"Витоша сбъдва чудеса!“ Така покрай Нова година от столичния клуб представиха историята на Радко Мутафчийски – един от стълбовете в отбраната на Витоша (Бистрица), който дебютира в майсторската ни група именно с екипа на „бистришките тигри“! Днес, няколко месеца по-късно, ситуацията не е по-различна. Клубът е същият, а детската мечта отново е реализирана. Само главният герой е друг – Николай Георгиев. Младият вратар, който реши миналата есен да замине да учи в Англия, в крайна сметка се завърна в България, за да опита да осъществи най-съкровеното си желание – да играе футбол на най-високо ниво у нас. Е, съдбата му се усмихна по-скоро от очакваното и от завърнал се в клуба като трети вратар в началото на февруари, Николай е напът да запише своя шести мач поред в Първа професионална лига срещу Пирин (Благоевград). Представяме ви една история, която е нагледно доказателство, че в живота, когато сме смели и преследваме докрай мечтите си, съдбата ни „удря“ по едно рамо, за да ги реализираме.
„Детската ми мечта бе да стана футболист. Започнах да играя покрай брат ми и приятелите му и понеже бях най-малкият, веднага ме пратиха на вратата. Когато бях в 4-ти клас, се записах да тренирам в школата на Славия, където изкарах шест години. Минах за кратко и през Септември (София), преди през 2016-а да се озова във Витоша. Родителите ми обаче винаги са държали да изкарам висше образование и заедно с тях преценихме, че за мен най-удачно е да отида да уча в чужбина. Англия бе най-подходящата дестаниция за мен с оглед специалността, която смятах да изучавам – „Спортни науки“. Решението взех окончателно миналия май, като го споделих и на старши треньора Костадин Ангелов. За мое учудване, той не се изненада. Каза, че го е очаквал“, започва разказа си Николай.
Идеята на младежа е на Острова да съчетае образованието и спорта. Вече на място обаче, 19-годишният страж разбира, че нещата не стоят така, както си е мислел първоначално. „След като отидох в университета, нещата не се случиха така, както очаквах. Трябваше да сваля „розовите“ очила. Въпреки че се представих много силно в подготовката и на няколко пъти бях избран за „Играч на мача“, ме пратиха в четвъртия отбор на University of Bath. В същото време осъзнах, че трудно ще съчетавам двете неща и в главата ми вече започна да се върти мисълта как ще уча за кондиционен треньор. Една сутрин обаче, докато бях във фитнеса и си мислех как ще се върна във Витоша, за да изкарам стаж като специалист по физическа подготовка през лятото, си дадох сметка, че моето истинско желание е да бъда футболист. Казах си, че ако искам да играя на най-високо ниво, моментът е точно сега. Чух се с Костадин Ангелов, докато си бях в България покрай празниците, споделих му своите терзания, като той дори се опита да ме разубеди. Според него специалността ми бе много перспективна и без проблеми можех да си намеря след време работа не само у нас, но и навън”, споделя още Георгиев.
„Върнах се на 6 януари в Англия, но в следващите дни усещах, че нещо сериозно ми липсва. Това бе футболът. Обадих се отново на господин Ангелов и го попитах дали все още е възможно да се върна във Витоша. Отговорът му бе положителен. За мое голямо щастие, в този момент клубът се нуждаеше от трети вратар и аз дойдох с нагласата, че ще тренирам професионално с отбора, а евентуално от лятото ще мога да се боря за титулярното място през следващия сезон. Така се случи обаче, че малко след като започнах да се готвя отново с Бистрица, Михаил Иванов, от когото съм научил много, си тръгна и аз станах втори вратар. След още две седмици пък Християн Василев се контузи и аз трябваше да изляза като титуляр срещу Берое. Дори и в най-смелите си мечти не съм очаквал, че нещата ще се случат така бързо и така ненадейно“, не крие вълнението си Ники.
„Преди дебюта ми ме обля вълна от емоции, защото това бе нещо, за което цял живот съм тренирал и мечтал. Адреналинът ми се вдигна. Най-важното за мен бе да се настроя добре психически. В четвъртък, след като стана ясно, че аз ще пазя в Стара Загора, не успях да мигна. В петък обаче вече знаех какво ме очаква, което бе най-важното за мен – да съм готов за това, което ми предстои. Никога преди това не само че не бях играл професионален футбол, но и не бях попадал в групата за даден двубой. Да, имах мачове при мъжете, но във „В“ група. Усещането, когато съдията свири края на срещата в Стара Загора, бе точно това, заради което се върнах от Англия!“, радва се младият вратар и не крие благодарностите си към ръководството на клуба и най-близките си хора: „Благодаря на господин Ангелов и на господин Ташков за възможността, която ми дадоха, на всеки един в клуба за отношението спрямо мен, на родителите ми за подкрепата им и на физиотерапевта Симеон Иванов, който също изигра важна роля да взема решението да се прибера обратно в България“.
