Младата звезда на българския волейбол Александър Николов не скри силните си емоции след отпадането на България от Европейското първенство за мъже. "Трикольорите" отстъпиха на осминафинал от олимпийския шампион Франция с 0:3 гейма в зала "Конгресна" в Двореца на културата и спорта във Варна. За селекцията на Пламен Константинов предстои участие в олимпийската квалификация в Китай.
Алекс, за какво най-много съжалявате след този двубой. Беше ясно, че излизате за всичко или нищо.
-Да, но поне според играта, която показахме, не оставихме всичко на терена, което е тъпо. Единствено за това съжалявам, че не успяхме поне да се сборим с тях. Ясно е, че те са по-добрият отбор, но можехме поне да се сборим по по-различен начин.
Започнахте много силно в първия гейм. Реално какво ви пречупи психически?
-Пречупи ни голям брой лични грешки. Ние ги водихме с 2-3 точки. Аз бях сигурен, че ще вземем гейма, но допуснахме лични грешки и то в лесни ситуации, които стопиха разликата и после ни натиснаха със сервис.
Толкова ли е трудно да се играе срещу отбор като Франция?
-Честно казано, аз очаквах доста по-добър отбор на Франция, защото все пак са олимпийските шампиони и съм чувал само неща за тях. За първи път имах шанс днес да играя срещу Франция мъже. Да, по-добри са, но не мисля, че разликата е такава, каквото очаквах. Така че, поне, има светлина в края на тунела.
Реално нямате много време за почивка, защото ви предстои олимпийска квалификация. Европейското първенство е вече зад гърба ви. Какви изводи трябва да си направи отборът и какво трябва да промени сега?
Не знам. Не знак какво трябва да добява и какви промени трябва да настъпят. Сега разбрах, че няколко наши колеги за съжаление прекратяват кариерата си, което е много тъжно и предполагам, че ще дойдат нови момчета. Факт – за начало е някаква промяна, но дали ще бъде за добро или не, не е ясно. Въпросът е да се съберем бързо след това неуспешно първенство и да се опитаме поне да се класираме за Олимпиада.
След това лято с Теодор Салпаров и Георги Братоев, които се отказват, какво може да им кажеш ти на изпращане?
Точни тези двама човека на мен са ми много на сърце. С Теди буквално съм израстнал. Още от 2010 година живеехме един до друг и с баща ми бяха много добри приятели, аз със сина му. Семейни приятели сме от много отдавна. С Жоро Братоев имах възможност сега за първи път да бъда в един отбор с него и наистина смятам, че този човек много разбира от волейбол, и трябва да продължи да се занимава с волейбол. Наистина много ми е тъжно и за двамата. Със сигурност си пролича, че повдигаха много духа по време на тренировки. Двама феноменални играчи и много съжалявам, че бях на живо да ги видя как се отказват, защото на мен тези неща ми въздействат емоционално и силно.
