Големият нападател Педро Паулета даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+. Той е родом от Португалия, но е легенда в Испания и Франция. Един от символите на Пари Сен Жермен, новия финансов тигър на футбола. Може да не е играл много в клубове от своята родина, но за националния отбор има 88 мача и 47 гола. Стана и европейски вицешампион през 2004 година. Единствената му титла е в Примера дивисион, но нито с един от трите гранда - Барса, Реал и Атлетико. Беше звездата в атаката на Депортиво (Ла Коруня). А след този триумф с екипите на Бордо и ПСЖ спечели купата на Франция.
Сеньор Паулета, здравейте! Как стана така, че толкова голям голмайстор на португалския национален отбор, никога не е играл в първа дивизия на своята страна?
Тръгнах много млад от Португалия за Испания. Такава беше футболната ми съдба. Бях във всички младежки формации на моя първи клуб, но се появи възможност да премина в Саламанка и след това в Депортиво. А след успехите там вече беше много трудно да се върна обратно в родния футбол.
Вие сте от академията на Порто, но не успяхте да играете в първия им отбор...
- Бях точно година в младежкия им отбор и след това се преместихме на Азорските острови. А само две години по-късно съдбата ме отнесе към Испания и така и не се върнах.
В Ла Лига ликувахте като шампион с Депортиво (Ла Коруня). Това е единствената титла на клуба в Примера. Как го постигнахте?
Супердепор! Един суперотбор в една наистина фантастична година. Имахме страхотен колектив. Както знаете Барселона и Реал напълно доминират в Испания, но точно тази година ние разполагахме с много класен тим. Имахме уникални футболисти с много добри индивидуални качества и така спечелихме Ла Лига. Това беше много важно и за Ла Коруня като град и за мен като футболист.
Кои бяха най-добрите в отбора ви тогава?
В Депортиво впечатляваха Фран, Мауро Силва, Джалминя, Макай, Туро Флорес, Жак Сонго, Найбет ... Все добри и качествени играчи.
Как празнувахте титлата в Ла Коруня?
Беше една наистина грандиозна фиеста. Две години по-рано бях в Саламанка и влязохме в Примера дивисион и тогава също празнувахме, но това което се случи две години по-късно беше наистина неописуемо. Но и нормално, когато отбор като Депортиво, за първи път в своята история триумфира в Испания. Беше огромна радост.
Имахте оферти от английски отбори, но избрахте френското първенство. Защо?
Трябваше да взема това решение. Когато напуснах Депортиво, дойде една наистина много добра оферта от Бордо и я приех. Решение, което само привидно беше лесно. Но има такива моменти, когато при избор се доверяваш на интуицията си. За щастие не сбърках. И впоследствие просто нямаше как да напусна Франция. Там се чувствах идеално. Дойде и оферта от страна на Пари Сен Жермен и съответно нов трансфер.
Още първата година в Бордо станахте голмайстор на първенството. Толкова ли лесно беше тогава да се вкарват голове?
Никъде не е лесно да се вкарват много голове. Когато пристигнах там, вече имах самочувствие и вярвах във възможностите си. Нещата започнаха да ми се получават още от самото начало. Три гола в дебютния мач. Не е зле, нали? Истината е, че имах голям късмет и се чувствах великолепно.
Какво означава наградата „Оскар за футбол“?
Вие знаете прекалено много за мен. (смее се). Бях първият играч спечелил тази награда два пъти поред. Честно казано първата година имах някакви надежди да спечеля и се получи. През втората въобще не очаквах, но бях приятно изненадан и станах първият футболист, спечелил приза в две последователни години. Много добре ми се получиха нещата във френския футбол. А и вкарах много голове там, разбира се.
Казахте, че знаем много за вас, но какво знаете вие за българския футбол?
За български футбол си говорим винаги със Стоичков. Футболът ви е на ниво. А за мен, когато бях млад, отборът ви беше пример, който да следвам. Никога няма да забравя тима ви, който игра на световното първенство във САЩ и невероятното му представяне. А след това вече Балъков, Йорданов, Костадинов - играчи, преминали през португалското първенство и с уникални качества! България е страна, от която винаги са излизали технични и класни играчи.
Играл ли сте срещу български съперници?
Не съм сигурен. Мисля, че с националния отбор само веднъж съм излизал срещу България. Но е възможно с Бордо или ПСЖ да сме играли срещу български отбор в Купата на УЕФА. Но наистина не си спомням добре.
Пари Сен Жермен - страхотна кариера там – повече от сто гола! Защо тогава не успяхте да станете шампиони?
Защото нещата са много по-различни отсега. Пари Сен Жермен от времето, в което аз се подвизавах във френския шампионат, почти няма общо със сегашния клуб. Ние играехме в период, който беше доминиран от Олимпик (Лион), но след като в ПСЖ пристигна собственик от Катар те вече са пълен хегемон в първенството. Нещата са напълно различни. Разбира се, много исках да спечелим шампионата, но Лион беше на върха и не ни позволи.
Кой е най-важният ви гол в мач на националния отбор?
На световното първенство в Япония и Корея срещу Полша. Вкарах три гола. Това е запомнящо се. Да направиш хеттрик на световно първенство е супер!
Паулета говори и пред Христо Стоичков, който прави успешна кариера и като журналист за ТВ гиганта „Унивижън“.
Здравей Педро Паулета! Как си?
Чувствам се много добре, благодаря. На първо място преди всичко бих искал да кажа, че за мен е едно истинско удоволствие да говоря с вас и дори да ви давам интервю, защото когато бях по-млад вие бяхте един от моите футболни идоли.
Много млад напусна Португалия. Първо отиде в Испания, след това във Франция. Защо във футбола днес няма такива добри нападатели като теб? Какво се случва със световния футбол?
Мисля, че футболът се промени много. Знаете това по-добре от мен. В момента отборите не играят с така наречените чисти нападатели, а повече се търси да има играчи по крилото и битка в центъра на терена. Истината е, че в Португалия по принцип никога не сме имали кой знае колко много добри нападатели. Не ме питайте защо. Просто се работи комплексно...
За мен Португалия има двама добри нападатели – Гомеш и Паулета. Това са. Двама!
Май наистина сме само двамата. Нуно Гомеш дойде малко след мен. Истината е, че няма добри нападатели в поколенията след нас и тази тенденция ще става все по-явна. Закономерно. Ако предпочитаната схема на игра е 4-3-3, нормално е да търсиш играчи по крилото.
Тази година ще е специална за всички, които искат да изпълнят мечтата си да играят на световно първенство. Португалия и Испания са в една група. Този мач ще е един от първите на мондиала. Какво можем да очакваме?
Мисля, че това което можем да очакваме със сигурност, е един наистина голям мач между два големи отбора. Испания е много силна, но пък Португалия представя млад отбор с изключително добри качества. Спечелихме последното европейско първенство, което също даде много сили, както на отбора, така и на страната ни, защото досега никога не бяхме печелили европейско или световно. Така че може да се каже, че продължаваме да мечтаем, но този път за спечелване на мондиала.
Нещо много специално, което ние в “Унивижън“ следим много отблизо, е отборът на Мексико. Предполагам познаваш мексиканския футбол?
Да, разбира се.
Някои от играчите на „ацтеките“ се подвизават по европейските терени. Какво е твоето мнение, като страничен наблюдател, за мексиканския футбол днес?
Мексико винаги е имал силен отбор. Играчи, които не са много силни физически, но с голяма бързина и чудесна техника. Отбор, който практикува изключително техничен футбол. Имах удоволствието да играем срещу тях на световното през 2006 г. в Германия. Хареса ми много тяхната класна и изключително бърза игра, както и техническите им умения.
Чичарито, Евер Лосано, Андрес Гуардадо...
- Това са трима играчи, които са се наложили отдавна и притежават наистина завидна техника. Както казах вече, те не са много едри или силни, но са бързи и с много добра техника.
Има играчи от Мексико, които са играли в Порто, Севиля, Бенфика. Ключови фигури в португалския шампионат. Мислиш ли, че това може да помогне на отбора?
Да, има наистина добри играчи. Мигел Лаюн, който отиде от Порто в Севиля. Ектор Ерера, който е в Порто и нападателят Раул Хименес, който играе по-малко от останалите, но има много качества. Хесус Корона също е нисичък, но и много техничен. Все играчи, които са допринесли много за развитието на португалския футбол.
Звездата на Мексико е Чичарито, но Евер Лосано, който е малко по-млад, също има много впечатляващи качества и го доказва в ПСВ...
Чичарито винаги вкарва голове. Той е точно от типа нападатели, за които си говорихме преди малко. Във всички клубове, в които е бил и в националния отбор винаги бележи. Много бърз и техничен. Записа добър сезон и ако е направил добра подготовка за световното, може да бъде силен коз за Мексико.
Кой е фаворитът за теб на това световно? Отбор, който винаги се бори за титлата?
Когато сме на световни финали, винаги смятаме за фаворити Бразилия, Аржентина, Испания, Франция, Германия ... Това са обичайните заподозрени. Но в интерес на истината трябва да признаем, че и футболът им винаги е на ниво. Тази път, за съжаление на мнозина фенове, няма да видим Италия, една от тези постоянни величини сред фаворитите. Някоя от тези пет страни, които ви изброих ще триумфира, но не трябва да забравяме и Португалия. Моята родина, която нееднократно е сломявала точно такива големи фаворити. Очаквам Испания, Германия и Франция от Европа и Бразилия и Аржентина от Южна Америка да са най-силните отбори на това световно.
Мондиалът в Русия може би ще бъде последен за Меси и за Кристиано Роналдо. През последните години двамата са спрягани за най-добрите в света...
Това са двама колоси. Играчи, които тотално доминират във футбола през последните 10 години. Истината е, че и за двамата е важно да спечелят това световно, защото всеки играч от такава величина трябва да е печелил мондиал поне веднъж. Почти всички феномени като тях са печелили поне веднъж световното. Вие не успяхте да го постигнете, но в САЩ’94 бяхте наистина близо до това. Истината е, че Меси и Роналдо са двама играчи, които са спечелили всичко в личен план, но им липсва трофей от мондиал, за да се наредят до останалите велики в историята. Аз разбира се искам Португалия да победи не само заради Кристиано, но и заради страната ни. А колкото до Роналдо – той наистина заслужава да има и такава титла във витрината си.
