крие зад маската на търсенето на задължителни успехи, които така и не идват, и не предприема абсолютно нищо, за да промени Левски към нещо по-добро.
В момента на „Герена" имат солиден гръбнак. „Сините" разполагат с млад, наложен вратар в лицето на Ники Кръстев, който може в следващите 10 години да е човекът под рамката. Това трябваше да се направи отдавна, но едва сега някой го видя и му даде шанс. Резерва му е българин, пак от школата - Божидар Митрев, а трети страж е пак дете на Левски - Димитър Шейтанов. За какво повече може да мечтае Левски? В никакъв случай на този клуб Hewe нужен повече Йоргачевич.
В защита също има гръбнак от български футболисти. Пиргов, Александров и младият Деян Иванов вече са доказали, че могат да носят защитата на гръб. Към тях има и точният профил на чужденец, който Левски търси - Давид Яблонски. Играч, който не струва много, но може да прави разликата.
В халфовата линия този преходен сезон помогна на Левски да намери точния човек, който да движи играта на отбора - Мехди Бурабия. С Прохазка, Краев и талантите от школата покрай него, за тима има бъдеще. В атака само няма нищо, освен младока Станислав Иванов. Там наистина трябва да се започва от нулата.
Левски обаче има гръбнак, с характер и облик. Вече е работа на ръководството да осигури някакви средства на Боримиров и Митов, с които да намерят точните футболисти. Те са ясни на всички. На „Герена" от години няма никаква скорост. Тя е нужна както на бековете, така и на фланговете в атака. Левски реално се нуждае от поне четирима футболисти по крилата, от поне един сериозен нападател, както и от още един халф. Всички те трябва да са класни. Важното за Левски обаче е, че ако намерят точните играчи, те ще дойдат в дисциплиниран, сплотен и хомогенен отбор, а така може бързо да се премине от просто приятен футбол към победи. Лошото за Левски е нещо друго - разединението в публиката.
