Бившият шеф в ЦСКА Стефан Орманджиев коментира ситуацията в клуба пред „Тема Спорт".
Г-н Орманджиев, защо се получават тези резултати в ЦСКА?
- Какво да говорим за резултати? Те нямат абсолютно никакво значение. Докарали сме я дотам да се притесняваме дали няма да изпаднем. Нещата са толкова зле, че просто не знам какво може да се направи. Все едно вие да отидете да работите в един завод без машини и условия за работа. Защото това представлява ЦСКА в момента.
Вие виждали ли сте отбора в толкова тежко състояние?
- Не, ако трябва да съм честен, не сьм. Както казах, моментът е много тежък и всички ни боли, че може да се стигне дори до борба за оставането ни в А група. Най-точната дума, която описва състоянието на клуба в момента, е безтегловност.
Не е ли време вече за оставки в клуба?
- Аз се чудя защо въобще има хора, които работят в отбора. Защо играчите и треньорът стоят там и си тровят живота? Все пак това е футболната марка на България, ето това е най-тъжното.
ЦСКА няма собствено отбелязан гол вече в шест мача... Кой е виновен за това?
- Разбирам, че ще се намерят хора, които да нападат Стойчо и играчите. Но те нямат никаква вина. Какво са виновни те, че не мислят за футбол, а за съвсем различни неща. Чудя му се и на Стойчо защо не е напуснал досега. Може би го прави, защото обича клуба и иска да помогне да се излезе от тази ситуация.
Да разбирам ли, че заставате зад него?
- В момента играчите и треньорите са най-малко виновни. Атмосферата е такава, че не позволява да се работи нормално.
Не е ли редно сегашните собственици да направят нещо?
- ЦСКА се намира в състоянието, в което се намираше държавата през 1990 година. Ако си мислите, че оттогава нещата у нас са се подобрили и сме се развили, същото е положението и с ЦСКА. „Титан" може би дадоха много пари, но управлението на клуба не им се получи. Това трябва да се промени. Защото в момента управлението на ЦСКА е под всякаква критика.
Има ли светлина в дъното на тунела?
- Има, но трябват промени. Хубаво е, че се спряга името на Христо Стоичков за президент. Но дори и човек като него няма да успее да свърши нищо на място, където няма ясна стратегия за развитие.