Седмица след отпадането на Рилски спортист от турнира за Купата на България и няколко дни след загубата на тима ни от Академик София старши треньорът на самоковци Людмил Хаджисотиров разкри какво се случва с отбора, който през последните няколко сезона донесе толкова много радост и положителни емоции на самоковци. Ето какво сподели той пред клубния сайт.
- След двата мача с Берое за купата, какво не ни достигна и какво е състоянието на капитана Данчо Бозов?
- Жребият ни отреди да се изправим срещу най-добре играещият отбор в момента в лигата. За нас като отбора носител на купата за 2018 година единствената цел беше да преодолеем този силен съперник въпреки поредицата от здравословни проблеми, които следват тима през последните месеци. В първата среща имаше ключов момент в който свалихме разликата на три точки в четвъртата част, но въпреки това не успяхме да обърнем резултата и допуснахме загуба с 11 точки, която ни постави в трудна ситуация. Въпреки това, и въпреки проблемите никой от отбора не се предаде и излязохме пределно мотивирани за втората среща реванш. Миналата година успяхме, против очакванията, да елиминираме Академик Пловдив след като изоставахме с 12 точки пасив от първия двубой и след това да спечелим купата на България. Изиграхме силен втори мач в Стара Загора, особено второто полувреме, което беше 53:26 за Рилски спортист. Показахме характер и непримирим дух. При по-малко от 30 секунди до края на мача имахме нападение при 9 точки за нас. Имахме отворена стрелба от тройката, която можеше да направи разликата 12 точки и с това да ни изпрати на полуфинал. Нямахме късмета да отбележим. Нанесохме първа загуба на Берое за сезона с 87:80 и то на техен терен в доста осакатен наш състав, но не ни достигна малко в продължението. Отгоре на всичко дадохме още две жертви в този мач за капак на всички проблеми до момента. Димитър Маринчешки получи удар и хематом в бедрото и напусна двубоя още през втората част. По-лошото беше, че капитанът ни Йордан Бозов след контакт усука коляното си и реално взе участие само 11 минути в мача. В продължението без него и Златин Георгиев нямахме смени и достатъчно опит и това се отрази в крайния резултат, където не ни достигна много малко. След наложителната внезапна операция от апандисит преди мача на другия ни гард Евгени Хаджирусев, сега отборът се лиши и от най-опитния си играч и капитан Йордан Бозов. За неговата стойност и лидерство за отбора могат да се кажат много неща, но то най-добре се видя във финала за купата срещу отбора на Левски 2014- Лукойл, където той бе избран за MVP и допринесе много за спечелването на трофея. За съжаление го губим до края на сезона след като се установи,че има скъсана предна кръстна връзка на коляното получена по време на четвъртфиналния двубой с Берое. Така отборът остана в много трудна ситуация само с един гард - Юджийн Харис и само 4 състезатели за ротация по периметъра. Това промени тотално облика и състоянието на Рилски спортист.
- Какво се случва с Дерек Райт? Ще играе ли или за него сезонът свърши и какви амбиции има тима при така стеклите се обстоятелства до края на сезона?
- След силния ни сезон миналата година основна цел в селекцията беше преподписването на Дерек Райт. Той беше 50 % от идеята и планът за игра на Рилски след като миналата година бе най-добрият пойнт гард в първенството. Нормално бе, след като успяхме да преподпишем, да построим до голяма степен играта на отбора около него тъй като той играе и на най-важната позиция в баскетбола. Той освен, че е отличен баскетболист, е и чудесен човек и характер, който бе харесван от съотборниците си, феновете и ръководството. Няма да крия, че Дерек правеше и моята работа по-лесна след като той е продължението на треньора на терена. Смятам, че с него започнахме доста добре сезона класирайки се за групите на Фиба Къп след победа над Катая в Самоков и победа в Ботевград след негова тройка в последната секунда. Контузията му дойде в много лош момент за отбора и беше голям удар за нас с оглед на ролята му за Рилски спортист. Въпреки почивката и лечението здравословният му проблем е доста по-сериозен и е под въпрос дали въобще някога ще може да играе отново баскетбол. Некрозата в тазобедрената става обикновено се случва в много по-напреднала възраст в живота на хората и решението за оправяне е доста комплицирано. Тази негова контузия промени доста и състоянието на отбора, както и играта му. В негово отсъствие изгубихме опит, креативност, лидерство и защита, които са много нужни за успехът на един тим. Използвам тази възможност да благодаря на Дерек и Йордан Бозов за целият им принос към Рилски спортист на терена и извън него както и възможно най-добро и бързо възстановяване след оперативните интервенции, които им предстоят. При стеклите се обстоятелства положението с отбора е доста тежко. В началото на януари имахме надежда, че Дерек ще се оправи, ще успеем да задържим Харис и в добавка с Йордан Бозов и Евгени Хаджирусев гардовата ни линия щеше да бъде много стабилна и силна отговаряща на целите на Рилски спортист. Вместо това изгубихме всички тези състезатели освен Харис и дефакто останахме със само един гард в отбора. Налага се да използваме Мартин Маринов като плеймейкър, което не е естествената му позиция. Надявам се до един месец Евгени Хаджирусев да успее да се присъедини към тимът ни, защото в тази ситуация всяко едно тяло е ценно за нас. С първоначалната селекция в здрав нейн вид и само смяна на центъра Осман Бару смятам, че бяхме в много добра позиция и състояние да се борим за челните две места. Бару, въпреки,че бе MVP на румънското първенство преди две години не успя да оправдае очакванията. След търпеливо проучване и търсене мисля, че намерихме много интересен и талантлив играч в лицето на Малик Диме. Той се адаптира все повече и ще помогне на отбора до края на сезона. Само може да си представяме как щеше да се сработи с Дерек Райт и как можехме да изглеждаме като отбор ако всички състезатели бяха здрави и нямахме този изключително лош късмет с контузии. Към днешна дата поради контузии и грипната епидемия водим тренировъчен процес само с трима състезатели - Мартин Маринов, Мирослав Васов и Джейлън Дженкинс. Медицинският щаб и екип прави всичко възможно да вдигне на крака контузените и болни състезатели, но кога ще стане това е Божа работа. За над 25 години в баскетбола за първи път ми се случва такова нещо и ситуация. Трудно е човек да си представи такъв лош късмет и толкова много здравословни проблеми на куп. Това неминуемо се отразява на играта, подготовката, тренировъчния процес и класата на отбора. Първенството тази година е много оспорвано, класно и интересно. За съжаление ние сме в много тежка ситуация и това неминуемо се отразява на играта и представянето ни.Това до голяма степен променя и целите ни. Но аз вярвам, че момчетата , които са здрави, ще се борят до край и всеки ще даде максимума от себе си за да завършим сезона възможно най-добре за потенциала, който имаме в момента и на този етап. Отборът трябва да стане още по-сплотен и да се опитаме да компенсираме до колкото е възможно липсата на основните ни състезатели. Призовавам и феновете в този труден момент за всички да продължават да подкрепят Рилски, защото те са важни и допълнителна помощ за нас. Когато всичко върви и отборът е в ритъм и добро състояние е лесно да се подкрепя тима, но в трудните моменти е още по-важно! Надявам се тази лоша серия и късмет да отмине, да успеем да си стъпим на краката, останалите играчи да са здрави и отново да влезнем в добрия ритъм на игра.
