Цено Ценов: Против съм да се плаче, че няма пари и че затова нищо не става!

 

- Резултатите са доста противоречиви. Меко казано. Беше избран нов президент, ново бюро. Това са ситуации, които неизменно пораждат напрежение. Обикновено едно ново ръководство среща затруднения. На европейското, в началото на май миналата година, се представихме отлично. Имахме шампиони, медали, добра позиция и т.н. През август на световното обаче преживяхме много тежко пропадане. Не можахме въобще да се доберем до медалите. Двама души спечелиха пети места. Нещо, което за нашите претенции няма как да го приемем. Отрази се сериозно на мотивацията на спортисти и треньори. Смятам, че след европейското не се намери най-добрият начин как да се продължи подготовката. Няма да скрия, че имаше и контузии, както и някои други проблеми. Те обаче не могат да оправдаят толкова ниските ни резултати! 

 

 

- Това е въпрос е с много отговори. Не е моя работа да давам оценка, но няма предварително зададени критерии, по които, вие журналистите, да дадете вашия вот. Хората в борбата много тежко преживяха новината, че нито един техен представител не влезе в класациите. Даже и във подреждането на Фондация "Български спорт".

 

 

- Да, тъй като все пак имаме двама европейски шампиони. Те не попаднаха никъде. Не искам да кажа, че други европейски шампиони, които намериха място в десетката, са по-слаби, но мнението ми е, че няма ясни критерии. Аз не съм се опитал ни най-малко да влияя на журито, но видях, че има настроение срещу борбата. Би могло, след като има европейски шампиони по бокс, да има и европейски шампиони по борба, логично е! Не мога да обвинявам никого. Този резултат отразява нещо друго, което е по-важно - недоволството или по-скоро разочарованието на спортната общественост от това, че в хода на година борбата се срина!

 

 

- Не смятам, че летвата на борбата е вдигната. И очакванията, които има, са напълно резонни. Борбата получава адекватна подкрепа от държавата, както и от други обществени и стопански организации. Критериите в нашия спорт трябва да бъдат на най-високо световно ниво. 

 

 

- За мен една такава позиция е доста спорна. Не може да сваляш и качваш критериите на базата на мимолетни резултати. Аз не бих обвинил обществеността за това, че е разочарована. В спорта това е напълно нормално. Какво да кажем, например за Италия? Ако погледнем по чисто математико-логически път те трябва да са задължително на световно по футбол. Но не винаги се получава. 

 

 

- Това вече е въпрос на стратегия. И тази стратегия трябва да бъде защитена от самата федерация. Ако има нещо, което да се каже в момента, то е, че спортистите, които търсят натурализация в България са добри борци. Въпросът е как да се намери механизъм тези хора, не само да носят някакви медали, но и да стимулират развитието на спорта в страната.

 

 

- Логично е да има спорове по тази тема. Това е един изключително деликатен процес, който трябва да се управлява много внимателно. Мога да кажа едно - Международната федерация по борба не разрешава по повече от един борец в стил да смени гражданството си в рамките на една година. Като цяло не може това да бъде генералната ни стратегия и да разчитаме само на чужденци. Още повече хората, които натурализираме, срещат огромни затруднения с адаптацията. Не знаят език, не винаги срещат подкрепа и често нещата се развиват бавно. Това малко го подценяваме.

 

 

 

- След европейското той имаше контузия, която се обостри. Изглежда не беше лекуван удачно. Не искам да обвинявам никой, но е факт, че за световното първенство в Париж не беше готов и не участва. 

 

 

- Той тепърва трябва да се доказва, но по моя преценка е интелигентен и умен човек. Има достатъчния капацитет и заслуги в миналото, за да заема този пост. Не беше избран случайно. Но едно е да си голям състезател, друго - добър управник. Той тепърва започва да навлиза в дебрите на борбата, което никак не е лесен процес. Има огромни проблеми в развитието на борбата в България. Те идват от факта, че сегашната законова база не е като хората, няма какво да си кривим душата. Надяваме се, че с новия закон за спорта ще се открият по-добри възможности. Лично мое мнение е, че на първо място трябва да се погледне към треньорските кадри. Не съм удовлетворен от коефициента на полезно действие на нашите специалисти. Борбата, подобно на повечето спортове е оставена единствено на грижите на федерацията. Много малко са общините, които помагат. Много малко се работи за повишаване уменията на треньорите. А тази професия не е нещо консервирано, тя се развива непрекъснато. Една от формите за това развитие трябва да бъдат семинари, срещи с изтъкнати личности и т.н., неща които са оставени малко на заден план. Мисля, че това важи и за всички останали спортове. Сложни са нещата. 

 

 

- Това също е проблем. Хората, които се занимават с треньорска дейност не са достатъчно добре осигурени материално.

 

 

- Има възможности. Основната е още веднъж да се преразгледат критериите, по които се осигурява растеж. Това са парадокси, които не трябва да се премълчават. В борбата има много треньори. Но, не е въпросът в количеството, а в качеството. Няма да крия, че болшинството от тях водят жестока борба с житейската действителност и с тези ниски заплати е много трудно да се концентрират изцяло върху подготовката. И категорично казвам, че не може да сe иска помощ само под формата на пари!

 

 

- Да, познавам политиката и ми е ясно, че това, което получи борбата на този етап беше оптималното!  Да, отчита се големия брой треньори, многото занимаващи се, клубове и т.н.  Аз съм противник да се плаче, че няма пари и че затова нищо не става. Според мен нещата опират до треньорските кадри. Не съм убеден, че се води една системна политика за повишаване качеството на тези хора. Не случайно аз говоря, че разчитам много на промените в закона. Там има възможност някои от нещата да бъдат поставени на нова основа. Ако това не се направи, ще бъдем поставени в неприятно положение, със стеснени възможности и с много въпроси и малко отговори.

 

 

- Не в тази степен, както беше 2012-2013 година. Но го има по отношение на единия от стиловете - класическият. Не са ефективни нещата в този спорт, а той е чисто европейски. Силната класическа борба е на Стария континент. Едно континентално първенство е дори по-силно от световното. Но в същото време не е интересно за зрителите. Има много субективни решения и някои от тях носят победи без да са "облечени" в спортно-технически достойнства. Заради две предупреждения за пасивност на съперника може дори да станеш олимпийски шампион! Публиката е най-верният критерий и като не ги разбира, не иска да ги гледа.

 

 

- Трябва да повторя част от нещата, които казах досега. Смятам, че имахме малко по-големи възможности, от това което постигнахме. Нямам претенциите и познанията на колегите от зимните спортове, но ми се струва, че можехме повече. Някои резултати дори не мога да ги приема! Не мога да допусна, че в биатлона сме толкова назад. Да, ние нямаме отбор като Норвегия, например, както и Мартен Фуркад, който е дар от Бога, но нашите състезатели можеха да реализират по-добри резултати. 

 

 

 

- Ами защото няма други! Феновете са си фенове, те не са длъжни да знаят всичко. Но всички, които отидоха на олимпиадата са покрили някакви нормативи. Било на Световна купа, било на Световно първенство...никой не е отишъл ей така!  В хода на годините между тях имаше добри надежди. Знам, че на олимпиадата една грешка те срива жестоко.  Трудно е да намериш баланса доколко е виновен самият състезател и доколко подготовката не му позволява повече. Според мен климатичните условия в Корея са били доста тежки. Ще кажете, че те са били такива и за всички останали. Да, но те са се подготвяли в някаква степен по-добре от нас. Не харесвам едно - не трябва да се оправдаваш със странични фактори, а да търсиш вината първо  в себе си.

 

 

- Имаме няколко проекта. Единият, на който много държим е да създадем дом за възрастни спортисти. Място, където да се отдаде заслуженото на хора, които са си отишли от спорта отдавна, но с големи затруднения в старините си. Това не може да стане без участието на Министерството. То винаги е било "за". Необходимо е място, което да се пригоди, защото да се построи е доста по-сложно. Те като отидат там ще дават част от пенсията си, а другата част за грижите ще поемем ние или държавата. Не държим да бъде в София. Може да е близко до минерални извори, например. Има няколко типа хора. Едните искат да си изкарат старините там, други да останат само за зимата и трети, които ще идват за по няколко месеца. Необходим е и  медицински надзор. Хора, които да се грижат тези хора да си пият хапчетата и т.н. Един хуманен жест, който те заслужават. И не става дума само за елитни спортисти, а за хора, които цял живот са били треньори или деятели. Никой няма да иска да отиде там, ако не е принуден. Това нещо трябва да се направи, но не с комерсиална цел, а с благотворителна.

 

Също така, заедно с БОК, бихме желали за възстановим един национален комитет за феърплей. В България се говори много за фейрплей, но нищо не се прави. Това е европейско движение, не е игра. Фондацията би желала чрез подобен съвет да помогне за създаване на постоянно действаща система, която да стимулира всякакви прояви на фейрплей. Едно от нещата , които съм забелязал в български спорт, особено в по-младото поколение е, че то не е запознато с някои неписани закони. Даже по медиите се появяват заглавия като "разкърти", "унизи", "прегази". Как ще кажеш за спортно мероприятие, че някой като те е победил, значи те е унизил? Състезателите не трябва да бъдат врагове.